Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 343 от 30.04.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 44/2018
Вид
Решение № 343
Подписан
30.04.2018
В сила
17.05.2019
Състав
ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, КАЛИНА СТОЯНОВА ПЕНЕВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.53а, т.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.109 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер V-

18 30.04.2018 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД пети въззивен граждански състав

На: първи февруари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Таня Михова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 44 по описа за 2018 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С.,***, подадена чрез пълномощник адв. Антон Стоянов, съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Успенска“ № 4, против решение № 163/19.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 1187/2016 г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен иска на въззивниците против Д Й.П. и П.Й.П., двете от гр.Д Ч, обл.В, за приемане за установено по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, че към момента на одобряване на КК на гр.Обзор ищците са притежавали правото на собственост върху площ от 47 кв.м., заключена между границите по плана от 1971 г. между имота на ищците, представляващ У. І.-85, кв.14 по плана на гр.Обзор, с идентификатор *** и имота на ответниците, представляващ У. ІІ-86, кв.14 по плана на гр.Обзор, с идентификатор ***, отразени в КК от 2006 г. на гр.Обзор и неправилно заснети като част от имота, собственост на ответниците.

Въззивниците изразяват недоволство от първоинстанционното решение, като считат същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, неправилно тълкуване на правните норми и при неправилен анализ на доказателствата. Във въззивната жалба е извършен анализ на правните разпоредби и са изложени пространни съображения за основателност на исковата претенция, като са преповторени доводите, посочени в исковата молба. Според въззивниците, районният съд не е анализирал правилно фактите и доказателствата по делото, но не сочат конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да се уважи предявения установителен иск. Становището се поддържа от процесуалния представител на въззивниците адв. Стоянов.в проведеното пред БОС открито съдебно заседание. Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Д.Й.П. и П.Й.П., чрез пълномощника им адв. Миланова, в който са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Становището се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка относно допустимостта на обжалваното решение, Бургаският окръжен съд намира следното:

Районен съд – Несебър е сезиран с положителен установителен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С. против Д Й.П. и П.Й.П., за приемане за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на Кадастралната карта на гр.Обзор, одобрена със Заповед № РД-18-59 от 14.09.2006 г. на изп.директор на АК, ищците са притежавали право на собственост върху площ от 47 кв.м., заключена между границите по плана от 1971 г. между имота на ищците, представляващ У.

І.-85, кв.14 по плана на гр.Обзор, с идентификатор *** и имота на ответниците, представляващ У. ІІ-86, кв.14 по плана на гр.Обзор, с идентификатор ***, отразени в КК от 2006 г. на гр.Обзор и неправилно заснети като част от имота, собственост на ответниците.

Ищците са изложили твърдения, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Обзор, който съгласно скица № 15-22868/ 21.01.2015 г. на СГКК-Бургас е бил с площ от 308 кв.м., но към настоящия момент същият имот е с площ от 261 кв.м., съгласно скица № 15-558613/ 15.11.2016 г. на СГКК-Бургас, поради което считат, че собственият им имот е заснет погрешно – 261 кв.м. Ищецът Г.Д. се легитимирал като собственик на поземления имот с Нотариален акт за замяна № *** г. на нотариус при РС-Стара Загора, а останалите двама ищци Д.С. и Г.С. били собственици на основание наследствено правоприемство от починалата им майка Р Ж Д. Уточнява се, че с одобрения със заповед № 850/12.11.1971 г. регулационен план на гр.Обзор, за собствения на ищците имот е бил отреден У. І.-85 в кв.14, с площ от 330 кв.м. с неуредени регулационни сметки, а за имота на ответниците бил отреден У. ІІ-86 в кв.14, с площ от 370 кв.м., съгласно нотариален акт № *** г. на нотариус при НРС, като праводателят и на двете страни е едно и също лице.

