Решение № 313 от 10.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601263 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК и е образувано по повод въззивен протест на прокурор на Районна прокуратураБургас ТО-Несебър, против присъда № 27 от 24.07.2024г., постановена по НОХД № 23/2024г по описа на Районен съд-Несебър, с който присъдата се протестира, като неправилна. Протестът съдържа оплаквания за незаконосъобразност, в частност неправилно приложение на материалния закон по отношение на наложеното наказание „пробация“. Сочи се, че към инкриминирата дата за престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е предвидена като санкция, наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години и глоба до 10000 лева, като при това наказание липсва законова възможност наказанието „лишаване от свобода“ да бъде заменено на посоченото основание с „пробация“. Твърди се, че се касае за деяние с невисока обществена опасност, но въпреки това същото не би могло да се квалифицира като административно нарушение по смисъла на ЗМГО. Според прокурора на подсъдимата е следвало да бъде определено и наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно под предвидения в чл.172б, ал.1 от НК предел на наказанието „лишаване от свобода“ и в установения в чл.39, ал.1 от НК законов минимум и при условията на чл.66, ал.1 от НК, като счита че следва да се приложи чл.55, ал.3 от НК по отношение на предвиденото по-леко наказание „глоба“. Претендира се изменение на първоинстанцонната присъда в частта относно наложеното наказание „пробация“, като вместо него се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение бъде отложено за срок от 3 години, като кумулативно предвиденото наказание „глоба“ да не бъде налагано.

1

Протестът е подаден в преклузивния срок за протестиране и е допустим.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас поддържа протеста в съдебно заседание. Счита, че е нарушен материалния закон, тъй като предвиденото за престъплението наказание „лишаване от свобода“ е с предвиден минимум. Предлага на съда да измени протестираната присъда, в частта на наложеното наказание „пробация“, като на подсъдимата бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години.

Защитникът на подсъдимата счита, че материалният закон е приложен неправилно, по отношение на наложеното наказание. Моли съда да прецени дали деянието покрива белезите на административно нарушение, респективно наличието на основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на подсъдимата.

След проверката в рамките на предмета и пределите на въззивния контрол по чл.313 и чл.314 от НПК, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С присъда № 27 от 24.07.2024г., постановена по НОХД № 20242150200023 по описа на Районен съд-Несебър подсъдимата Б. М. И. ЕГН ********** е била призната за виновна по повдигнатото и с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление чл.172б, ал.1 от НК, във вр. с чл.13, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.13, ал.2, т.2 и чл.24, ал.1 от ЗМГО за това, че на 04.08.2023г. в к.к.“Слънчев бряг“, общ.Несебър, обл.Бургас, в търговски обект, находящ се под хотел „***“, стопанисван от „М.“ ЕООД, с ЕИК *********, с управител и едноличен собственик на капитала Б. М. И. с ЕГН **********, без съгласието на притежателите на изключителното право по чл.13, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, дадено съгласно чл.24, ал.1 от ЗМГО, използвала в търговската си дейност, по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО марки, обекти на това изключително право, като предлагала за продажба стоки с изобразени знаци, сходни на търговската марка LOUIS VUITTON, притежание на Луи Вюитон Малетие С.А., с упълномощен представител за територията на Република България „Арсис Консултинг“ ЕООД, представлявано от А. Т. Т., без правно основание, както следва: - 36 броя чанти LOUIS VUITTON с фон от геометрични фигури и цветя, между тях монограм от букви LV и метален надпис LOUIS VUITTON на обща стойност 152280 лева, като оригинал /по 4230 лв. за брой/ и обща стойност 3060 лева, като имитация /по 85 лв. за брой/; - 2 броя несесери LOUIS VUITTON с кръгово изписан надпис LOUIS VUITTON на капси и на кожен аксесоар на обща стойност 8470 лева, като оригинал /по 4235 лв. за брой/ и обща стойност 90 лева, като имитация /по 45 лв. за брой/; - 4 броя чанти LOUIS VUITTON с дълги дръжки с фон от геометрични фигури и цветя и монограм LV на обща стойност 16920 лева, като оригинал /по 4230 лв. за брой/ и обща стойност 340 лева, като имитация /по 85 лв. за брой/; - 8 броя дамски чанти LOUIS VUITTON с фон на светли и тъмни карета, шахматно подредени на обща стойност 33840 лева, като оригинал /по 4230 лв. за брой/ и обща стойност 680 лева, като имитация /по 85 лв. за брой/; - 4 броя чанти LOUIS VUITTON с дълги дръжки, с фон на светли и тъмни карета, шахматно подредени на обща стойност 16920 лева, като оригинал /по 4230 лв. за брой/ и обща стойност 340 лева, като имитация /по 85 лв. за брой/; - 4 броя чанти LOUIS VUITTON тип плик, с фон на светли и 2 тъмни карета, шахматно подредени на обща стойност 16400 лева, като оригинал /по 4100 лв. за брой/ и обща стойност 180 лева, като имитация /по 45 лв. за брой/; - 1 брой чанта LOUIS VUITTON с кожен аксесоар и катинарче, на стойност 4230 лева, като оригинал и 85 лева, като имитация; - 1 брой чанта с метални надписи LOUIS VUITTON, на стойност 4230 лева, като оригинал и 85 лева като имитация; - 13 броя портмонета LOUIS VUITTON на карета с надпис по диагонал LV, на обща стойност 42250 лева, като оригинал /по 3250 лв. за брой/ и обща стойност 325 лева, като имитация /по 25 лв. за брой/; - 5 броя портмонета LOUIS VUITTON с фон от стилизирани фигури и цветя на обща стойност 16250 лева, като оригинал /по 3250 лв. за брой/ и обща стойност 125 лева, като имитация /по 25 лв. за брой/; - 3 броя портмонета LOUIS VUITTON с цип на обща стойност 9750 лева, като оригинал /по 3250 лв. за брой/ и обща стойност 75 лева, като имитация /по 25 лв. за брой/; - 9 броя визитници LOUIS VUITTON с фон от фигури и цветя на обща стойност 17550 лева, като оригинал /по 1950 лв. за брой/ и обща стойност 90 лева, като имитация /по 10 лв. за брой/, като всички горепосочени стоки са на обща стойност - 339 090,00 /триста тридесет и девет хиляди и деветдесет/ лева като оригинали и обща стойност 5475,00 /пет хиляди четиристотин седемдесет и пет/ лева, като имитация. За извършеното престъпление на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК подсъдимата е осъдена на „пробация“ при следните пробационни мерки на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК : - задължителна регистрация по настоящ адрес - гр.Бургас, кв.“***“, ул. *** №***, с явяване и подписване на подсъдимата Б. М. И. пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК, на Б. М. И. не е наложено кумулативно предвиденото в чл.172б, ал.1 от НК наказание „глоба“. На основание чл.172б, ал.3 от НК, в полза на държавата са отнети, иззетите, като веществени доказателства стоки, находящи се на съхранение в РУ на МВРНесебър, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Б. М. И. е осъдена да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- Бургас, 910,29 лева, разноски от досъдебното производство, както и 30 лева разноски в съдебното производство в полза на Районен съд-гр.Несебър.

