Решение № 495 от 19.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 495 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503578 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 232 от 17 юни 2021г. по гр. д. № 710/2020г., ОС Благоевград е признал за установено в отношенията между „Туристическо дружество „Вихрен Банско“, ЕИК 101530351 и ТД „Туристическо дружество Вихрен 1925“, ЕИК 176913774, че ТД „Туристическо дружество Вихрен 1925“, ЕИК 176913774 не е собственик на имот с идентификатор № ***, с адрес на сградата гр. Банско, пл. „Никола Вапцаров № 0, с предназначение - сграда за обществено хранене, при съседи на имота, върху който е построена: имоти с идентификатори

***;***;***;***;***;02676. отменил нотариален акт за право на собственост на ТД „Туристическо дружество Вихрен 1925“ върху недвижим имот, издаден въз основа на писмени доказателства на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК - № 27, т. 2, pe г. № 1758, д. 211 от 2019 г., издаден на 30.5.2019г. от нотариус с район на действие - РС- Разлог, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 061; осъдил ТД „Туристическо дружество Вихрен 1925“, ЕИК 176913774 да плати на Туристическо дружество „Вихрен Банско“, ЕИК 101530351 направените 1 разноски по делото в размер на 6 072,28 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответника Сдружение „ТД Туристистическо дружество Вихрен 1925“ срещу решението по гр. д. № 710/2020г. на ОС - Благоевград. С доводи за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение, иска обезсилване на обжалвания акт, евентуално отмяната му.

„ТД Вихрен“ е оспорило въззивната жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства, е установено, че процесният имот е предоставен на ищеца за оперативно управление като част от туристически дом с обслужващи помещения, за който е съставен АДС № 529/83г., понастоящем самостоятелна част от комплекс „Еделвайс“ - държавна собственост, за изграждането на който през 2003г. е той е получил разрешение за строеж за изграждане на механа и смяна на предназначението на части от съществуващата сграда, въведен в експлоатация в края на същата година.

Ответникът се е снабдил с нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот въз основа на писмени доказателства, в това число протокол от председателя на сдружението „Български туристически съюз“, според който „ТД Вихрен 1925“ е правоприемник на „ТД Вихрен“, както и удостоверение от сдружение „Български туристически съюз“ № 509 от 22.05.2019г., в което е удостоверено от изпълнителния секретар на сдружението, че обект „Механа“ е изграден със собствени средства от „ТД Вихрен“ и, че негов правоприемник е ответникът „ТД Вихрен 1925“. Съдът е приел, че доказателства за правоприемство няма, като не е представено решение на УС на БТС, с което са прехвърлени всички активи и пасиви от ищеца на ответника, а в удостоверение от БТС е записано, че процесният обект не е включен в активите на съюза. По тези съображения съдът е приел, че ответникът не е доказал удостовереното от нотариуса придобивно основание, с което се легитимира като собственик, поради което предявеният иск е основателен, а нотариалният акт, с който е бил признат за собственик, подлежи на отмяна.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и 2 допустимостта на решението, предмет на инстанционен контрол, намира същото за валидно и допустимо, а по същество и за правилно.

Предявен е отрицателен установителен иск. Ищецът твърди, че е изградил със собствени средства и труд едноетажна пристройка към сграда – механа и смяна на предназначенията на сутерена и част от етажите на съществуваща сграда през 2003г. До 21.08.2015г. (съобразно молба – уточнение от 23.12.2020г.) обектът бил стопанисван и управляван от него (владеел се непрекъснато, несмущавано и необезпокоявано – съгласно молба – уточнение от 23.12.2020г. ). След като избора на председател на сдружението от 30.06.2012г. бил отменен със съдебно решение на САС от 30.06.2015г., на 21.08.2015г. Г. П. (чийто избор е бил отменен) е регистрирал туристическо дружество «Вихрен 1925», което на 30.05.2019г. се е снабдило и с констативен нотариален акт за право на собственост - № 27, т. II, peг. № 1758, д. № 211 от 2019г. върху процесния имот , като е ползвал документите, издадени на името на ищеца, а на 20.06.2019г. го отдал и под наем. Ищецът иска от съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на имота с идентификатор № *** в гр.Банско, пл. «Никола Вапцаров» № 0. По указанията на съда е уточнил, че е придобил собствеността върху имота по оригинерен начин – «чрез строителство по стопански начин», а впоследствие е уточнил, че владее имота в периода 29.12.2003г. – 21.08.2015г. непрекъснато, несмущвано и необозпокоявано, т.е. претендира «придобивна давност като способ за придобиване на предмета на спорното право» (съобразно и указанията на САС по ч. гр. д. № 3443/2020г. ).

Ответникът е оспорил иска с доводи за липса на правен интерес за предявяване на иска, а по същество счита, че той е неоснователен, тъй като той е собственик на процесния имот – всички активи и пасиви на изключеното „ТД Вихрен“ преминали към него с решение на УС на БТС, а държавата, чрез БТС, прехвърлила на „ТД Вихрен 1925“ и стопанисването и управлението върху земята.

С оглед посоченото в жалбата на ответника, доводите срещу нея и в приложение на императивните норми на материалния закон, за чието приложение следи служебно, въззивният съд намира следното:

Не се спори, че през 2003г. ищцовото сдружение „ ТД Вихрен“ гр.

Банско (регистрирано като сдружение с нестопанска цел през 2000г. ) е 3 получило разрешение за строеж № 1/10.01.2003г., издадено от гл. архитект на община Банско, за построяване на едноетажна пристройка - механа и смяна предназначенията на сутерена и част от етажите на съществуващата сграда, в УПИ VII в кв. 25 по плана на Банско.

