Акт от 16.03.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№146

16.03.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА Д.

АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при секретаря Ангелина Латунова......…...……….........................… в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова ............……................………………………... като разгледа докладваното от съдия Д. КАД № 1337 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §19 от ПЗР на ЗИДАПК.

Образувано е по касационна жалба на Кмет на Община Маджарово, с адрес за призоваване: гр.

Маджарово, ул. „П. А.“***, против Решение №161 от 08.08.2019г., постановено по гр. д. №172 по описа за 2019г. на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че били неправилни и незаконосъобразни заключенията на районния съд, че разпоредбата на чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ не предвиждала каквато и да е възможност Общинският съвет да откаже да предостави за ползване полските пътища, попадащи в масивите срещу заплащане на цена в размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище. Неправилни и незаконосъобразни били и заключенията, че Общински съвет Маджарово на своето заседание, проведено на 20.12.2018г. и взетото от него Решение №2 по т.2 на Общински съвет – Маджарово, обективирано в Протокол №29/20.12.2018г. не било решение против искането на Директора на ОД „Земеделие“ Хасково за даване съгласие за отдаване под наем на полски пътища – публична общинска собственост, а било неясно какво решение, без мотиви и без диспозитив. Навеждат се доводи, че решение №2 на Общински съвет Маджарово било ясно и законосъобразно взето, и че абсолютно ясно изразявало волята на общинските съветници. Касационният жалбоподател не счита, че тълкуването, направено от съда на разпоредбата на чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ било правилно и законосъобразно. Съдът по никакъв начин не решавал правния казус и възникналата колизия на права в чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ и чл.8, ал.1, вр. чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Не били налице никакви мотиви в тази насока, което обосновавало неправилността и необосноваността на това решение. Сочи се, че обжалваната заповед на Директора на ОД „Земеделие“ била издадена на основание предложение второ от алинея 16 на чл.37в от ЗСПЗЗ, но настоящия казус не попадал в тази хипотеза. Общински съвет Маджарово приел решение и то било „против“, т.е. не желае полските пътища, публична общинска собственост, да бъдат предоставяни на трети лица – Решение №2 по т.2 на Общински съвет Маджарово на проведена сесия на Общински съвет Маджарово на 20.12.2018г., обективирана с Протокол №29/20.12.2018г. Това било определено различно решение от предвидената хипотеза в ЗСПЗЗ, да не е взел подобно решение. Невземането на решение и отрицателно такова били различни форми на волеизявление и ЗСПЗЗ не третирал подобна хипотеза. Това в никакъв случай не означавало, че ЗСПЗЗ отрекъл правата на Общинския съвет и не давал възможност за друго решение, а означавало, че била налице необходимост от тълкуване на законовата разпоредба, а това не било сторено от съда. В настоящия казус били валидни общите разпоредби на ЗОС и ЗМСМА, третиращи разпоредителни сделки и сделки на управление на публична общинска собственост, тъй като не била налице специална разпоредба на закон, която да има предимство пред общите такива съобразно принципите на ЗНА.

Разпоредбата на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА определяла, че такъв вид решение било в правомощията на Общинския съвет, който следвало да вземе същото, съобразявайки се с разпоредбите на Закона за общинската собственост и Наредба №2 на Общински съвет – Маджарово. Сочи се, че в закона било записано: чл.8, ал.1 – Придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи-общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет.

Мотивът да не се приеме това искане, отправено от Кмета на Общината в изпълнение искането на Директора на ОД „Земеделие“ бил именно този, че ще е налице възпрепятстване ползването на публичните общински полски пътища от хората, тъй като те ще бъдат разорани и приобщени към земеделския масив със съответната култура. Наредба №2 за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Община Маджарово също предвиждала специален ред по реда на глава 6 за сключване договорите за наем, но само и единствено след взето решение от страна на Общинския съвет. Видно било, че в настоящия казус била налице колизия на права, породена от липса на изчерпателна законова уредба на подобен вид ситуация, но се твърди, че заповедта била издадена в нарушение на горепосочените законови разпоредби, тъй като Директорът на ОД „Земеделие“ присвоил права на общинския съвет. Това именно правело заповедта му нищожна, тъй като била издадена без съответното властническо правомощие. Не можело орган на изпълнителната власт да изземва функции на орган на местното самоуправление и то относно недвижими имоти, представляващи публична общинска собственост.

Всяко такова волеизявление, изразено в административен акт, разпореждане или какъвто и да е друг вид, било нищожно. Сочи се, че били налице и процесуални нарушения на обжалваната заповед, тъй като тя не конкретизирала кои точно полски пътища следвало да се отдадат под наем, както и в кои масиви са те, въпреки, че тази информация била налична при директора и касаела пряко жителите на общината, които също ползвали тези пътища. Твърди се, че неправилно не била определена и посочена конкретна цена за ползването на тези пътища. Изразът „средногодишно рентно плащане“ следвало да получи конкретика и уточнение в цифров израз в една административна заповед. Или издадения административен акт бил без предмет, възпроизвеждал дословно общата разпоредба на закона и не уточнявал нищо конкретно, което я правело неправилна и незаконосъобразна. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменена обжалваната заповед като нищожна, а ако се прецени, че не са налице основанията за нищожност, като неправилна и незаконосъобразна. Моли се за присъждане на разноски и в двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на ОД „Земеделие“ Хасково, в представен по делото чрез пълномощник писмен отговор и в допълнително подадена молба оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита решението на Районен съд – Харманли за неправилно и незаконосъобразно и пледира за отмяна на същото.

