Решение № 290 от 03.10.2024, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 79/2024
- Вид
- Решение № 290
- Подписан
- 03.10.2024
- В сила
- 19.09.2025
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Закон за наследството
- чл.77 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 290 гр. Момчилград, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20245150100079 по описа за 2024 година
Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.108 от ЗС вр.чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.537 ал.2 от ГПК.
В исковата молба, предявена от адв.Х. К. от Ак- Кърджали, като процесуален представител на 1. Н. М. С., с ЕГН- **********; 2. Г. М. С., с ЕГН-**********; и З. Л. М. Е., с ЕГН- **********, ПРОТИВ Х. М. Х., с ЕГН**********, и С. Р. Х., с ЕГН-**********, се посочва, че те- ищците, ведно с братята си-Ф.М. Х.в, с ЕГН- ********** и ответника-Х. М. Х. с ЕГН**********, са наследници на починалите си родители; баща- М. Х.в Х.в, с ЕГН-**********,б.ж. жител на с.Устрен, общ.Джебел, починал на 17.01.1989г., за което е издаден акт за смърт №1/18.01.1989г. на Км.с.Устрен, и майка- Ф.В. Х., с ЕГН- **********, б.ж. на с.Устрен, общ.Джебел, починала на 23.11.2013г. / в тази насока е Удостоверение за наследници с изх.
№42/21.08.2023г. на км.с.*****, общ.Джебел.
Посочват, че техните наследодателите са притежавали приживе Неурегулиран поземлен имот/НУПИ/, с пл.сн.№6 по проекто-кадастралният план на с.*****, общ.Джебел, целият с площ от 1 872 кв.м., ведно с построената в него Едноетажна полумасивна жилищна сграда със 1 застроена площ от 106 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници на ПИ: от изток- земеделска територия и НУПИ с пл.сн.№7, от западпът, от север- път и земеделска територия и от юг- път и НУПИ с пл.сн.№7.
След смъртта на наследодателите си, петимата наследници, посочени по-горе притежавали по силата на чл.8 от Закона за наследството от по 1/5 идеална част от наследеният недвижим имот- горният;
След смъртта на баща им- М. Х.в Х.в, починал на 17.01.1989 година, в процесният Неурегулиран поземлен имот/НУПИ/, е продължила да живее майка им-Ф.В. Х., която е живяла в него до смъртта си, настъпила на 23.11.2013г.
Ищците заявяват, че тъй като са били омъжени и са имали самостоятелни семейства и съобразно приетите обичаи, са живеели в домовете на съпрузите си, като трите заедно със семействата си след 1990 година, са били напуснали Р.България и са се били установили да живеят и работят в Р.Турция.
Посочват също така, че в Р.Турция след 1990 година, са се били установили да живеят и братята им- Ф.М. Х.в, с ЕГН-********** и ответника - Х. М. Х. с ЕГН-**********, като в домът на родителите им, след смъртта на баща им е останала да живее майка им до смъртта си23.11.2013г.
Ищците заявяват, че петимата братя и сестри първоначално са били в много добри взаимоотношения, като взаимно са се били подпомагали, а така също и взаимно са се били грижили за майка си, докато е била жива. Също така взаимно се били грижили за процесният имот, като взаимно са били давали средства необходими за поддръжката и ремонта му.
Ищците твърдят, че през 2009г, те- трите и братята им, заедно са били извършили основен ремонт на процесният имот, като са били поели заедно всички разходи по реновирането му, като за целият период от 1990г. до понастоящем, същите през различни периоди от време, на всяка изминала календарна година, са били осъществявали владение върху процесният недвижим имот, като са го приемали и съответно своели като свой собствен.
В исковата молба е посочено, че те- ищците всяко лято, от когато са се били установили да живеят в Турция до лятото на 2023г. са се прибирали в 2
Р.България, като са отсядали в домът на родителите си, за да могат да гледат и помагат на майка си, като са се били редували за това, за да може за майка им да бъдат полагани необходимите грижи, като за възрастен човек, за по-дълъг период от време.
Ищците заявяват, че месеците юли и август на 2023г. техният брат, а именно ответника Х. М. Х. им е бил забранил да влизат в процесният недвижим имот, като им е бил ограничил достъпа до него, твърдейки, че този имот бил само негов.
