Решение № 884 от 28.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. Варна, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20223110200980 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Г. Д. от гр. Варна срещу Наказателно постановление № 21-0819-004951/24.11.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че същото страда от няколко основни недостатъка, препятстващи установяването по несъмнен начин на вмененото му нарушение. Оспорва изцяло възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Б. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително оспорва наличието на признака „повторност“ на деянието. В условията на евентуалност моли наказанието да бъде намалено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност 1 на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 10.08.2021г. в 21,01 часа, лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 200 Д“ с рег.№ В 6199 ВТ се движел по бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, в посока бул.“Осми приморски полк“. Поради движението си с превишена скорост, в района на бл.№60-62 в кв.“Чайка“ автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON –М-2 с №MD 1194.

След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на Г. Д. И. и той бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“-Варна във връзка с констатираното нарушение. На 21.10.2021г. И. представил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че по време на заснемане на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Д.Д.. От своя страна на 08.11.2021г. жалбоподателят попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на процесните дата и час действително е управлявал лично автомобила. Било установено също, че жалбоподателят е наказван за други нарушения, изразяващи се в превишаване на разрешената скорост- с ЕФ серия К, №3468037/17.03.2020г., ЕФ серия К, №4136112/09.11.2020г., ЕФ серия К, №4302933/24.12.2020г., ЕФ серия К, №4014364/02.10.2020г. и ЕФ серия К, № 4651416/03.04.2021г., влезли в сила в рамките на една година преди датата на извършване на нарушението.

Във връзка с тези констатации на 08.11.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява собствения си лек автомобил със скорост 104 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, като нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш серия К, №4014364/02.10.2020г., влязъл в сила на 09.03.2021г.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент). Въз основа на съставения акт на 24.11.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 1400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за 2 извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката СН. ИВ. Г., от приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.Г. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетелката, при което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените показания.

Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство –CORDON –М-2 с № MD 1194 и фотоснимка (приобщена като веществено доказателство), протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на уреда, декларация по чл.188 от ЗДвП (в която жалбоподателят е удостоверил, че лично е управлявал автомобила) и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. н а министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на 3 нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Съдът констатира, че в акта е вписан само един от електронните фишове, с които е бил санкциониран жалбоподателят преди извършването на процесното нарушение, а в НП са посочени общо пет електронни фиша. По този начин обаче не е допуснато несъответствие, което да бъде третирано като процесуално нарушение. Наказващият орган има правомощия чрез разследване да установи и допълнителни обстоятелства, които не са били известни при съставянето на акта и които могат да бъдат отразени в наказателното постановление. По този начин в случая не се нарушават процесуалните права на санкционираното лице, тъй като е ясно в напълно достатъчна степен, че се касае за едно и също нарушение, като също така допълнително посочените електронни фишове на практика не рефлектират върху административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Установената съдебна практика в подобни случаи също приема, че не е налице противоречие между съставения акт и издаденото наказателно постановление, когато към момента на издаване на АУАН съставителите му нямат всички необходими данни, поради което и някои от тях не са посочени в акта. Когато към момента на издаване на НП с тези данни вече е разполагал АНО, правилно е т е д а са посочени при описание на фактите, относно установеното и вменено нарушение. (В този смисъл е Решение № 1982 от 24.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2155/2019 г.) По приложението на материалния закон съдът установи следното:

От приложената по делото декларация по чл.188 от ЗДвП се установява, че на 10.08.2021г. около 21,01 ч. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в гр.Варна. Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON –М-2 с №MD 1194 съдът приема за безспорно установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел по бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава.

4

По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол за проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г.) и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 108 км/ч. (видно от данните, отбелязани върху фотоснимката). При издаването на наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 104 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление.

Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с посочената норма. Поради това следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба.

Нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Приложена е същевременно и нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП, тъй като е счетено, че нарушението е повторно. Поради това санкцията в НП е определена като удвоен размер на 700 лева, т. е. 1400 лева, като е наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Легална дефиниция на понятието „повторно нарушение“ се съдържа в т . 33 на параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. За квалифицирането на нарушението като повторно е без значение дали лицето е санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Достатъчно е процесното 5 нарушение да е извършено в едногодишен срок от санкциониране с влязло в сила НП или ЕФ, с които на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая от приложената справката за нарушител е видно, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, №3468037/17.03.2020г., ЕФ серия К, №4136112/09.11.2020г., ЕФ серия К, №4302933/24.12.2020г., (връчени на 22.02.2021г. и влезли в сила на 09.03.2021г.), както и с ЕФ серия К, №4014364/02.10.2020г. и ЕФ серия К, № 4651416/03.04.2021г., (връчени на 09.04.2021г. и влезли в сила на 24.04.2021г.), всички издадени за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП или на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, т.е.- за същите по вид нарушения.