Решение № 1473 от 29.06.2026, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно дело 177/2026
- Вид
- Решение № 1473
- Подписан
- 29.06.2026
- В сила
- 29.06.2026
- Състав
- Мария Божкова, Виктор Атанасов, Айгюл Шефки
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 107 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1473
Кърджали, 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20267120700177 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. В. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Решение № 1/ 05.01.2026 г., постановено по а.н.д. № 777/2025 г. по описа на РС – Кърджали.
В касационната жалба се посочва, че при мотивиране на оспореното решение не са взети предвид и не са коментирани повечето аргументи, посочени в жалбата, а просто декларативно, в противоречие с посочените от жалбоподателя и установени в хода на АНД конкретни факти, са приети за неоснователни. Твърди се, че мотивите на решението са противоречиви. Изложен е довод, че няма правна и житейска логика - щом има данни за извършено от жалбоподателя противоправно деяние, то следва той да бъде задържан превантивно - защото по презумпция се приема, че може „да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие евентуално наказателно преследване“. Посочва се, че по делото няма събрани доказателства, че през процесиите 24 часа спрямо задържания В. някой е осъществил или е имал намерение да осъществява каквито и да са действия по негово наказателно преследване, които да са невъзможни без да бъде задържан.
Изразено е становище, че районният съд не е съобразил, че заповедта за задържане е издадена в противоречие с чл.6, ал.2 от АПК, предвиждащ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Твърди се, че в обжалваното решение не е разгледан аргумент от жалбата, че задържането за срок от 24 часа не следва да е с характер на санкция за осъществено поведение, тъй като ПАМ не е наказание. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се отмени заповедта за задържане. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – издател на заповедта за задържане, [длъжност] В.Е., не се представлява. В молба на пълномощник е изразено становище за неоснователност на касационната жалба, подробно обосновано в представена писмена защита. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОП-Кърджали, уведомена за насроченото дело, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.
Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 777/2025 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
С оспореното решение РС – Кърджали е отхвърлил жалбата на С. Д. В. от [населено място], с [ЕГН], срещу Заповед за задържане на лице, рег.№ 1947зз-370/20.09.2025 г., издадена от В. В. Е. – [длъжност] в РУ-Кърджали.
РС-Кърджали е установил фактическата обстановка и направил изводи, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган. При постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие е изискването за писмена форма на административния акт, съдържа и реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, съответства на целта на закона.
Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на РС – Кърджали за законосъобразност на заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са съответни на установените факти и на материалноправната норма, посочена като основание за издаване на заповедта, поради което се споделят от касационния състав на АС – Кърджали.
По делото са събрани доказателства – обяснения на П. В., Докладна записка на Н. А. Д., от които да се направи извод за наличие на основанието по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР – данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК. ***** *****
*****
*****.
Както се приема в съдебната практика, задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 73 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.
В настоящия случай, от събраните доказателства, се установява целта на принудителната административна мярка – да се предотврати възможността С. В. да извърши престъпление.
Ето защо следва да се приеме, че мярката преследва легитимна цел. При постановяването и е дадена гаранция за упражняване правата на задържаното лице в пълният изискуем законов обем, в т. ч. и според утвърдените от ЕСПЧ стандарти.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, изразена в решение от 24 юни 2014 П. и П. с/у България, важно е да се установи и връзката на лицето с посоченото престъпление. С оглед изложеното, за да бъде спазен чл. 5 от ЕКПЧОС, настоящият състав приема, че са налице данни – обяснения на съпругата на касатора, докладна записка на полицейски служител, изпратен след подаден сигнал до телефонен номер 112, позволяващи да се предположи, че жалбоподателят може и да е извършил посоченото престъпление. Всъщност, самият жалбоподателят не отрича факта, че е имало конфликт между него и съпругата му. В този смисъл поведението му позволява да се предположи независимо и обективно, че той може да е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 НК.
Дали го е извършил в действителност и защо, с оглед евентуална вербална провокация от другата страна, е въпрос на преценка и анализ в наказателното производство. Всъщност, процесната ПАМ няма за цел да установи и не може да бъде установено със способите на административното правосъдие дали действително касаторът е извършил престъпление, при какви условия и евентуалната липса на смекчаващи вината или изключващи отговорността обстоятелства.
В административното съдебно производство се проверява съответствието на ПАМ с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Описаните данни не обосновават извод за прекомерност на мярката. За принудителната мярка е относимо наличие на основание за прилагането й, доказано в случая. Действително, всяко лишаване от свобода е изключителна мярка, която е допустима като крайно средство, ако други не толкова строги мерки няма да са достатъчни за защита на обществения интерес, при съблюдаване на закрилата от произвол. В тази насока ЕСПЧ трайно се придържа към становището, че основният принцип за закрила срещу произволно лишаване от свобода, заложен в член 5 от ЕКПЧ, е несъвместим с политиката на обща превенция – но конкретните факти обосновават задържането, поради което същото е съобразено с целта на ограничението и последицата не е непропорционално засягане правото на свобода и сигурност в нарушение на чл. 6, ал. 1от АПК и чл. 107 от ЗМВР.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.
При този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН Административният съд.
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 1/ 05.01.2026 г., постановено по а.н.д. № 777/ 2025 г. на РС – Кърджали.
Осъжда С. Д. В. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица] да заплати в полза на ОДМВР-Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