Според ищците, налице е грешка при отразяването на имота им в Кадастралната карта на гр.Обзор, тъй като част от същия от 47 кв.м. е заснета погрешно като част от имота на ответниците – поземлен имот с идентификатор № ***, която спорна площ от 47 кв.м. е разположена по протежението на границата между двата съседни имота. Процесната площ от 47 кв.м. е била придадена по регулация от У. ІІ-86 в кв.14 към имота на ищците У. І.-85 в кв.14, като се твърди, че имотите са били заети в границите, определени с регулационния план, повече от 10 години, поради което отчуждителното действия на регулацията е настъпило и към влизането в сила на ЗУТ плана от 1971 г. е бил приложен. Поради това, ищците считат, че процесните 47 кв.м. неправилно са заснети в КК на гр.Обзор като част от имота на ответниците.

В писмения отговор по чл.131 ГПК ответниците са оспорили предявения иск като неоснователен. Посочено е, че имотът на ищците е бил придобит с неуредени регулационни отношения и те не са станали собственици на процесните 47 кв.м., тъй като ответниците не са били обезщетени за придаваемото по регулация място, нито имотът е бил зает по законоустановения ред, като до сега ищците не са упражнявали владение върху тази част от имота на ответниците. Регулационните сметки не са уредени нито при действието на ЗТСУ, нито при действието на ЗУТ, поради което считат, че дворищната регулация от 1971 г. не е била приложена и с изтичане на сроковете по § 8, ал.1 ПЗР на ЗУТ отчуждителното й действие се е прекратило по силата на закона. Посочено е, че оградата между двата съседни имота е коригирана въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 331/2015 г. по описа на РС-Несебър и комбинирана скица на вещо лице, неразделна част от решението, което се ползва със сила на пресъдено нещо между страните.

По това дело исковете били по чл.108 и чл.109 ЗС, като ищците претендирали предаване на владението върху 1/5 част или 65 кв.м., от които било доказано правото им на собственост само на 18 кв.м., за които исковете били уважени и оградата между двата съседни имота била преместена, както е по комбинираната скица на вещото лице и решението, като на това основание било извършено и настоящото изменение на КККР на гр.Обзор и издадена скица № 15-489493/07.10.2016 г. на СГКК-Бургас. Предвид това, ответниците считат, че с настоящия процес отново се прави опит от ищците за доказване на право на собственост върху останалата част от имота, независимо че в цитираното съдебно решение на НРС е посочено изрично, че останалата част от 47 кв.м. е именно придаваемото по регулация място с неуредени регулационни сметки.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства и експертиза.

По фактическата обстановка не се спори между страните и същата е правилно установена от първоинстанционния съд. С Нотариален акт за замяна ** г. на нотариус при РС-Стара Загора, ищецът Г.С.Д. и съпругата му Р Ж Д са придобили собствеността върху дворно място, цялото от 283 кв.м., съставляващо кадастралната основа на парцел І.-85 в кв.14 по плана на гр.Обзор, при описани в акта граници, с неуредени регулационни отношения, заедно с намиращите се в мястото постройки. При извършване на замяната, праводателят на им – Й А М е представил Нотариален акт собственост върху недвижим имот, придобит по давност, наследство и завещание № *** г. на нотариус при РС-Несебър, с който същият е бил признат за собственик на основание давностно владение, наследство и завещание на дворно място от 283 кв.м., образуващо урегулиран парцел І.-85 в кв.14 по плана на гр.Обзор от 1971 г., целия от 330 кв.м., с неуредени регулационни сметки, ведно с изградената в парцела стопанска постройка на площ от 40 кв.м. Понастоящем имотът на ищците представлява ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Обзор, одобрени със Заповед № РД-18-59/14.09.2006 г. на Изп.директор на АК, с площ от 261 кв.м., съгласно скица № 15-558613/15.11.2016 г. на СГКК-Бургас (л.13). Същевременно, от скица №

15-22868/21.01.2015 г. (л.12) е видно, че преди това имотът е бил отразен в КК на гр.Обзор с площ от 308 кв.м. Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците Д.С. и С.С. са станали собственици по наследство на по 1/6 ид.ч. от имота за всяка от тях, по силата на наследственото правоприемство от майка им Р Ж Д, починала на * г. (л.15).

