Определение № 293 от 10.07.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 341/2026
- Вид
- Определение № 293
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Миглена Площакова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.25а ал.3 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Миглена Площакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20265001000341 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във връзка с чл. 248 ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 18548/18.05.2026 г. от Д. Т. Х., ЕГН ********** от *** – чрез адв. И. Б. със съдебен адрес: *** против Определение №608/28.04.2026г., постановено по т.д. №740/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е осъден Д. Т. Х., ЕГН ********** от *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, бул.
„Витоша“ №89 Б, ЕИК 121718407 сумата 200 евро – разноски по делото по прекратеното производство, поради оттегляне на предявения от ищеца иск.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение като бъде отхвърлено искането за заплащане на разноски, респ. да бъде намалено претендираното юрисконсултско възнаграждение на 41 евро.
Ответникът по частната жалба - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, бул. „Витоша“ №89 Б, ЕИК 121718407, чрез процесулния си представител юрисконсулт Р. И., изразява становище за неоснователност на частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт и е допустима.
С Определение №608/28.04.2026г., постановено по т.д. №740/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъден Д. Т. Х., ЕГН ********** от *** да 1 заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, бул. „Витоша“ №89 Б, ЕИК 121718407 сумата 200 евро – разноски по делото по прекратеното производство, поради оттегляне на предявения от ищеца иск.
За да намери за основателна молбата на ответника за присъждане на разноски, макар че делото приключва с определение за прекратяване на производството, съдът е приел, че разноски се дължат, тъй като от страна на ответното дружество е постъпил подробен отговор на исковата молба, а прекратяването на производството по иска на Д. Т. Х. е след като от страна на ответника е ангажирана и реализирана правна защита.
Съгласно чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал.9.
В случаите на прекратяване на производството по делото, съдът не се произнася по основателността на претенцията, с която е сезиран. Не се е стигнало до произнасяне по основателността на претенцията и в този случай.
Без значение е и основанието, на което е прекратено производството по делото, за да възникне правото на ответника да претендира разноските, които е сторил. Това е така, защото и при оттегляне, и при отказ от иска, и при недопустимост на исковата претенция, ищецът е извършил конкретни действия, поради които му се възлага отговорността за разноските, без значение че няма произнасяне по основателността на претенцията.
В случая ответникът с молба вх. № 6156 от 16.02.2026г. е депозирал подробен писмен отговор по исковата молба на ищеца Д. Т. Х., по която първоначално е образувано т.д. №742/2025г., съединено за общо разглеждане с т.д.
№741/2025г. по описа на ОС – Пловдив. Писменият отговор е подаден чрез процесуалния представител на ответното дружество юрисконсулт Р. И., надлежно упълномощена /пълномощна на стр.167 от делото на ОС/.
Следователно ответникът е ангажирал правна защита по делото и тя е реализирана своевременно от упълномощения юрисконсулт.
Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
2
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП зaплaщaнeтo нa пpaвнaтa пoмoщ e cъoбpaзнo видa и ĸoличecтвoтo нa извъpшeнaтa дeйнocт и ce oпpeдeля в нapeдбa нa Mиниcтepcĸия cъвeт пo пpeдлoжeниe нa HБΠΠ. Съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лева. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1.
В случая претенцията на ищеца е в размер на 35 000 лева, т.е. материалният интерес е над 10 000 лева и възнаграждението може да се определи като бъде увеличено дори с 50 %. Като се отчете обстоятелството, че след подаване на писмения отговор е депозирано оттегляне на иска, т.е. че производство, по което ще се събират доказателства и провеждат съдебни заседания, няма да се развие, съдът правилно не е присъдил увеличения с оглед на материалния интерес размер на възнаграждението. Отговорът обаче е изчерпателен и подробен, затова не следва да се присъжда и минимума от 200 лева. С оглед на тези обстоятелства настоящата инстанция намира за правилно определено юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 евро като ответникът има право да получи разноските, които е направил. Няма основание възнаграждението да се намалява под минимума от 100 евро и механично да се приложи чл.25а ал.3 от НЗПП, както претендира жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП изисква зaплaщaнeтo нa пpaвнaтa пoмoщ да e cъoбpaзнo видa и ĸoличecтвoтo нa извъpшeнaтa дeйнocт. Настоящата инстанция намира, че 41 евро би било несъразмерно ниско възнаграждение за извършената работа от процесуалния представител на ответника.
Ето защо по изложените аргументи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 200 евро при прекратяване на производството по делото, е основателно.
С оглед изложеното съдът намира, че жалбата против определението, с което е осъден Д. Т. Х., ЕГН ********** от *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, бул. „Витоша“ №89 Б, ЕИК 121718407 сумата 200 евро – разноски по делото по прекратеното производство, поради оттегляне на предявения от ищеца иск, е неоснователна.
3
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 18548/18.05.2026 г. от Д. Т. Х., ЕГН ********** от *** – чрез адв. И. Б. със съдебен адрес: *** против Определение №608/28.04.2026г., постановено по т.д. №740/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е осъден Д. Т. Х., ЕГН ********** от *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – гр.
София, бул. „Витоша“ №89 Б, ЕИК 121718407 сумата 200 евро – разноски по делото по прекратеното производство, поради оттегляне на предявения от ищеца иск, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4