Решение № 69 от 07.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 4202/2023
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 07.02.2024
- В сила
- 05.02.2024
- Състав
- Мирослава Тодорова, Христинка Колева, Иво Юриев Хинов
Цитирани разпоредби
- чл.128б · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.218б · Наказателен кодекс
- чл.218б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора И. Б. П. като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604202 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 01.06.2023г., постановена по НОХД № 15 178/2019г., по описа на СРС, НО, 135- ти състав съдът е признал подсъдимия И. С. Д. за виновен в това, че на 07.02.2022г. за времето от 08,00 до 08,20 часа в гр.София, ж.к.„Люлин“, ул.“**** от незаключен лек автомобил марка и модел „Нисан Джук“ с рег. № СВ **** ВС, паркиран пред посочения адрес е направил опит да отнеме чужди недвижими вещи- черна чанта за документ, без марка и модел, на стойност 25,50 лева, ведно с един брой електронно мултимедийно устройство- таблет, марка „Lenovo”, модел “ТВ2-Х30F“ на стойност 89,50 лева, един чифт зарядно устройство с кабел с надпис „Lenovo max 65 W“, на стойност 18,70 лева, един зарядно устройство с кабел, с надпис „Samsumg“ на стойност 20,40 лева, един брой учебник по изобразително из Padкуство за 6- ти клас на издателство „Анибус“ на стойност 16,91 лева, един брой учебник по изобразително изкуство за 8- ми клас на издателство „Анибус“ на стойност 7,56 лева, 1 собственост на Е.Т.Д. и един брой преносим компютър, тип „Лаптоп“, марка „Lenovо, модел Thimng Pad L 14 Gen 2“ на стойност 699,50 лева, собственост на 22 СЕУ- гр.София, всичко на обща стойност 878,07 лева от владението на Е.Т. Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по незавищи от диеца причини- Д. е задържан на място от полицейски служители на 05 сектор при СДВР, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия И . С. Д. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 400,51 лева по сметка на 09 РУ- СДВР.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия И. С. Д. да заплати направените в хода на делото разноски в размер на 90,00 лева по сметка на Софийски районен съд.
На основание чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил подсъдимия И. С. Д. да заплати сумата от 10,00 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листа в полза на Държавата и по сметка на СРС.
Против така постановената първоинстанционно присъда е постъпила от подсъдимия И. С. Д., чрез адв.К. К., в която са изложени доводи, че същата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа се, че не се установява съпричастност на подзащитният му към деянието, тъй като съгласно заключението на двете дактилоскопни справки отпечатъците по автомобила и чантата били оставени от трето неустановено по делото лице. Твърди се, че полицейските служители не са извършили ареста на мястото на инцидента, а са извършили арест на лице, едва на по- късен етап било установено като подсъдимия. Поддържа се, че решаващата инстанция незаконосъобразно е изолирала предпоставките за приложението на чл.128б от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие пред првата инстанция инкриминираните вещи били възстановени. Твърди се, че извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление, а наказанието му следвало да се реализира по реда на ЗАНН. Моли съдът да отмени първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните в хода на процеса доказателства и признае подсъдимия И. С. Д. за невиновен по повдигнатото обвинение, а алтернативно деянието да бъде 2 преквалифицирано като такова по чл.194, ал.3 от НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита присъдата за правилна и законосъобразна, като съдът изложил подробни доводи защо не са налице основания за да бъде приложена разпоредбата на чл.218б от НК и защо деянието не представлява маловажен слечай. Предлага съдът да потвърди първоинстанционната присъда.
Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия И. С. Д., адв.К.
К., моли съдът да отмени първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна, а алтернативно съдът да приеме, че случаят се явява маловажен.
В последна дума подсъдимия И. С. Д. подсъдимия И. С. Д. заявява, че е невинен и моли съдът да го оправдае.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
От фактическа страна СРС е приел, че на 07.02.2022г. около 08,00 часа свидетелите И. Й., З.П. и Н.А.- младши разузнавачи в отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ към СДВР в изпълнение на служебните си задължения се намирали в гр.София, ж.к.“Люлин 10“, ул.
„****, в близост до детска градина „Омайниче“. Същите участвали в специализирана полицейска операция за превенция на зачестили случаи на кражби от автомобили в районите на училища, детски градини, паркинги и други обществени места.
Свидетелите И. Й. и З.П. се намирали на ул.“Тома Давидов“ срещу централния вход на детската градина, а свидетелят Н.А.- на транспортния вход на детската градина и обезпечавал визуално района в посока ул.“Орион“.
Полицейските служители И. Й. и З.П. забелязали, че към детската градина се приближава лек автомобил “Мерцедес“, черен на цвят с рег.№ СВ **** РК, който спрял в близост до детската градина, от пасажерското място слязъл подсъдимия И. Д., след което автомобилът продължил движението си.
Пръвоинстанционният съд е приел, че в същото време свидетелката Е.
