Решение № 1122 от 16.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100501414 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.М. М., действащ като особен представител на Е. В. Б., родена на ******** г., в Руска федерация, с адрес в град ********** срещу Решение № 1389/26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 20213110117389/2021 г. по описа на ВРС, 16-ти с-в, с което РС-Варна е осъдил Е. В. Б. да заплати на „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691 сумата в размер на 992,92 лева, представляваща сбор от главници по фактури с номера:

№ФП***/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева; №ФП***/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева; №ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева;

№ФП***/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева; №ФП***/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева; №ФП***/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева ;

№ФП***/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 31,17 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 12.03.2021г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата в общ размер от 862лв., представляваща сторени по делото разноски.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като съображенията за това са следните:

1

Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на процесуалния представител на Е. Б., свързано с това, че: Е. Б. не е сключила нито договор с търговец, по свободно договорени цени, нито типов договор с титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 от ЗЕ.

Договорът между Е. Б. и „Енерго - Про Продажби" АД запазва действието си занапред, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката, като в настоящия случай, тази изискуема предпоставка не е била изпълнена, следователно се твърди, че договорните отношения следва да се считат прекратени от датата на забавата на клиента, също по силата на закона. Липсва основание крайният снабдител „Енерго - Про Продажби" АД да продължава да издава счетоводни документи и да претендира суми за предоставени договорни услуги.

Въззивникът твърди, че е битов потребител и, че първоинстанционният съд неправилно го е възприел, като небитов потребител, само защото в нотариалния акт за придобиване на обекта е записано, че същият е с предназначение на недвижим имот „Ресторант“. В действителност обектът официално е обозначен, като „самостоятелен обект в сграда“, което открива всякакви перспективи пред ползвателя му, включително и за ползването му за задоволяване на жилищни потребности.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил оспорването на приложимата цена, с оглед разделянето на исковата претенция съобразно това, дали фактурите са начислени преди 30.09.2020 г. или след това. Видно и от разпоредбите на ЗИДЗЕ от 26.06.2020 г. било, че именно от тази дата настъпвала промяна в отношенията между страните, като между тях вече не са приложими общите условия на енергийното предприятие. До този момент, обаче, договорната връзка се регулира по указания начин, като в общите условия не е било предвидено стойността на мрежовите компоненти да се дефинира въз основа на предоставена мощност, а само върху реалното потребление. Такова реално потребление няма. Посочените от „Енерго - Про Продажби" АД цени, са били валидни единствено след 30.09.2020 г., съгласно параграф 14, ал. 1, т. 2 от ЗИДЗЕ и следователно исковите претенции са потенциално основателни само след тази дата.

Прави се възражение за това, че по силата на чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с ел. енергия, вр. с Решение Ц-29/01.07.2020 на КЕВР (стр. 74), цената на достъп е опредЕ. на ден на база предоставената мощност на обекта. Съдът не е бил обсъдил и съобразил легалните дефиниции на понятията предоставена и присъединена мощност, съответно по чл. 33 и чл. 34 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и безкритично и безрезервно е кредитирал изявленията на вещото лице, въпреки несъответствието им със закона. ВЛ е посочил присъединената мощност, а не релевантната за ценообразуването предоставена мощност. Това е довело пряко до ощетяване на потребителя чрез завишаване на цената от 10 % до 30 % спрямо действително дължимата стойност. Поради това, искът се явява недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.

Прави се възражение, че „Енерго - Про Продажби" АД не е активно процесуално легитимиран в настоящия спор, тъй като не е титуляр на вземането, а единствено е представител на „Електроразпределение Север“ АД във финансовите му отношения с крайните потребители.

Неоснователността на главния иск, обуславя отхвърляне и на акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва върху главниците.

Въззивникът Е. Б. моли, обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу нея искови претенции, като неоснователни.

В открито съдебно заседание въззивната страна, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от „Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, чрез процесуалния му представител, с който се моли 2 въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Х. И. поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Претендират се разноски по делото.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по повод на подадена искова молба от „Енерго-Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, чрез процесуалния му представител адв. Х. И. от Ак-Варна, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Е. В. Б., родена на ********г., с адрес в гр. ********** да заплати на ищеца, сумата в размер на 992,92 лева за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност съгласно издадени фактури, както следва:

№ФП***/11.08.2020г. на стойност 143,66 лева , за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020г.

№ФП***/10.09.2020г. на стойност 143,26 лева , за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г.

№ФП**********/08.10.2020г. на стойност 138,20 лева , за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020г.

№ФП***/10.11.2020г. на стойност 142,81 лева , за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020г.

№ФП***/10.12.2020г. на стойност 138,20 лева , за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020г.

№ФП***/08.01.2021г. на стойност 142,81 лева , за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020г.

№ФП***/10.02.2021г. на стойност 142,81 лева, за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 31,17 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от датата на падежа за плащане по всяка една от посочените фактури до 12.03.2021г., на основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са следните: „Енерго-Про Продажби" АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу Е. В. Б.. С Разпореждане № 15681 /03.09.2021 г. по ч.гр.д. 4736/2021 г. по описа на РС-Варна, съдът е отхвърлил заявление с вх. №4216/01.04.2021 г. подадено от „Енерго-Про Продажби" АД, като с разпореждане № 21846/29.10.2021г. по същото дело е указано на заявителя, че може да предяви осъдителни искове срещу длъжника за претендираните суми в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от съобщението, на основание чл.

415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК.

В указания му срок „Енерго-Про Продажби" АД е предявил кумулативно съединени искове, както следва за сумата от 992,92 лева - главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа, на база предоставена мощност, съгласно процесните фактури за конкретния посочен в тях период, както и за сумата от 31,17лв., 3 представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, от датата на падежа за плащане по всяка една от посочените фактури до 12.03.2021г., на основание чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Дължимите суми по описаните фактури са били начислени на клиентски № 1100271174 за обект находящ се в гр. Бяла, кв. 130, с абонатен номер 1621082991, с предназначение на обекта за стопански нужди – ресторант и представлявали потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, за периода от 05.08.2020г. до 10.02.2021г.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Х. И. поддържа заявените искове. В хода по същество на делото моли съда да уважи исковете, както и да му присъди разноски.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока по чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

Счита, че посочените писмени доказателства представляват частни документи, съставени едностранно от енергийното дружество, неносещи подписа на насрещната страна и удостоверяващи положителни за издателя им обстоятелства. По тази причина същите не се ползват с материална доказателствена сила.

Оспорва и самото наличие на договорна връзка между страните. Придобиването на даден недвижим имот само по себе си не водело автоматично до възникването на облигационно правоотношение по доставката на ел. енергия. Такова се поставя с подаването на заявление по чл. 11 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби'' АД от 2007г. В същото се посочват всички аспекти на снабдяването и предпочитания на потребителя/ включително и типа на нуждите, за които ще бъде ползван имота. Ищецът в исковата си молба е посочил, че процесният обект, указан като ресторант в документа за придобиването му, няма как да бъде ползван за битови нужди, поради което непременно следва да се тарифира като небитов клиент. Цитира съдебната практика, основана на Решение № 2524/10.03.2015г. по адм. д. № 302/2015г. по описа на ВАС, относно обстоятелството, че предназначението на обекта не е определящо и не възпрепятства собственика му да обяви, че ще го ползва за задоволяване на жилищни потребности, след като помещението разполага с всички изискуеми за това атрибути. По делото не са представени данни за предназначението му или за техническите му характеристики.

На следващо място, оспорва и активната процесуална легитимация на ищеца.