Същите сочат, че през м. август 2023г. с изненада разбрали, че ответника Х. М. Х. и съпругата му С. Р. Х., са били признати са собственици по давностно владение върху процесният недвижим имотописан по-горе, като за целта са се били снабдили с Констативен нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 108, том 3, рег.№ 2460, дело № 508 от 11.09.2014г. на нот.Г.Г., без същите двама ответника да са го владеели самостоятелно и необезпокоявано, в продължение на десет и повече календарни години.
Това е било така, т.к. в процесният недвижим имот, освен, че те, трите ищци, всяко лято са били отсядали да живеят в него, за различни периоди от време, то в този имот непрекъснато е била живяла майка им, която въобще не го е била напускала.
Заявяват, че няма как да се приеме, че двамата ответници са били осъществили давностно владение в продължение на десет и повече години за периода от 2002 до 2014 година, когато са били признати за собственици, тъй като в този процесен имот е живеела тяхната майка- на ищците и на ответника.
При това положение за тях- ищците е бил наличен правен интерес, същите по съдебен ред да установят със сила на присъдено нещо, спрямо двамата ответника, че те трите, в качеството си на наследници на починалите си родители; баща- М. Х.в Х.в, с ЕГН- **********, и майка- Ф.В. Х., с ЕГН- **********, са собственици на от по 1/5 ид.част за всяка едно тях, от процесният недвижим имот- описан по-горе;
Предвид изложеното искат да се постанови съдебно решение, с което Д А ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо ответниците- Х. М. Х., с ЕГН**********, и С. Р. Х., с ЕГН- **********, с постоянен адрес-село *****, дом 3
№27, община Джебел, област Кърджали, че те ищците са собственици на по 1/5 идеална част от процесният недв.имот /всяка една на 1/5 ид.част/; а именно, че; 1. Н. М. С., с ЕГН- **********, е собственик на 1/5 ид.част; 2.
Г. М. С., с ЕГН-**********, е собственик на 1/5 ид.част; и З. Л. М. Е., с ЕГН**********, е собственик на 1/5 ид.част, от общо наследеният им недвижим имот- описан по-горе, останал им като наследствен, от починалите им родители; баща- М. Х.в Х.в, с ЕГН-**********, и майка-Ф.В.
Х., с ЕГН-**********.
Молят на основание чл.108 от ЗС да се постановите съдебно решение, с което ДА СЕ ОСЪДЯТ ответниците Х. М. Х., с ЕГН-********** и С. Р. Х., с ЕГН-**********, , да отстъпят собствеността и предадат владението на ищците- 1.Н. М. С., с ЕГН-**********; 2.Г. М. С., с ЕГН-**********; и З.Л.
М. Е., с ЕГН-**********, на по 1/5 идеална част за всяка една тях от общо наследеният им недвижим имот- описаният по-горе.
Искат и ОБЕЗСИЛВАНЕТО на Констативен нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 108, том 3, рег.№ 2460,дело № 508 от 11.09.2014г. на Нотариус Г.Г., в частта му, с който Х. М.
Х., с ЕГН-**********, с постоянен адрес-село *****, дом №27,община Джебел, област Кърджали и С. Р. Х., с ЕГН-**********, са били ПРИЗНАТИ ЗА СОБСТВЕНИЦИ до размера на 3/5 идеални части върху процесният недвижим имот, представляващ, ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ИЗДАДЕН.Претендират разноски.
Представят следните писмени доказателства; Удостоверение за наследници с изх.№42/21.08.2023г.; Нот.акт № 108, том 3, peг.№ 2460, дело № 508 от 11.09.2014г. нот.Гр.Г.; Справка по лице на ответника Х. М. Х. с ЕГН**********- на Сл.Вп.-Имотен регистър при Районен съд- Момчилград, Адвокатско пълномощно от 22.08.2023г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител- адв.Х. К., поддържат исковата молба така, както е предявена по изложените в писмената защита съображения.
