Решение № 532 от 24.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20251100503523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №37 636/26.03.2025г. по описа на СГС от длъжника Х. К. Д. срещу постановление от 07.02.2025г., с което е отказано да бъде уважено искането му за намаляване на адвокатски хонорар, определен в поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20249210401400 от 660 лв. на 240 лв. и е посочено, че предвид приемане на плащания в размер на общо 1 700 лв. редуцира пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съгласно редуцирания дълг.

Жалбоподателят - Х. К. Д. поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно и не отговаря на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Твърди, че представителят на взискателят единствено е подал молба за образуване на изпълнителното дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление на частния съдебен изпълнител, като намали претендираното адвокатско възнаграждение до 240 лева. и съответно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят – Г.Р. Д.а, в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, излага становище за неоснователност на частната жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, 1 приема следното:

Производството по изпълнително дело №20249210401400 е образувано на 11.11.2024г. по писмена молба с вх. №39 066 на Г.Р. Д.а, в качеството й на взискател чрез пълномощника й адв. П.Р. срещу Х. К. Д., в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист №7366 на 22.10.2024г. по гр. д. № 63 962/2023г. по описа на Софийски районен съд, 91 състав, съгласно който Х. К. Д. е осъден да заплаща на малолетнитото си дете Ц.Х. Д.а, чрез нейната майка и законен представител Г.Р. Д.а, месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 01.10.2023г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратеване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 59, ал. 2, пр. последно СК. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 07.11.2024г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева с ДДС, което следва да бъде заплатено по банков път. На л. 6 от изпълнителното дело е представено преводно нареждане от 08.11.2024г. за заплащане на тази сума.

С постановление от 11.11.2024г., съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и приел разноски относно него, от които 660 лева – адвокатско възнаграждение.

На 14.11.2024г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза в размер на: 14 главници по 350 лв. месечно за периода м. 10.2023г. – м.10.2024г. 363, 55 лв. – сбора на описаните в поканата законни лихви за забава върху всяка една от тези главници за периода от първо число на следващия месец до 28.11.2024г., ведно със законната лихва от 14.11.2024г. до окончателното плащане, 660 лева– присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното дело, в т.ч. такса по т. 26 от Тарифата в размер на 640, 67 лева. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 18.11.2024г.

На 29.11.2024г. длъжникът по изпълнителното дело е молба – становище, в което е посочил, че част от сумите са заплатени от него преди завеждане на изпълнителното дело и е направил възражение срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, като съответно се намали същото и съответно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното постановление от 07.02.2025г. съдебният изпълнител е редуцирал задълженията, като е приел, че преди завеждане на изпълнителното дело са заплатени задължения в общ размер на 1 700 лв. Редуцирал е и пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, без да е посочил същата как се променя и след редуцирането какъв е нейния размер, като е отказал да редуцира размера на дълга по отношение на адвокатското възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

2

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност е неоснователен. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

Относно второто възражение на жалбоподателя относно определения размер на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Общия размер на задължението съгласно 3 поканата за доброволно изпълнение е: 3 563, 55 лв. – /след приспадане на платеното преди образуване на изпълнителното дело/ съгласно представения изпълнителен лист, 240 лв. – адвокатско възнаграждение или общо 3 803, 55 лв. Относно този размер на задължението съгласно т. 26, б. „г” от ТТРЗЧСИ таксата е 389, 14 лв. с ДДС. Разликата между определения размер на задължението в поканата за доброволно изпълнение – 5 923, 55 лв. и в последствие приетото с обжалваното постановление намаление с 1 700 лв. и съответно с настоящия съдебен акт намаление на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя – 240 лв. или общо разликата е 2 120 лв.

Относно тази сума таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 227, 52 лв. С оглед на така направените изчисления настоящият съдебен състав приема, че частната жалбата е основателна и следва да бъде отменено в обжалваната част постановление от 07.02.2025г. на съдебния изпълнител като се намали размера на разноските в изпълнителното производство от първоначално посочените в призовката за доброволно изпълнение 660 лв. на 432, 48 лв.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 07.02.2025г. постановено по изп. дело №20249210401400, с което е отказано по искане на длъжника Х. К. Д. да бъдат редуцирани определените разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и по т. 26 от ТТРЗЧСИ по посоченото изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.

№ 35 396/14.11.2024г. по изпълнително дело №20249210401400 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 640 лв. на 240 лв. и таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ на 432, 48 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4