Ответниците са собственици на дворно място с площ от 370 кв.м., образуващо У. ІІ-86 в кв.14 по плана на гр.Обзор ведно с изградените в него едноетажна жилищна сграда на площ от 64 кв.м. и пристройка на площ от 17 кв.м., при граници: улица, У. І.-85, У. ІV-87 и У. XXIII, на основание Нотариален акт за дарение № * г. на нотариус-рег.№ 208 в ***, като са придобили собствеността върху имота от родителите си Й А М и З Г М (праводатели и на ищците с договора за замяна), които пък са се легитимирали като собственици с цитирания по-горе Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, наследство и завещание № *. на нотариус при РС-Несебър.

Понастоящем имотът на ответниците представлява ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Обзор, одобрени със Заповед № РД-18-59/14.09.2006 г. на Изп.директор на АК, с площ от 465 кв.м., съгласно скица № 15-489493/07.10.2016 г. на СГКК-Бургас (л.46).

По делото е представено съдебно решение № 189/15.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 331/2015 г. по описа на РС-Несебър, влязло в сила на 13.01.2016 г., с което са уважени предявените от Г.С. и Р Ж Д искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, като по отношение на ответниците Д Й.П. и П.Й.П. е прието за установено, че ищците са собственици на 18 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Обзор (бивш имот І.-85 в кв.14), с площ от 308 кв.м., които 18 кв.м. са оцветени в жълто и незащриховани в скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. Мавродиев, като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху процесната част, както и са осъдени да преместят изградената между ПИ с идентификатор *** (бивш У. І.-85 в кв.14) и ПИ с идентификатор *** (бивш У. ІІ-86 в кв.14), находящи се в гр.Обзор, ограда по границите на процесните 18 кв.м., оцветени в жълто и незащриховани в скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. Мавродиев, описани по-горе, като процесната част остане в имота на ищците. С решението е обявена скица-приложение № 5 към заключението на СТЕ на в.л. Мавродиев, за неразделна част от решението. От така представеното съдебно решение е видно, че с исковата молба по горното дело Д са обосновали ревандикационната и негаторната си претенция с обстоятелството, че вътрешната регулационна граница между двата съседни имота – техния и на ответниците, е била нарушена, като последните без основание са преместили оградата до самата постройка в имота на ищците и заградили около 1/5 от същия, като упражнявали фактическа власт върху тази част от собствения на ищците имот, като материализираната на място ограда не съвпадала с регулационната граница. Първоначално искането до съда е било за осъждане на ответниците да предадат владението върху заградената от тях 1/5 и неотговаряща на регулационната граница част от имота на ищците, както и да преместят съществуващата ограда, изградена в ПИ с идентификатор ***, на регулационната граница между двата имота, по начин, че тази спорна част да попада в имота на ищците, като след изготвяне на съдебно-техническа експертиза по гр.д.№ 331/2015 г. на НРС исковите претенции са били конкретизирани за площ от 18 кв.м. Съдът, разглеждащ исковете по чл.108 и чл.109 ЗС е приел, че съществуващата ограда между имотите не отговаря на дворищнорегулационната линия между двата парцела и не съвпада с границата между двата съседни имота, като придадената по регулация към парцела на ищците част, съгласно последният влязъл в сила и действащ към момента ДРП от 1971 г., е била в размер на 47 кв.м., която е защрихована в черно на жълт фон на скица-приложение № 5 от заключението на СТЕ. Прието е, че с оглед изявленията и на двете страни за липса на оценка и заплащане на придадената част, както и предвид приложената по делото част от документация относно предприета, но незавършена процедура по частично изменение на ПУП-ПР, то дворищнорегулационния план не е бил приложен и тази придадена част от 47 кв.м. понастоящем е собственост на ответниците, като границата между двата имота следва да се счита имотната граница по стария план и съгласно скицата на вещото лице в имота на ищците остава единствено част от 18 кв.м., за които са уважени исковете по чл.108 и чл.109 ЗС, като оградата бъде преместена така, че тези 18 кв.м. да останат в имота на ищците.