Ответниците, чрез адв.А. С. от АК- Кърджали, са представили писмен отговор, в който посочват, че Предявените от ищците искове по чл.124 от ГПК и чл.108 от ЗС са недопустими и неоснователни. Заявяват, че от почти 25 4 години са били собственици на процесния имот, а от преди това същият им бил оставен в тяхна собственост от родителите им, с които живяли в едно домакинство и ги изпратили от този свят- и всичко това се знаело от ищците, които никога не са имали претенции и се позовават на настъпила придобивна давност в тяхна полза. Неоснователността на исковете се дължала на обтоятелството, че са били собственици на претендираните имоти, т.к. от 2002г. до настоящия момент владеели и своили имотите, като свои, като тези обстоятелства са били известни и на ищците, които до момента на завеждането на исковата молба не са имали претенции за имотите ни.
Ответниците посочват, че общата им майка и наследодател Ф.В. Х. е живяла с тях- ответниците в Р.Турция и след заминаването им за Р.Турция не е живяла в процесните имоти до момента на смъртта си в Р.Турция на 23.11.201Зг.- което е било видно от приложения към исковата молба преписизвлечение от акт за смърт №0030/03. 06.2014г.,изд. от Об.Джебе- били неистински са твърденията по исковата молба за това, че майка им е живяла в процесиите имоти.
Посочват също така, че още от самото начало на владението им стопанисвалие имотите, като през годините извършили редица подобрения в тях, за които ищците не са заплатили абсолютно нищо, защото знаели, че имота е техен и грижата за него също е тяхна. Посочват, че през 2000г. имотът е бил със счупени и напукани керемиди, прогнили дъски и греди, паднали тавани и стени от въздействието на дъждовете и студовете. Заявяват, че те организирали и извършили ремонт на покрива- сваляне на всички керемиди, ремонт на изгнилите греди и дъски с нови и подреждане на нови 1500 бр. керемиди и 120 бр. чартяци и чамови дъски, извършен от тях през 2002г.; мазилка-общо 177 кв.м., полагане на бетон около къщата за трогоар-45 кв.м.;замазка-63,5 кв.м.; полагане на дъски-13,5 кв.м.; гипсова мазилка с мрежа-53,5 кв.м., монтаж на гипсови ранели на таваните; гипсокартон77кв.м.; монтаж на водопроводни тръби за баня и кухня-10 бр.; монтаж на фаянс в банята и кухнята, както и обзавеждане, боядисване - 254 кв.м.; боядисване на врати- 5бр.; поръчка и монтаж на прозорци от пвц-8 бр.; закупуване и монтаж на предпазни решетки на прозорците- 8 бр.; монтаж на ламиниран паркет- 42,5 кв.м. ; закупуване и монтаж на улуци- 46 кв.метра; монтаж на чардак-25 кв.м.; прокарване на тръбопровод за питейна вода - 1,2 км.; полагане на образни тръби - 32 м.
5
Твърдят, че всички хора, а и ищците виждали ремонтите, които се извършват в имотите им, но нито са възразявали, нито са имали каквито и да са претенции към тях, както и не са заплащали за ремонтите, защото знаели, че те са собственици.
Ответниците посочват, че винаги са посрещали роднините си в имотите си, включително и ищците. Последните обаче не са предявявали претенции за собственост над имотите им до момента на предявяване на исковата молба в съда.
Никой от ищците не е живеел в процесните имоти от повече от 32г., като всички те, още тогава се отказали от тях и заявили, че е имотите са техни- на ответниците и да правят каквото си искате. Общата им майка и наследодател Ф.В. Х. е живяла с нас- ответниците, в Р.Турция и след заминаването им за Р.Турция не е живяла в процесните имоти до момента на смъртта си в Р.Турция на 23.11.2013г. Развиват и допълнителни доводи в тази насока, като посочват, че приложената скица към ИМ не отговаряла на придобитият от тях имот по давностно владение. Прави се Възражение за изтекла десетгодишна придобивна давност за процесните имоти в наша полза, считано от 2002г. до датата на завеждане на исковата молба в съда. През този период на упражняване на владението никой, включително и ищците не е имал претенции за имотите към тях. Владеели имотите постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, манифестирано пред всички, като с изтичането на десетгодишния давностен срок в тяхна полза ги придобили по давност.
Ответниците по делото, чрез процесуалния си представител- адв.А. С. от АК- Кърджали, оспорват исковата молба като неоснователна, по изложените в съдебно заседание и в представената писмена защита съображения. Претендират също и разноски.