Първоинстанционният съд е разгледал делото при условията на Глава двадесет и седма от НПК вр. чл.371, т.1 от НПК, след съгласие да не се провежда разпит на някои свидетели и вещите лица. За да постанови обжалваната присъда, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

След получен сигнал за продажба на стоки, носещи защитени търговски марки на територията на КК „Слънчев бряг“, полицейски служители от отдел Икономическа полиция при ОДМВР-Бургас извършили проверка на търговско помещение, находящо се в КК „Слънчев бряг“, под хотел „***“, стопанисвано от „М.“ ЕООД с ЕИК *********. На място била установена подсъдимата Б. М. И. с ЕГН **********, собственик и управител на дружеството. След извършен оглед на търговския обект, полицейските инспектори установили, че в същият са изложени за продажба стоки – дамски чанти и портмонета, носещи знаците и логото на защитената търговска марка „LOUIS VUITTON“. На място били снети сведения от Б. И., която заявила, че не притежава документи за произхода на установената стока, както и че не може да представи фактури за закупуването на същата. Посочила, че закупила 3 стоката от Димитровград. В помещението били установени общо 90 броя артикула – 30 броя чанти и 60 броя портмонета, които били предадени от И. с протокол за доброволно предаване /л.6 по ДП/.

От заключението на изготвена авторско-правна експертиза за изследване на изображенията, върху иззетите веществени доказателства, е установено, че съществува идентичност и сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и регистрираната марка и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираната марка е получила закрила. Според вещото лице, сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и фигуративни елементи включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаците. Вещото лице е заключило, че сходството може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможност за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки. /л.38 по ДП/.

От заключението на изготвената в хода на разследването съдебнооценителна експертиза е установено, че общата стойност на процесните стоки, като оригинали възлиза на 339 090 лева с ДДС, съответно на 5475 лева с ДДС като реплики /л.57 по ДП/. По досъдебното производство е установено, че упълномощен представител на търговската марка „LOUIS VUITTON“, притежание на Louis Vuitton Malletier FR за територията на Република България е „АРСИС Консултинг“ ЕООД, представлявано от адвокат А.

Т. Т.

От показанията на свидетеля Т. /л.23 по ДП/ и от отговора на Патентно ведомство на Република България /л.33-34 по ДП/ е установено, че няма данни подсъдимата Б. М. И. и „М.“ ЕООД да са получавали съгласие от правоносителя да използват посочената марка в дейността си, и същите не представят лицензионни договори за отстъпване на права за използване на търговската марка „LOUIS VUITTON“ в своята търговска дейност.

Първоинстанционният съд е приел така установените факти за доказани от материалите по ДП № 304 ЗМ-918/2023г. по описа на РУ на МВРНесебър, приети като доказателства по делото. Обосновано е кредитирал заключенията на вещите лица и показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е заключил, че с деянието си подсъдимата Б. М. И. е осъществила състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, във вр. с чл.13, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.13, ал.2, т.2 и чл.24, ал.1 от ЗМГО.

От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата – 04.08.2023г., подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние се състои в използване в търговската дейност на марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право. Съдържанието на изключителното право на марка и режимът на упражняването му са установени в ЗМГО.