Решение № 85 от 25.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500327 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на М. Т. Г., чрез пълномощника адв.

К.Т., против решение № 260215/10.06.2022 г. по гр.дело № 417/ 2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове против Д. Т. Н., Н. Г. Н. (починал в хода на производството и заместен от своите наследници Г. Н. Н. и Т. Н. Н.К.) и К. Д. А. за установяване на недействителност на упълномощаване от 25.07.2018 г. от З. Т. Ч., за установяване на недействителността на договор за издръжка и гледане от 31.07.2018 г. поради липса на представителна власт и при условията на евентуалност за установяване недействителността на същия договор, поради липса на основание.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. Твърди се нарушаване на процесуалните правила при изграждане на вътрешното убеждение на съда и несъответствие на приетата с решението фактическа обстановка с доказателствата по делото, в резултат на което съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Намира за установени по делото родствените връзки между страните и сключването на процесния договор. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено тежкото здравословно състояние на З. Ч., довело до скорошна смърт, и 1 невъзможността и да съзнава свойството и значението на извършеното упълномощаване и да ръководи постъпките си към тази дата. Смъртта на З.

Ч., според въззивницата, е била неизбежна предвид прекарания мозъчен инцидент и доказателствата за предхождащото я състояние. Счита показанията на ответната страна за противоречиви и неправилно възприети от съда.

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В отговор на въззивната жалба, подаден от К. Д. А., чрез пълномощника адв.К., се иска уважаването й като основателна. Счита тежкото здравословно състояние на З. Ч. към датата на упълномощаването за безспорно установено по делото от събраните по делото писмени и гласни доказателства и невъзможността да разбира и ръководи действията и постъпките си.

Поддържа доводите, изложени във въззивната жалба относно здравословното състояние на упълномощителката и твърденията, че дъщерите й, включително ответницата Д. Н. са били наясно с предстоящата й смърт.

Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е интерпретирал свидетелските показания.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Д. Т. Н., чрез пълномощника адв. Д., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с доказателствата по делото, постановено след пълен и всестранен анализ. Твърденията за невъзможността З. Ч. да е разбирала свойството и значението на постъпките си към датата на упълномощаването и да ръководи действията си счита за опровергани по делото. Моли при обсъждане на показанията на свидетелите да бъде отчетена родствената връзка на свидетелите със страните. Твърди, че показанията на св. М. и Ж. са противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото.

Сочи се, че освен за съставяне и подписване на пълномощното, в следващите дни З. Ч. се е явила лично в две нотариални производства, известни на ищцата. Твърденията за знание за предстоящата кончина на З. Ч. се основават на предположения и интерпретации. Оспорва твърденията за липса на основание за сключване на договора за издръжка и гледане, като сочи, и че между сключването му и смъртта на прехвърлителката са изминали 42 дни, а практиката на ВКС касае случаи, в които е налице знание за несъмнена предстояща смърт. Моли да ѝ бъдат присъдени разноските по делото.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от адв. Ч., особен представител на Т. Н. Н. – К. Моли да бъде потвърдено решението като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита предявените в производството искове за недоказани и поради това основателно отхвърлени от съда. Твърденията за влошено здравословно състояние на З. Ч. счита за опровергани.

Доказателство за психичното й здраве е явяването й в две нотариални производства и удостоверяването на извършените от нея разпоредителни действия от нотариуса. Счита, че влошено здравословно състояние не се установява от събраните по делото свидетелски показания.

Във въззивното производство не са направени доказателствени искания.

2

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

Пред съда са предявени искове по чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 42, ал. 2 и чл. 26, ал. 2, предл. ІV от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Първият предявен иск е за унищожаване на основание чл. 31, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗД на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно от 25.07.2018 г. с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършено от нотариус рег. № 342, действащ в района на РС – Бургас, с което наследодателката на ищцата, починала на 05.09.2018 г., упълномощила свой представител - адвокат за сключване на договор за издръжка и гледане срещу задължението да прехвърли на първата ответница ¾ идеални части от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, който е с кадастрален идентификатор 07079.620.**.*.**

- апартамент с площ 60 кв.м с административен адрес гр. Б.., ж.к. „Б. М.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, ведно избено помещение № 32 и 0,79 % идеални части от общите части на сградата.

