Решение № 131 от 14.06.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Русе , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анета Георгиева

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20214500500164 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„Т.“ Е., чрез пълномощника си адв. В.Г. е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 753/2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството положителен установителен иск за дължима неустойка в размер на 244.29 лв. Излага доводи за неправилност и иска същото да бъде отменено в обжалваната част по съображения, подробно изложени в жалбата. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.

Ответницата И. В. В., чрез особения се представител адв. Й.Д. оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересованата страна по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на претендираната от ищеца неустойка, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, като е приел, че клаузите от договора, от 1 които произтичат вземането за неустойка, са неравноправни по смисъла на ЗЗП.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с трайната съдебна практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

Настоящият съдебен състав намира споразумението за относно неустойката з а нищожно. Оспорената от ответната страна клауза има характеристики и на неравноправна по смисъла на ЗЗП. В случая абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието ”неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието , същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В случая процесният договор е сключен при предварително определени условия от доставчика на мобилни услуги. Видно е, че контрактът е бланков, поради което клаузите му не са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им, като не се доказа от ищеца уговорката за неустойка да е била индивидуално договаряна с абоната.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка са визирани и в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при 2 съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В процесния случай мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване н а предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. В този смисъл е и константната практика на ВКС (Решение № 110/21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г., I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014г., I т.о. , Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., I т. о. и др.).

Противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договорите, поради което въззивният съд приема, че не е налице валидно съглашение и в тази си част контрактът не е породил правно действие. Претенцията за неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260609 от 21.12.2020 година по гр. д. № 753/2020 год. по описа на Русенски районен съд в частта, с която е отхвърлен искът да се признае за установено по отношение на И. В. В., че дължи на “Т.” Е. София, ЕИК *****, сумата от 244.29 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 08.03.2018 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 6346/2019 г. по описа на РРС.

В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4