Решение № 18 от 24.02.2020, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 18 гр.

Севлиево, 24.02.2020 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в публично заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Гергана Божилова при секретаря Силвия

Георгиева и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от съдията Божилова А.Н. дело № 461 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят К.С.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № 19-0341-000779 от 15.11.2019 година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

По делото не се явява представител на РУ на МВР - Севлиево. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 04.12.2019 година. Жалбата е подадена на 05.12.2019 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 21.09.2019 година в 17:15 часа на улица „***“ в гр.

Севлиево свидетелите Ц.Ц. и Н.В.Н. спрели за проверка лек автомобил „ВАЗ 2107“ с рег. № ЕВ 6567 АА, управляван от жалбоподателя К.К. и собственост на И.Н.М..

По време на проверката се установило, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“. За констатирането на тези обстоятелство бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с Бл. № 38649 от 21.09.2019 година. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят К. е подписал акта, без да впише възражения срещу отразените в него констатации. Писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 200,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление е отразено, че НП се издава на основание Постановление на РП – Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство от 10.10.2019 година. По делото е приложен заверен препис от това постановление. От него е видно, че прокурорът е приел, че липсва субективния елемент от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели Ц.Г.и Н.Н. потвърдиха пред съда вписаните от тях констатации в АУАН.

Жалбоподателят ангажира в хода на съдебното производство показанията на свидетеля И.М.. Същият обясни, че е собственик на управлявания от жалбоподателя автомобил на инкриминираната дата и че не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена. От неговите показания се установи, че регистрационните табели на автомобила не били свалени и че той не е бил информиран за прекратяването на регистрацията му. М. заяви, че не е управлявал автомобила след изтичането на застраховката „ГО“ и че въпросния ден жалбоподателят е взел автомобила да го „пробва“ с оглед предстоящото му закупуване.

Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, което е видно от приложената по делото Заповед Рег. №

81218-515 от 14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на К.К. е ангажирана на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.

175, ал. 3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 21.09.2019 година жалбоподателят е управлявал лек автомобил "ВАЗ 2107“ с рег. № ЕВ 6567 АА, собственост на друго лице, и че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация.

Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост, и че самият собственик не е знаел, че автомобилът му е с прекратена регистрация. В тази връзка безспорно се установява поради обстоятелството, че самият собственик не е знаел за прекратената регистрация на автомобила, че и жалбоподателят не е знаел за това. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното по – горе за липсата на субективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и неговата несъставомерност поради тази причина, съдът намира, че наказателното постановление следва да се отмени, като незаконосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И

:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0341-000779 от 15.11.2019 година на Началника на РУ на МВР - Севлиево, с което на К.С.К., ЕГН: **********,***, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: