Решение № 98 от 16.04.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20203100901279 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Х. Р., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Х.

А. Р., и двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево", бл. 37, ет. 2, ап. 2 против ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, с която са предявени съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживени вследствие нанесени телесни увреждания при ПТП с лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност", на осн. чл. 432 КЗ, както и сумата от 466,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 40 000 лв. за периода от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията - 08.10.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.11.2020 г., на осн. чл.

497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна, на ул. „Младежка" пред „Експресбанк" моторно превозно средство л.а.

„Мерцедес" с рег. № СС 8038 АР с водач - Т.Ш.Е. не пропуска и блъска пресичащият на пешеходна пътека А.Р.. В резултат от сблъсъка ищецът получава травматични увреждания, изразяващи се в контузия на таза и 1 счупване на лява раменна кост. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 63/10.01.2019 г. Излага се, че след произшествието ищецът бил откаран в болнично заведение, където в резултат на получените травматични увреждания, е извършена операция за открито наместване с вътрешна фиксация - хумерус на лявата раменна кост. Майка му полагала грижи за него след изписването му от болницата.

Поради изпитваните от ищеца болки в засегнатите области, а в последствие и от отключилата се тревожност и страх, той се затворил в себе си и не допускал никого до личното си пространство. Трудната концентрация, появата на натрапчиви мисли, свързани със злополуката и неспокойния сън, придружен с кошмари довели до решението ищецът да посети специалист магистър психолог, който констатирал наличието на посттравматично стресово разстройство.

Сочи, че вследствие на извършеното отстраняване на поставените три Кигли за метално съчленяване на костта, поставени при първата операция, психологичните оплаквания на А.Р. силно се изострили. Това наложило срещите с психолог да бъдат провеждани ежеседмично, което постепенно започнало да дава резултат. Въпреки това към настоящия момент затруднената концентрация дала сериозно отражение върху адаптацията му в училище и активното му участие в учебния процес.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс" АД, чрез юрисконсулт К.И., оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Релевира се възражение за съпричиняване на процесното ПТП.

В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, поради което размяната на книжа е приключила.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, че лек автомобил „Мерцедес" с рег. № С*********** управляван от Т.Ш.Е. е бил с застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество към 10.01.2019 г.

2

Не е налице спор и относно факта, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна, на ул.

„Младежка" пред „Експресбанк" е настъпило ПТП между л.а. „Мерцедес" с рег. № С*********** управляван от Т.Ш.Е. и пресичащият на пешеходна пътека А. Х. Р. - ищец в настоящото производство.

За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца е да докаже в условията на главно и пълно доказване настъпването на ПТП, противоправно и виновно извършено деяние на водача на МПС, вследствие на което е настъпило ПТП и са възникнали вреди, че същите са пряка и непосредствена последица от възникналото произшествие. В тежест на ищеца е да докаже характера и размера на претърпените вреди. По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение - следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в който това се е случило.

Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на пострадалия, като установи негово противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

С оглед оборимата презумпция за наличие на вина у дееца, същата се предполага до оборване на предположението от ответника.

От приобщените по делото писмени материали безспорно се установява, че НОХД № 1145/2020 г. по описа на РС Варна, е приключило с влязло в сила споразумение № 245/10.06.2020 г., с което подсъдимият Т.Ш.Е. е признат за виновен в това, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна, при управление на МПС, л.а.

„Мерцедес“ с рег. № С*********** нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл. 119, ал.1, регламентираща задължението водачът при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. Х. Р., изразяваща се в счупване на лява раменна кост, което е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период около 2,5-3,5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3 пред. последно б. „а“ 3 предл. 1, алтернатива втора във вр. с ал.1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Като за съответното деяние на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Спорът по фактите е във връзка със съпричиняване от страна на ищеца на процесното ПТП, а правният спор се отнася до размера на претендираното обезщетение, което ответникът намира за завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа на справедливост.

Видно от съдържанието на приобщените по делото писмени доказателства, а именно епикризи, болничен лист и др., ищецът действително е претърпял описаните в исковата молба увреждания – контузия на таза и счупване на лява раменна кост.