Заинтересованите страни – „Ямболен 81“ ЕООД, „Агро-Орешец“

ООД, Н.А.В., С.Д.К., Б.Д.В., К.Я.К., „Александър 2009“ ООД, „Виванс“ ООД, М.А.Ю., М.Й.М., С.Л.Ю., К.В.К., ЕТ „Вили – М.К.– Е. К., „Агроинвест“ ЕООД, М.Ш.М., Н.А.Р., К.М.А., С.Х.К., С.С.И., Л.И.Л., Д.М.Д., Х.Г.Д., В.М.К., Д.М.Д., Р.Н.Р.,

С.Й.Г., М.Р.Л., Е.Г. С., А.Д.А., И.И.Н., Й.И.С., Й.П.Ч.,

Н.С.Н., „Премиум Енерджи“

ООД, В.Д.К. и И.Г.А., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители.

От заинтересованите страни Н.А.В. и Б.Д.В., чрез пълномощник, е подаден отговор на касационна жалба, в който същата се оспорва и се моли да се приеме, че е неоснователна, необоснована и незаконосъобразна. Изразява се становище, че решението на Районен съд – Харманли е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

От заинтересованата страна Н.А.В., чрез пълномощник, е подадена и писмена молба, в която се сочи, че се поддържа депозираният от Н.В. и Б.В. отговор на касационната жалба. Моли се да бъде оставено в сила решението на районния съд.

Претендира се присъждане на разноски – адвокатски хонорар в размер на 450 лв.

Прилагат се писмени бележки.

От заинтересованите страни К.К., Б.В., С.К. и К.В.К., чрез пълномощник, е подадена писмена молба, в която се сочи, че се поддържа депозираният от Н.В. и Б.В. отговор на касационната жалба. Моли се да бъде оставено в сила решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за същата съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Харманли е образувано по повод подадена жалба от Кмет на Община Маджарово против Заповед №РД-09-14/22.01.2019г., издадена от Директор на Областна Дирекция „Земеделие“ – Хасково. С тази заповед, на основание чл.37в, ал.16 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл.3, ал.4 от Устройствения правилник на Областните дирекции „Земеделие“ въз основа на писмо с изх. №067/09.01.2019г. на Община Маджарово, Директор на Областна Дирекция „Земеделие“ – Хасково нарежда следното: I. За ползване на имотите с начин на трайно ползване „полски пътища“, попадащи в масиви, съгласно одобрените със заповед на Директора на ОД „Земеделие“ – Хасково споразумения между собственици и/или ползватели за създаване на масиви за ползване на земеделски земи в землищата от Община Маджарово, обл. Хасково за стопанската 2018-2019 година, определям цена в размер на средното годишно рентно плащане за съответното землище.; II. Ползвателите следва да внесат дължимите суми по банкова сметка *** издаване на заповедта.

С Решение №161 от 08.08.2019г., постановено по гр. д. №172 по описа за 2019г. на Районен съд – Харманли, съдът е приел, че производството по чл.37в ал.16 от ЗСПЗЗ, представлява процедура по предоставяне на имотите полски пътища, попадащи в масивите за ползване. В изр. от 1 до 4 вкл. изрично била разписана самата процедура, която се инициира с искане на ОД „Земеделие“, преминава през решение на Общинския съвет и завършва с издаване на Заповед на кмета, която се публикува на интернет страницата на общината. Изр. 5 и следващите, уреждали процедурата при липса на Решение на Общинския съвет, а именно издаване на Заповед на Директор на Областната дирекция „Земеделие“, с която се определя цена на имотите – полски пътища, в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Според съда, оспорваната заповед била издадена при спазване материално правните и процесуални норми.

Правилно Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Хасково пристъпил към издаване на Заповед, като приел, че в конкретния случай не е налице решение на Общинския съвет. Видно от приобщеното по делото, заверено като препис, ксерокопие на Протокол на заседанието на Общински съвет Маджарово, проведено на 20.12.2018 г., липсвал диспозитив, постановен по т. 2 от дневния ред, и не ставало ясно какво точно е решението на съвета, което следвало да се приравни на липса на решение. От съдържанието на протокола ставало ясно само, че след обсъждане, Общинския съвет не е приел предложения проект за решение. Не се разбирало какъв е бил проекта за решение, още по-малко какви са мотивите за това. Отделно от това, според съда, правната уредба на чл.37в, ал.16 от ЗСПЗЗ не предвиждала каквато и да било възможност Общинския съвет да откаже да предостави за ползване полските пътища, попадащи в масивите срещу заплащане на цена в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Като е приел, че не са налице твърдените от жалбоподателя пороци, които да водят до опорочаване на производството в такава степен, че то да влече и необходимост от неговата отмяна, съдът е оставил без уважение жалбата на Кмета на Община Маджарово против Заповед № РД-09-14/22.01.2019 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково.

Касационната инстанция намира обжалваното решението за валидно и допустимо, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.