Решение № 3080 от 18.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3080 гр. С., 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110136818 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 124, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на З. Е. А. Д. „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу С.

О., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от 598,50 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение по щета № **************** за застрахователно събитие, настъпило на 09.05.2024 г. в гр. С., ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19293/2025 г. по описа на СРС, 178 състав.

В исковата молба се твърди, че на 09.05.2024 г. на О. п. - гр. С., на 50 метра преди кръговото движение за АМ „С.“ посока от кв. „С.“ към бул. „С.“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Б. * *“, с peг. № ********, управляван от Д. В. Ш., застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Сочи, че събитието е посетено на място от органите на МВР, които са съставили Протокол за ПТП № *******/**.**.**** г. Твърди, че видно от протокола и от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.05.2024 г. ПТП е настъпило поради преминаване на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на ул. „О. п.“ в гр. С.. Поддържа, че в резултат на ПТП е увредена задна дясна гума „Й.“ с размери: ***/** * ** с остатъчна стойност 85 % - за подмяна. Твърди, че при ищцовото дружество е образувана щета № ****************, както и че е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 598,50 лв. на застрахования с платежно нареждане от 28.08.2024 г. Твърди, че пътният участък, на който е настъпило ПТП, се поддържа от С. О.. Въпреки отправена до ответника 1 покана, получена на 28.10.2024 г., С. О. отказва да възстанови дължимата сума. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. О.. Ответникът оспорва предявения иск като недопустим при твърдения, че исковата претенция е неправилно насочена срещу него, тъй като процесният участък не попадал в границите на поддържаната от С. О. част от републикански път II-18. Излага съображения, че процесният участък се поддържа от Агенция „П. и.“, като твърди и че поддръжката на участъка не му е възлагана. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение при твърдения, че представената полица не е подписана от застрахованото лице и застрахователя. Оспорва увреждането на автомобила да е настъпило в резултат на покрит риск. Поддържа, че в случая видът на застраховката е „Пълно каско“, като видно от ОУ и в частност съгласно т. I-6.3 „За щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, Застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от Застрахования или упълномощения водач на МПС“. Твърди, че в случая липсват доказателства относно това дали към момента на подмяна на увредените части е имало и предишна подмяна в рамките на периода на застраховане. Поддържа, че в случая липсват категорични доказателства относно настъпването на ПТП, както и неговия механизъм. Оспорва протокола за ПТП и развива съображения в насока, че същият няма обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС и твърди, че същият е управлявал МПС с несъобразена с пътните условия скорост. Моли съда да прекрати производството като недопустим, евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Подадено е становище от третото лице – помагач Агенция „П. и.“, с което се оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не са представени действащите към дата на ПТП общи условия за застраховка „Каско“, а представените не съдържат подпис на страните и дата. Излага доводи, че непредставянето на ОУ, които са неразделна част на застрахователната полица съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ, води до недоказаност на застрахователния риск. Излага, че протокола за ПТП от 09.05.2024 г. отразява твърденията единствено на водача, който е заинтересован, поради което не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието, както и че описаното в него противоречи на посоченото в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че не може да се установи скоростта на водача, което е от значение за т. нар. „опасна зона за спиране“ и възможността водача да предприеме действия за 2 предотвратяване на ПТП, както и дали е имало други движещи се МПС, които да са възпрепятствали заобикаляне на препятствието. Излага доводи, че застрахователят е императивно задължен да извърши проверка относно установяване на обстоятелствата по възникване на застрахователното събитие по чл. 403, ал. 4 КЗ, във вр. чл. 344, ал. 1 и чл. 348 КЗ, като от представените към исковата молба писмени доказателства не се установявало да е извършил проверка. Поддържа, че представената полица не съдържа реквизитите по чл.

345, ал. 1, т. 3 КЗ, вкл. покритите рискове, а е посочено само „Пълно каско“.

Непредставянето на ОУ води до извод за недоказан застрахователен риск.

Евентуално сочи, че няма данни водачът да е тестван за алкохол, за причиняване на вредите в съответствие с ОУ за застраховка „Каско“ на ответника, както и че процесното МПС не е застраховано за допълнителен застрахователен риск „гуми“. Излага доводи, че С. О. поддържа процесния пътен участък и носи гаранционно-обезпечителна отговорност при действието/ бездействието на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на платната за движение по силата на Споразумителен протокол за съвместно финансиране и поддържането на републиканските пътища в чертите на СО за 2024 г., със срок на действие 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. Поддържа, че не е ясна причината за настъпване на ПТП, както и че посочените вреди са с възможен механизъм за ПТП от бордюр, твърда неравност по-висока от терена, преминаване през отводнителна шахта или др. При тези твърдения моли съда да отхвърли иска.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. За уважаване на предявения регресен иск по чл. 410, ал.

1 КЗ ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице /настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ/, а също и наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите.

Ответникът и третото лице-помагач са направили възражение, че 3 представената по делото застрахователна полица не отговаря на изискванията на чл. 344 КЗ.

По делото е представена застраховка „Каско Стандарт“, сключена на 31.10.2023 г. между „У. Л.“ ЕАД и ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ АД полица № *****************, който съдържа подписи за страните, с обект на застрахователно покритие - лек автомобил марка „Б.“ модел „** **** ******” с клауза „Пълно каско“. За този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими задължителни реквизити по чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ.

По делото е отделено за безспорно и видно от представените писмени доказателства – платежно нареждане от 28.08.2024 г., че застрахователят е изпълнил задължение, произтичащо от застрахователния договор, без да оспорва действието на същия. Ето защо, настоящият състав приема, че по делото е доказано наличието на валидно сключен договор за застраховка „Каско“ за процесното МПС.

Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че не е подписан от застрахования екземпляр на приложимите към договора общи условия, доколкото същите регламентират съдържанието на правоотношението, но не учредяват същото. Освен това от представените по делото доказателства – заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, извършване на опис по претенция № **-*****-*****/**/**.**.**** г., опис-заключение по претенция № **-*****-*****/**/**.**.**** г. и доклад по щета № **************** – е видно, че страните по правоотношението са предприели извънсъдебно поведение в изпълнение на застрахователния договор, позовавайки се на съдържанието му, регламентирано и от представените общи условия - застрахованият, като е сезирал застрахователя с искане за изплащане на обезщетение, а застрахователят, като е изплатил същото, никоя от тях не би могла да се позовава на недействителността му, а още по- малко това би могло да стори трето за договора лице, каквото е ответникът по регресната претенция - арг. нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ . Приложение към договора за имуществена застраховка „Каско“ като абсолютна търговска сделка - чл. 1, ал.

1, т. 6 ТЗ, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, следва да намерят задължителните разяснения, дадени в т. 2а на ТР № 1/07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Посочено е още, че действително формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и 4 разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната съдебна практика.

С оглед на това доводите на ответника, че липсата на представени по делото подписани от застрахования общи условия обуславя извод за недействителност на съглашението са неоснователни.

По делото са представени Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско Стандарт“. Установява се, че договорът за застраховка е сключен с клауза „Пълно каско“, по която застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, покрити по клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“. В това число попадат и пътнотранспортни произшествия /т. 2 от Раздел I „Допълнително покрити рискове“ /. Съгласно дадената дефиниция ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС, предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.