В удостоверение № 17/29.12.2003г. за въвеждане в експлоатация на строеж “едноетажна пристройка - механа и смяна предназначенията на сутерена и част от етажите на съществуващата сграда“, е посочено, че строежът с възложител „ТД Вихрен“ е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, виза и разрешението за строеж, заснет е и нанесен в кадастралната карта на гр. Банско.

В разрешението за строеж е цитиран АДС № 529/1983г. Съгласно вписването в този АДС, съставен за парцели 1137, 1139, 1140, 1141, 421, кв.

25 - Банско, имотът, предмет на акта, - двор на туристически дом, сграда на туристически дом – I, II, III етаж, мазе - е държавен от 1962г. – отчужден по регулация, като е предоставен за оперативно управление на държавната организация Български туристически съюз.

От свидетелските показания на св. К. – секретар на ищцовото сдружение към провеждане на разпита и на св. Д. – член на сдружението, е установено, че „ТД Вихрен“ е построило сградата механа „Чевермето“, за която било издадено разрешение за строеж през 2003г., със собствени средства, като до 2019г. обектът, построен върху държавна земя, бил отдаван под наем.

С влязло в сила решение на 06.02.2016г. по т. д. № 1470/2015г. на САС, след отмяна на въззивното решение, САС е отменил решения на ОС на „ТД Вихрен“ от 30.06.2012г., измежду които и за избор на Г. П. за председател на УС. Г. П. е представлящ ответника „Сдружение „ТД Вихрен 1925“, като е бил председател на УС на ищцовото сдружение към момента на вписването му в регистъра при БлОС.

На 30.05.2019г. „ТД Вихрен 1925“ (когато е било вписано в ТР сдружението) се е снабдил с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по писмени доказателства на основание чл. 587, ал. 1 ГПК № 27/2019г., с който е признат за собственик на сграда с идентификатор № *** по КК, одобрена със заповед РД №18-81/10.12.2009г. на ИД на АК, разположена в ПИ ***, със застроена площ 166 кв. м, на 1 4 етаж с предназначение: сграда за обществено хранене, която сграда съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 17/29.12.2003г. представлява „Едноетажна пристройка - механа и смяна предназначенията на сутерена и част от етажа на съществуваща сграда“.

От нотариалното дело, по което е издаден посоченият констативен нотариален акт, е установено, че на нотариуса е представен протокол от председателя на „Български туристически съюз“, съгласно който „ТД Вихрен 1925“ е правоприемник на „ТД Вихрен“. В удостоверение от „Български туристически съюз“ № 509 от 22.05.2019г., е удостоверено от изпълнителния секретар на БТС, че обект „Механа“ в ПИ № *** е изграден със собствени средства от „ТД Вихрен“, с правоприемник „ТД Вихрен 1925“.

Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г., ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице в няколко хипотези - когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по отрицателния установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му, което става предмет на делото. При липса на правен интерес производството се прекратява. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

Производството по делото ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с претенция ищецът да е титуляр на 5 самостоятелно право, различно от спорното, респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника (в този смисъл вж. напр. решения по чл. 290 ГПК : № 15 от 19.02.2016г. по гр. дело № 4705 по описа на ВКС за 2015г., ГК, ІІ ГО на ВКС; № 13 от.12.03.2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ГК, ІІ ГО на ВКС; № 9 от 10.02.2017г. по гр. д. № 6320/2015г., ГК, ІІ ГО на ВКС).

В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба е заявен спор между страните, възникнал от претенция за собственост върху процесния имот от ответника, построен по твърдения на ищеца със собствени средства и труд. Това са първоначалните твърдения на ищеца, - че той стопанисва и управлява имота от построяването му, - с които е обосновал правния интерес от предявяване на иска и в рамките, на които съдът следва да провери налице ли е правен интерес от избраната искова защита, съответно да се произнесе по основателността на иска, в случай, че го приеме, за допустим.

Съгласно посоченото ТР, постановено по тълк. д. № 8/2012г., на ОСГТК на ВКС, интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. В разглеждания случай и въззивният съд намира, че предявеният иск за защита срещу действията на ответника, нарушаващи установеното от ищеца фактическо положение на ползване на имота, при конкретната преценка на фактите, с които ищецът обосновава тезата си да предяви иска, е допустим, като не е лишен от правен интерес - абсолютна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно. Този извод е в съответствие с цитираната в обсъжданото ТР хипотеза на признат правен интерес от предявяване на иска, независимо дали към датата на подаване на исковата молба времето за фактическо упражняване на правото на собственост в продължение на определения в чл. 79, ал.1 ЗС срок от време (с оглед статута на земята, върху която е построен имотът ), е било достатъчно за придобиването му по давност. Ето защо, въззивният съд прие, че обжалваното решение е допустимо като постановено по допустим иск. То е и правилно, с оглед проведеното от ищеца доказване кому принадлежи на правото на собственост върху земята и построеното върху нея и непроведеното от ответника доказване на правопроизводящи правото му на собственост факти. Установено е по делото и не се спори, че имотът, върху 6 който е построена пристройка към съществуваща сграда, е държавна собственост, както е удостоверено в представения АДС, предоставен за стопанисване и управление на БТС като „държавна организация“. Съгласно представените писмени доказателства и съгласно свидетелските показания, които кореспондират на разрешението за строеж и на удостоверението за въвеждането на строежа в експлоатация и не са опровергани от други доказателства, процесният имот е построен от ищеца, който е упражнявал фактическа власт върху него поне до 2015г. (съобразно уточнението на ИМ).