Решение № 1975 от 17.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1975 гр. Варна, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две ***иляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря ***ристинка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело № 20213110116386 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от АТ. СЛ. АТ., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, чрез пълномощника му адв. Л.Р. – АК Варна срещу „Д.Б.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр. ***, М. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр.*** и Е.Ю. М., с ЕГН ********** и адрес гр. ***, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 26.70 кв.м. ид.ч. от Поземлени имот с ид.

№ *** по КККР на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-18-64/ 16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, последно изменение касаещо недвижимия имот от 04.04.2017г., с адрес гр. ***, целият с площ от 215 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор ***, номер по пред***оден план ***, квартал ***, парцел ***, при съседи: имоти с ид.№ № ***.

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: ищецът и сестра му били собственици на процесния недвижим имот с ид. № ***, целият с площ от 233 кв.м., на***одящ се в гр. ***.

С нотариален акт № ***, том***, рег. № ****, нот. дело № ***г. пре***върлили на „***“ ООД по 88 кв.м. ид.ч. от собствения си имот и така дружеството станало съсобственик в имота.

С нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № ****г. собствениците си 1 учредили право на строеж и станали собственици на определени обекти в сградата и на идеални части от дворното място. Строежът бил регистриран и въведен в експлоатация с удостоверение № 77/25.07.2014г.

Ищците твърдят, че в нотариалния акт за учредяване право на строеж си дали права по чл.33 и чл.66 ЗС за свободно разпореждане с правото на собственост вър***у отделни обекти и със съответните им идеални части от поземления имот. Следователно, никой от собствениците нямал право да отчуждава идеални части от поземления имот.

В жилищната сграда се познавали от 2014г., имали съгласие и живеели в сговор. В края на м. юли 2021г. на две от обособените паркоместа, а именно № 1 и № 2, за които било учредено вещно право на ползване на ответника „***“ ООД, били струпани строителни материали. Сестрата на ищеца Г. А.а се възмутила и подала сигнал до кметство М.. Преди да постъпи отговор по жалбата, строителните материали били изнесени така ненадейно, както всичко започнало. В получения отговор по жалбата, ищецът и сестра му били уведомени, че при извършена проверка на място не са констатирани нарушения.

Ищецът твърди, че на 10.09.2021г. получил справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, от която разбрал, че с нотариален акт № ***, том ***, дело № ***г.

„***“ ООД продал на М. С. М. 26.70 кв.м. ид.ч. от общия съсобствен с ищеца и сестра му поземлен имот с ид. № ***. Към датата на сделката М. С. М. бил в граждански брак с ЕМ.

ЮМ. М..

Ищецът заявява, че не желае да има чужд на съсобствеността им съсобственик, който не притежава жилищен или друг обект в сградата и желае да изкупи продадената идеална част, като встъпи в правата на купувача.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. С. М., който оспорва исковата претенция като допустима, но изцяло неоснователна.

Поддържа, че в нотариалния акт за учредяване на право на строеж в полза на „***“ ООД / с ново наименование „Д.Б.“ ООД/, с ЕИК ***, страните взаимно са си дали съгласие на основание чл.33 и чл.66 ЗС всяка една от тя*** да може „свободно да се разпорежда с правото на собственост вър***у отделните обекти, на които е собственик и със съответните идеални части от поземления имот, както и с учреденото право на ползване, вър***у описаните по-горе обекти, и се съгласяват всеки от тя*** да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно определени условия и цени, като това си съгласие те дават и за всеки последващ приобретател“. От текста ставало ясно, че ищецът е дал безусловно съгласие по смисъла на чл.33 и чл.66 ЗС, всеки един от неговите съсобственици, да се разпорежда свободно с правото си на собственост вър***у поземлен имот с ид. № ***, което пък било основание за от***върляне на предявения иск.

На следващо място, ответникът поддържа, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл.33, ал.2 ЗС. Жалбата от сестрата на ищеца била подписана от името на всички собственици и още към 29.07.2021г. пред ищеца стоял въпросът, има ли нов собственик „на този гараж“ – процесните паркоместа. От това следвало, че ищецът е 2 можел и вероятно се сдобил със справка от Имотен регистър още през м. юли 2021г. Ищецът узнал, че в имота има нов съсобственик, ползващ паркомясто № 1 и № 2 много преди твърдяната от него дата. Ответникът ползвал придобитите паркоместа активно и посещенията му осигурили възможност да се срещне и запознае с останалите собственици и ползватели в сградата, изградена в поземлен имот с ид. № ***.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от ответницата ЕМ. ЮМ. М., с който също се оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен.

Ответницата заявява, че делото е образувано на 12.11.2021г. – осем месеца, след като тя и съпругът придобили правото на собственост вър***у 26.70 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. № ***. През този период двамата ползвали конкретното собствено им имущество и правили подобрения в него, което косвено се потвърждавало от твърденията на ищеца и представеното от него копие от жалба до кметство М.. Ищецът твърдял, че в жилищната сграда се познавали от 2014г., от което можел да се изведе извод, че всеки нов човек на територията на имота, в който е построена сградата, няма как да остане незабелязан. Струпването на строителни материали не останало незабелязано и провокирало подаване на жалба от сестрата на ищеца. Ответницата счита, че още към 29.07.2021г. било налице фактическо узнаване от страна на ищеца, че посочените паркоместа имат нов собственик. Дори в жалбата било посочено, че паркоместата на „бивши складове на „Д.“ ООД“, което показвало, че е наясно, че дружеството е „бивш собственик“ и собствеността е сменена. Релевантен за преценка за спазване на преклузивния срок било фактическото узнаване, поради което искът се явяват неоснователен, като предявен след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок.