Видно от заключението на вещото лице по проведената СПЕ, налице е промяна в емоционалното състояние на ищеца вследствие от претърпяното ПТП, изразяваща се във вътрешно безпокойство и тревожност, когато си спомня за случилото се, както и повишена невротичност, която е съпроводена със загуба на удоволствие от извършване на ежедневни дейности. В експертизата се посочва, че в тази възраст – 15-години – пубертетна, при която се изгражда личността на индивида и има много сериозни ендокринни промени в организма, психическата травма се явява утежняване на психиатричната му симптоматика. Поставя се клинична диагноза – смесенотревожно-депресивно разстройство. Констатира се нарушен нощен сън с потрудно заспиване поради „нахлуващи мисли“, по-трудна концентрация, общо безпокойство, свързано със здравето, моменти на раздразнителна слабост, както и разстройство в адаптацията. Извършеното психиатрично изследване констатира изживян значим стрес като последица от ПТП-то, трансформирал се в последствие в психотравма. Станал особено чувствителен по отношение на афектогенния дразнител – кола и катастрофи. Към момента на освидетелстването психичните симптоми са омекотени в резултат от психологическата подкрепа, която е получил и хармоничната семейна среда, както и възрастта на освидетелствания.

В заключението по изготвената СМЕ, което съдът кредитира изцяло, 4 вещото лице посочва, че при съответните прегледи и изследвания е установена фрактура в горния край на лява раменна кост и контузия на таза.

Сочи се, че счупването на раменната кост е причинило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от 3-4 месеца, а контузията на таза – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на раменната кост е наложило оперативно лечение с фиксация на крайника чрез метални фиксиращи уреди-К-игли. След поява на рентгенови признаци на зарастване на костта синтезните материали са отстранени оперативно два месеца след имплантирането им. Препоръчан е щадящ режим на физическо натоварване за още два месеца. Към момента на изготвяне на настоящата експертиза крайникът е с напълно възстановена функция и с възможност за адекватно физическо натоварване. Контузията на таза не е наложила специфично лечение, освен постелен режим (изразяващ се в това, че трябва да пребивава през по-голямата част от деня в легнало положение) за около 34 седмици. Постигнало се е пълно възстановяване. Сочи се, че механизмът, по който се получават подобни увреждания отговаря на описания при даденото произшествие – блъскане на пешеходец от съответния автомобил. Вещото лице посочва, че обичайният срок за пълно възстановяване на раменна кост след счупване е около 3 месеца, като в настоящия случай срокът за пълно обездвижване е бил около два месеца, през които е била наложена метална фиксация и още два без възможност за обичайно физическо натоварване. Към настоящия момент не са налице остатъчни ограничения и усложнения, свързани с получените травми. Последица от проведените оперативни интервенции са белези по кожата на лява раменница.

От заключението на назначената в хода на производството САТЕ, се установява, че мястото на удара на процесното МПС и пострадалият пешеходец е в дясната лента на пътното платно на ул. „Младежка“, по протежението на пешеходна пътека тип зебра на около 2,50 метра от нейното начало /от бордюра на тротоара/ и на около 4,20 метра от линията на основния ориентир, както и на около 7,75 метра след същия основен ориентир /електрически стълб на тротоара в дясно/ и на около 1,55 метра след пътен знак Д17 за указването наличието на пешеходна пътека. Установява се, че скоростта, с която се е движело процесното ПТП е около 31 км/ч. и до 50 км/ч. Сочи се, че на 30 метра преди приетия от вещото лице за основен 5 ориентир електрически стълб се намира пътен знак за пешеходна пътека А18,а на 6,20 метра след основния ориентир по посока на движението и на 0,50 метра на дясно от края на пътното платно е наличен знак за пешеходна пътека Д17. Зоната на процесното ПТП е прав пътен участък, при липса на напречен и надлежен наклони, при работещо улично осветление и мокра от валеж на дъжд асфалтова пътна настилка при наличие на вертикална и хоризонтална пътна маркировка. Времето на процесното ПТП е през тъмната част на денонощието – около 20.00 часа. МПС се е движело на включени къси светлини. Водачът на автомобила не е успял да спре преди достигане на пешеходната пътека, по която е пресичал пешеходецът и го е отклонил наляво, опитвайки се да предотврати произшествието. Сочи се, че пешеходецът е имал възможност да забележи приближаващия се лек автомобил поради това, че същият е бил с включени къси светлини на фаровете, случилото се произшествие е на прав пътен участък при липса на надлежен и напречен наклони, при работещо улично осветление и асфалтова пътна настилка без улични дървета, огради и други препятствия за видимост, както и при липса на мъгла и други ограничаващи видимостта фактори. От техническа гледна точка поведението на пострадалия пешеходец е било съобразено с конкретната пътна обстановка, условията на видимост в тъмната част на денонощието и той не е извършил определени действия, с които обективно да е допринесъл за настъпването на удара. ПТП е било предотвратимо при навременна реакция на водача на процесното МПС чрез навременно възприемане на предстоящото преминаване през сигнализираната пешеходна пътека, чрез навременно възприятие на пресичащия пешеходец и последващо намаляване на скоростта на движение до спиране или до заобикаляне на пешеходеца.