Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2438 от 13.07.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 684/2021
Вид
Определение № 2438
Подписан
13.07.2021
В сила
13.07.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Светлана Кирилова Цанкова, Даниела Светозарова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2438 гр. Варна , 12.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100500684 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 10835/04.06.2021 г. от М. М. Р., чрез адв. Николай Т., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 899/17.05.2021 г., постановено по в. гр. дело № 684/2021 г. по описа на ВОС. В молбата се излага становище за прекомерност на присъдените по делото разноски в полза на въззивника, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и се моли същите да бъдат редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н.Б., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „Електроразпределение Север” АД срещу Решение № 13/20.01.2021 г., постановено по гр. дело № 20203110110318 по описа на ВРС, с което се приема за установено в отношенията между страните, че М. М. Р. не дължи на ответното дружество „Електроразпределение Север” АД сумата от 4 587,79 лв., представляваща цената на начислена ел. енергия за периода от 14.03.2017 год. до 24.02.2020 год. и се осъжда „Електроразпределение Север“ АД да заплати на М. М. Р. сумата от 734,68 лв. съдебноделоводни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С Решение № 899/17.05.2021 г. съставът на ВОС е отменил Решение № 13/20.01.2021 г., постановено по гр. дело № 20203110110318 по описа на ВРС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска, предявен от М. М. Р., ЕГН ********** против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 да се приеме за установено в 1 отношенията между страните, че М. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, бул. „Липник“ № 75, не дължи на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *********, „Варна Тауърс – Е”, сумата от 4587,79 лева, представляваща стойността на потребена електроенергия на обект, находящ се в гр. Русе, бул. “Липник” № 75, вх. А, ап. 5, с клиентски № 1700010812 и абонатен № 0102512007, за периода от 14.03.2017 год. до 24.02.2020 год., за която е издадена Фактура с № 0106264962 от 24.07.2020 год., на основание чл. 124 от ГПК, като е присъдил разноски в полза на въззивника в размер на 2 891,76 лева, представляващи сторени съдебно - деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззивният съд констатира, че искането за присъждане на разноски в двете инстанции е направено своевременно от „Електроразпределение Север“ АД, съответно в подадения отговор на исковата молба и във въззивната жалба. Съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК пред ВРС (л. 86 от гр. дело № 10318/2020 г. по описа на ВРС) и пред ВОС (л. 25 от в. гр. дело № 684/2021 г. по описа на ВОС), претендираните разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, са в размер на 1320,00 лв. с ДДС за всяка инстанция. Претендирани са също разноски за СТЕ – 150,00 лв., депозит за свидетел – 10,00 лв. и заплатена държавна такса за образуване на въззивното производство в размер на 91,76 лв. Извършването на разноските в първа инстанция се установява с преводни нареждания от 20.11.2020 г. (л. 60 и л. 61 от делото на ВРС), както и с Договор за правна защита и съдействие № 20274/15.09.2020 г., Фактура № 0000021234/15.09.2020 г. и платежно нареждане от 28.09.2020 г. (л. 87, л. 88 и л. 89 от делото на ВРС). Извършените разноски във въззивната инстанция се установяват с преводно нареждане от 05.02.2021 г. (л. 7 от делото на ВОС), както и с Договор за правна защита и съдействие № 21061/09.02.2021 г., Фактура № 0000022040/09.02.2021 г. и платежно нареждане от 15.02.2021 г. (л. 26, л. 27 и л. 28 от делото на ВОС).

Насрещната страна – М.Р., чрез адв. Николай Т., своевременно е направила възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и в двете съдебни инстанции – пред ВРС - в открито съдебно заседание, проведено на 15.01.2021 г., а пред ВОС – с отговора на въззивната жалба и в депозираното преди проведеното открито съдебно заседание на 20.04.2021 г. Становище с вх. № 7282/16.04.2021 г., което настоящият състав приема за основателно, съобразно фактическата и правна сложност на спора и обема на извършените процесуални действия.

Материалният интерес, който е защитавал въззивника, възлиза на 4587,79 лева.

Възнаграждението за процесуално представителство от един адвокат по предявения иск, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 551,15 лева за всяка инстанция. При преценка за размера на дължимите разноски за двете съдебни инстанции, съдът следва да съобрази, че „Електроразпределение Север“ АД е възложил процесуалното си представителство по делото на Адвокатско дружество „Величков, Желязков и Партньори“, което е регистрирано по ЗДДС, поради което следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, към което е начислен ДДС. Дължимият ДДС върху тази сума възлиза на 110,23 лева. Присъдените с Решение № 899/17.05.2021 г. разноски надвишават определения по Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.

По изложените съображения, молбата на М. М. Р., чрез адв. Николай Т., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 899/17.05.2021 г., постановено по в. гр. дело № 684/2021 г. по описа на ВОС, е основателна. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като дължимото в полза на въззивната страна адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 661,38 лв. с ДДС за всяка инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните 2 размери на адвокатските възнаграждения. Към тази сума следва да бъдат прибавени и заплатените суми за депозити за вещо лице и свидетел, както и заплатена държавна такса за образуване на въззивното производство (150,00 лв. + 10,00 лв. + 91,76 лв.).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 899/17.05.2021 г. , постановено по в. гр. дело № 684/2021 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на „Електроразпределение Север " АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, 9009, Варна Тауърс- Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, от 2891,76 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и шест ст.) на 1574,52 лв. (хиляда петстотин седемдесет и четири лева и петдесет и две ст).

Определението не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3