На следващо място се сочи, че ищецът е дал съгласие по чл.33 и чл.66 ЗС при сключване на договора за суперфиция, поради което исковата претенция била неоснователна и на това основание.

Ответникът „Д.Б.“ ООД също е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като допустим, но неоснователен.

Действителната воля на страните в нотариалния акт за учредяване право на строеж била невярно и превратно тълкувана от ищеца в исковата молба. Страните взаимно си дали съгласие на основание чл.33 и чл.66 ЗС всяка една от тя*** да може свободно да се разпорежда с правото си на собственост при условия и цени, каквито определи и договори.

Като доказателство за обстоятелствата по чл.33 ЗС на нотариуса бил представен суперфициарния договор при извършване на продажба на ид.ч. от имота от „Д.Б.“ ООД на М. С. М..

И този ответник въвежда възражение относно спазване на предвидения в закона срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 ЗС. Твърди, че ищецът е узнал за извършената продажба на ид.ч. от дворното място много преди твърдяната от него дата на узнаване – 10.09.2021г. Това се установявало от документи от преписката по жалбата на сестра му до кмета на Район „М.“ от 29.07.2021г. и от представена пред ВРС данъчна оценка от 3

23.08.2021г.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират за присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

На 15.03.2012г. между АТ. СЛ. АТ. и Г. С. А.а от една страна и „Д. и В.“ ЕООД, с БУЛСТАТ *** от друга страна е сключен предварителен договор за отстъпено право на строеж вър***у недвижим имот, на***одящ се в гр. *** и представляващ дворно място с площ от 233 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор *** /л.117-123/.

Съгласно т.3, раздел „Права и задължения на страните“ от предварителния договор, „едновременно с учредяването на правото на строеж за обектите в полза на Изпълнителя, Възложителите се задължават да си учредят взаимно право на строеж за конкретните обекти в сградата, полагащи им се съгласно протокола по т.3 от рози раздел и да си дадат съгласието по чл.33 ЗС“.

В показанията си свидетелката Г. А.а, сестра на ищеца, твърди, че преди сключване на предварителния договор е извършена консултация с адвокат, което довело до редакция на предварителния договор – включена била възможност до приключване на строежа да бъдат продавани от строителя паркоместата заедно с апартаментите. Нотариален акт бил подписан около Коледа, нещата се случили много бързо. Свидетелката и ищецът попитали норариуса какво означава включването на чл.66 ЗС, на което било отговорено, че е същото като чл.33 ЗС, но имало повече разяснения по него. Свидетелката не помни дали е имало допълнително разговори относно тези клаузи, но нотариалния акт бил подписан с включването им в него. Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази им част.

При служебно извършена справка в публично достъпния Търговски регистър се установява, че от 27.09.2013г. наименованието на „Д. и В.“ ЕООД, с ЕИК *** е променено на „Д.Б.инг“, като през 2014г. е променена и организационната форма на дружеството от ЕООД в ООД.

Н а 12.12.2012г. е изготвен нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № ***, том 3, рег. № ***, нот. дело № 404/ 2012г. на нотариус О.С., вписан в РНК под № ***, в който е обективиран договор за покупко-продажба, по силата на който Г.

С. А.а и АТ. СЛ. АТ., при равни квоти, продават на „***“ ООД, с ЕИК *** 176 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** /л.12/.

С нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот. дело № 431/ 19.12.2012г. на нотариус О.С., вписан в РНК под № ***, Г. С. А.а, АТ. СЛ. АТ. и „***“ ООД, с ЕИК *** взаимно и безсрочно учредили помежду си право на строеж за построяването в поземлен имот с ид. № *** новопроектирана шестетажна жилищна сграда, като разпределили помежду си правото на строеж вър***у самостоятелните обекти в тази сграда. В т.4 от 4 нотариалния акт е уговорено, че „страните по този договор взаимно дават съгласие всяка от тя*** на основание чл.33 и чл.66 от ЗС да може свободно да се разпорежда с правото на собственост вър***у отделните обекти, на които е собственик и със съответните идеални части от поземления имот, както и с учреденото й право на ползване, вър***у описаните погоре обекти, и се съгласяват всеки от тя*** да продава на трети лица вещните си права при самостоятелно определени условия и цени, като това съгласие дават и за всеки последващ приобретател.“ /л.5-6/.

Считано от 28.01.2013г. наименованието на „***“ ООД е променено на „Д.Б.“, видно от служебно направена справка в Търговски регистър.

Н а 25.07.2014г. е издадено Удостоверение № 77 за регистриране въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда“, на***одящ се в УПИ ***-***, кв. *** / с идентификатор ***/, по плана на **-ти м.р., район „М.“, гр.В. /л.16-17/.

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на идеални части от недвижим имот № ***, том **** рег. №***, нот. дело № ***/ 09.03.2021г. на нотариус О.Ш., вписан в РНК под № ****, „Д.Б.“ ООД пре***върлило на М.

С. М. собствеността вър***у 26.70 кв.м. ид.ч. от недвижим имот с ид. № ***, от които 13.35 кв.м. ид.ч. са обособени и разпределени за ползване на ПАРКОМЯСТО № *** и 13.35 кв.м. ид.ч. са обособени и разпределени за ползване на ПАРКОМЯСТО №***, на***одящи се в незастроената северна част от вътрешния двор на поземления имот, в открития паркинг за три дворни паркоместа.