Поради придобиването по време на брака й с ответника Н.Н. и възникналата бездялова съпружеска имуществена общност, искът е предявен и срещу него.

За да обоснове претенцията си ищцата е заявила, че при извършване на едностранната сделка наследодателката не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. Позовава се на медицинска документация за тежко здравословно състояние на наследодателката и акцентира върху много краткия период от упълномощаването до нейната смърт, настъпила около месец по-късно.

Вследствие на опорочената едностранна сделка се иска обявяване на недействителността на договора, като сключен от лице без представителна власт в хипотезата на чл. 42 , ал.2 ЗЗД.

На следващо място, при условие на евентуално отхвърляне на исковете, е съединен иск по чл. 26, ал. 2, предл. ІV от ЗЗД за нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като сключен при липса на основание (кауза). Фактическите основания на иска са изведени от напредналата възраст на прехвърлителката, силно влошеното й здравословно състояние особено след м. май 2018г. , когато е преживяла два мозъчни инцидента, наличието на множество хронични заболявания всяко от които с лоша прогноза за преживяемост и знанието на първата ответница за тези обстоятелства.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, по допустимостта му – в обжалваната част (в случая изцяло, т.к. решението се обжалва изцяло), като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в 3 необходимата форма и с определеното съдържание), но е недопустимо.

При предявяване на исковата молба, заведена на 05.02.2020г., като ответник по делото е бил конституиран Н. Г. Н. – съпруг на първата ответница.

С определение №386 от 08.09.22г. по гд 327/22г. на БАС въззивният съд, след като служебно установил, че Н. е починал на **.**.** г., е прекратил производството по жалбата и е върнал делото на БОС за извършване на дължимите на основание чл. 229, ал.1,т.2 ТПК действия.

Последното съдебно заседание пред БОС е проведено на 12.05.22г.( л. 145) или ответникът Н.Н. е починал в хода на производството, преди приключване на съдебното дирене, преди даване ход на устните състезания по делото и преди постановяване на съдебното решение, предмет на обжалване.

На мястото на починалия ответник, са конституирани неговите наследници и въззиваеми по делото пред настоящата инстанция в изпълнение на дадените от въззивния съд указания по приложението на чл. 229 ГПК.

Трайната, непротиворечива и задължителна за настоящата съдебна инстанция съдебна практика на ВКС приема, че решение, постановено по отношение на страна, която е починала преди датата на провеждане на заседанието, в което е даден ход на устните състезания е процесуално недопустимо, като постановено по отношение на неправосубектна страна.

След като смъртта, като юридическо събитие, е настъпила при висящ процес, починалата страна се замества от своите наследници/правоприемници, като приемството в този случай настъпва ex lege, без значение дали е съдът, разглеждащ делото е известен за това. Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него съдебно решение. За абсолютните положителни процесуални предпоставки съдът следи служебно във всяко положение на делото.

В случая, наследниците на починалия в хода на производството и преди устните състезания и постановяване на решението ответник не са били конституирани, като страни по делото, на мястото на своя наследодател и производството е продължило без тяхно участие. Те не са адресати и на обжалвания съдебен акт.

Постановеното спрямо починалата страна решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло, тъй като въззивната жалба е подадена против цялото решение.

В този смисъл решение № 108 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 3789/2017 г., г, решение № 60096 от 26.11.2021 г. по гр. д. № 3869/2020 г., решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г., решение № 16 от 15.04.2022 г. по гр. д.

№ 1877/2021 г., решение № 50181 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3885/2021 г., всички на ВКС.

Предвид изложеното и на основание чл. 270, ал.3 ГПК обжалваното 4 решение следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, разноски не се присъждат.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд - Бургас, граждански състав

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260215/10.06.2022 г. по гр. дело № 417/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5