Решение № 3 от 19.01.2026, Районен съд - Панагюрище
- Съд
- Районен съд - Панагюрище
- Дело
- Административно наказателно дело 143/2024
- Вид
- Решение № 3
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Емилиан Благов Венчев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№3 гр. Панагюрище, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20245230200143 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Детелина – А Ф, ЕИК 205930454, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, ул. "****" № 31, представлявано от А К Ф, против Наказателно постановление № 132400333/30.07.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 415, ал. 1 КТ.
Жалбоподателят оспорва описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, като твърди най-общо казано, че дадените задължителни административни мерки били изпълнение към момента на повторната проверка, за което бил и съставен АУАН. Изразява се съмнение за злоупотреба с дадени правомощия от страна на инспектора извършил проверката.
Счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като моли за неговата отмяна, алтернативно за редукция на наложеното наказание.
В съдебно заседание ЕТ „Детелина – А Ф“, редовно призован, не се явява, представлява се от р.уп.адв. Я. от ПАК.
Представителят на административнонаказващия орган ст. юрк. Ш. излага становище за неоснователност на жалбата и моли да бъдат присъдени 1 разноски в полза на наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Пазарджик, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 20.08.2024 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на представител на нарушителя лично на 05.08.2024 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 13-2400333/30.07.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик е издадено против ЕТ „Детелина – А Ф, ЕИК 205930454, за това, че на 14.05.2024 г., при извършване на последваща проверка по спазване на трудовото законодателство и преглед на инструктажните книги в търговски обект - баничарница, стопанисван от жалбоподателя, контролният орган е констатирал, че едноличният търговец работодател не е изпълнило дадено задължително предписание, обективирано в т. 9 от Протокол за извършена проверка № ПР2404806/26.02.2024 г., изразяващо се в това, че работодателят не е документирал надлежно проведения периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, тъй като не били вписани точните дати от проведените инструктажи, както и не бил вписан номера на издадената служебна бележка за проведен начален инструктаж. Даденото предписание е било със срок на изпълнение до 01.03.2024 г., но не е било изпълнено, поради което от 05.03.2024 г. жалбоподателят е бил вече в нарушение. Предписанието не е било обжалвано и е влязло в сила.
Описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление обстоятелства се установяват от разпита на актосъставителя, свидетелят по съставянето на АУАН, както и от приложените по делото писмени доказателства. Установява се, че наложените в т. 9 от Протокол за извършена проверка № ПР2404806/26.02.2024 г. предписания не били изпълнени към момента на повторната проверка, а именно към 14.05.2024 г., като това се потвърждава от актосъставителя.
Видно от приложените заверени копия на инструктажна книга, а и съгласно действалите към момента на извършване на нарушението изисквания на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2
2024 г., в сила от 27.09.2024 г.) за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Съгласно същото приложение в графите на инструктажните книги следва да се съдържат име, презиме и фамилия на инструктирания; цех, звено, отдел, участък, длъжност, вид работа, професия; дата на провеждане с период от до; издадена служебна бележка и нейният номер; подпис на инструктирания; подпис на лицето, извършило инструктажа. От приложените заверени копия се установява, че за повечето вписани работници и служители не са положили собственоръчни подписи в графа „подпис на инструктирания“, като за служителката П П П, така и за Н.
М. Й.. На л. 12 от делото е приложена заверено фотокопие от книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
От събраните доказателства се установява, че е дадено задължително предписание, което по своето естество представлява принудителна административна мярка, за отстраняване на констатираното нарушение, но същата не е била изпълнена, вследствие на което е реализиран съставът на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
Поради тези съображения съдът
3 намира, че така описаното административно нарушение се явява доказано от обективна страна, защото се установява бездействие на жалбоподателя да изпълни даденото предписание.
Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината като елемент на субективната страна на нарушението не следва да се изследва, защото административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.
В настоящия случай не са релевирани оплаквания касателно размера на наложеното административно наказание, същото е наложено в минимален размер от 1500лв. Като отегчаващи вината обстоятелства могат да бъдат посочени наличието на констатирани други закононарушения, за които са дадени предписания с протокол от 26.02.2024 г., както и че в настоящата хипотеза, при която е било дадено предписанието, са били налице непопълнени графи не в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Смекчаващо обстоятелство се явява ниската степен на обществена опасност, доколкото неизпълнението на даденото предписание се изразява само в необходимостта да се извършва приготвяне, печене и продажба на печива. Затова настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал наложеното наказание. Не са налице основания за приложение на чл. 415в КТ, доколкото, макар и да се касае за формално нарушение с обичайно ниска степен на обществена опасност, нарушението не е било отстранено веднага след установяването му, защото не са налице данни то да е било отстранено и след изтичане срока на изпълнение на предписанието. Съдът не счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Това следва от мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д.
№ 7/2010 г. Специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ съобразно чл. 415в КТ, имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено 4 освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.
С оглед изхода на делото наказващият орган има право на разноски.
Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", доколкото е направено искане от страна на процесуалния му представител да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в случай че наказателното постановление бъде потвърдено. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 27е, от Наредбата за заплащането на правната помощ и отчитайки обстоятелството, че делото се отличава с минимална правна и фактическа сложност и са проведени две съдебни заседания, в хода на които са разпитани четтирима свидетели. Макар и материалният интерес да е висок, тъй като наложеното наказание е в размер на 1500 лв., то той не е достатъчен сам по себе си да обуслови присъждане на юрисконсултско възнаграждение повисоко от нормативно предвиденото минимално такова. Така на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва да бъдат присъдени 130 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, Панагюрски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2400333/30.07.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик, с което на ЕТ „Детелина – А Ф, ЕИК 205930454, със седалище и адрес на управление в гр.
Панагюрище, ул. "****" № 31, представлявано от А К Ф е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лв. на основание чл. 415, ал. 1 КТ. .
ОСЪЖДА ЕТ „Детелина – А Ф, ЕИК 205930454, със седалище и адрес на управление в гр. Панагюрище, ул. "****" № 31, представлявано от А К Ф, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седалище в гр. София, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 3, сумата от 130 лв. – 5 разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 6