Д.а, която управлявала лек автомобил марка „Нисан“, модел „Джук“, с рег. № **** ВС пристигнала в района и паркирала автомобила, за да заведе детето си в детската градина. Свидетелката Е. Д.а направила няколко опита да заключи автомобила си, но не успяла. Действията й били пряко наблюдавани от свидетелите И. Й. и З.П., които възприели, че автомобилът не дал индикация, че се заключва. Свидетелката Е. Д.а тръгнала заедно с детето си към детската градина, а подсъдимият И. Д. се приближил до предната лява врата на незаключения автомобил, отворил я и взел инкриминираните вещи, след което се насочил към близката спирка на градския транспорт.
Свидетелят И. Й. веднага тръгнал след подсъдимия, а свидетелят З.П. заобиколил, за да го пресрещне. Свидетелят И. Й. дал устно разпореждане:
3
„Стой! Полиция!“, но подсъдимият не изпълнил полицейското разпореждане и започнал да бяга, като се отправил съм обрасла с растителност местност до бл.121 в ж.к.„Люлин“.
Свидетелят И. Й. отново извикал: „Стой! Полиция!“, но подсъдимият продължил да бяга, което довело до възпроизвеждане на предупредителен изстрел в безопасна посока със стоп патрон. Подсъдимият И. Д. отново не се подчинил на полицейското разпореждане, като продължил да бяга и в един момент хвърлил на земята чантата с отнетите вещи.
Свидетелят З.П. останал да пази изхвърлената чанта, а свидетелят И. Й. продължил да гони подсъдимия и го задържал с помощта на свидетеля Н.А..
Подсъдимият оказал съпротива, което наложило използване на физическа сила и поставяне на белезници.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия И. Д., показанията на свидетелите Е. Д.а, Г.Б., З.П., С.Г., И. Й., Н.А., протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, заключения на съдебно-оценителна видео- техническа експертизи, справка за съдимост на подсъдимия, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият И. Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият И. Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че на 07.02.2022г. за времето от 08,00 до 08,20 часа в гр.София, ж.к.„Люлин“, ул.“**** от незаключен лек автомобил марка и модел „Нисан Джук“ с рег. № СВ **** ВС, паркиран пред посочения адрес е направил опит да отнеме чужди недвижими вещи на обща стойност 878,07 лева от владението на Е.Т. Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причиниД. е задържан на място от полицейски служители на 05 сектор при СДВР.
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата, че не се установява съпричастност на подзащитният му към деянието. Действително, в хода на досъдебното производство е изготвена експерт,а справка № 41-Д/2022, съгласно която дактилоскопна следа, иззета на 07.02.2022г., по повод произшествие от лек автомобил „Нисан“ СВ **** ВС в ж.к.“Люлин“, ул.“**** не е оставена от лицата Е.Т.Д. и И. С. Д., но от показанията на свидетелите И. Й. и З.П. по безспорен и категоричен начин се установява, че именно подсъдимият И. Зимбов е отнел инкриминираните движими вещи.
4
Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата, че незаконосъобразно съдът не е приел, че е налице хипотезата на чл.218б от НК. Необходимо е да бъде даден отговор на твърденията на защитата, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, че са налице основания деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.194, ал.4 от НК и съответно наказанието да бъде определено по реда на чл.218б, ал.1 от НК. За да бъде приложена разпоредбата на чл.218б, ал.1 от НК деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.194, ал.3 от НК. В тази връзка и аргументите на защитата, че оценените на обща стойност по- малко от две работни заплати вещи са основание за прилагането на чл.218б, ал.1 от НК е неоснователно, тъй като следва да бъде извършена отделна преценка на конкретното деяние, с оглед на това дали то представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.4 от НК, и едва ако се приеме, че е така, да се прецени дали предметът на това престъпление е под две минимални работни заплати за страната и съответно ако е, наказанието да се определи по реда на чл.218б, ал.1 от НК. В настоящия случай съдът не счита, че извършеното от подсъдимия И. Д. не представлява маловажен случай, като следва да се отбележи, че отговор на това възражение е даден и в мотивите на първоинстанционния съд. СРС правилно е посочил, че съгласно чл.93, т.3 от НК „маловажен случай“ е такъв, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства носи по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случай на престъпление от съответния вид, като деянието, извършено от подсъдимия, не отговаря на тези критерии. Вярно е, че стойността на предмета на процесното деяние е под размера от две минимални работни заплати, но въззивният съд намира, че предметът на престъплението не е възстановен или заместен от подсъдимия. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият е изхвърлил чантата с инкриминираните вещи и същите са намери от свидетелите И. Й. и З.П. не означава, че същият е възстановил или заместил предмета на посегателството, поради което не може да бъде приложена разпоредбата на чл.218б от НК.
Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието. Обосновано като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът е отчел чистото съдебно минало, а като отегчаващимястото и начинът на извършване на деянието.
Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d745ec14-3d85-4302-a83c-7c6f089c5e99