Решение № 55 от 13.08.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр.Велинград, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Административно наказателно дело № 20255210200085 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на М. З. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Дорково, ул. „Деспот слав“ № 76, против Наказателно постановление № 24-0367-001241 от 19.11.2024 г., на Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 150 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба, в размер на 200 лв..

Срещу НП е подадена жалба от М. З. М. чрез адв. М., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и допуснати съществени процесуални нарушения и се моли да бъде отменено. Твърди се, че е налице неправилно описание на процесното административно деяние в съставения АУАН и НП. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща представител.

Изпраща писмено становище, с което иска НП да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 05.02.2025 г., а жалбата е подадена на 19.02.2025 г.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

Н а 22.10.2024 г., около 11:50 ч., в гр.Велинград, на ул. „Никола Ракитин“, служителите на РУ Велинград Г. М. и С. К. били повикани за съдействие от инсп. Боков и служители на криминална полиция. При 1 пристигането им установили, че лицето М. З. М. управлявал МПС, с рег. № RJIOYPO, с рама номер LYMSE 421000009225, без да е правоспособен водач към момента на извършване на проверката не е имал СУМПС.

Въз основа на установеното му бил съставен

АУАН

GA921827/22.10.2024 г., за това че на 22.10.2024 г., около 11:50 ч., в гр.Велинград на ул. „Никола Ракитин“, лицето М. З. М., управлявал МПС, с рег. № RJIOYPO с рама номер LYMSE 421000009225 без да е правоспособен водач към момента на извършване на проверката не е имал СУМПС., в нарушение на чл. 150 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на обстоятелствата по извършване на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г. А. М. и С. И. К., които съдът кредитира като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.

Показанията на свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени впечатления за осъществилите се в действителността съставомерни факти. От тези показания се установява начинът на констатиране на извършеното нарушение, фактите по същото- време, място, авторство, деяние, както и процедурата по съставяне на акта. В подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени доказателства, а именно: административно наказателната преписка – НП № 24921827/19.11.2024 г., АУАН серия GA № 921827 от 22.10.2024 г., Докладна записка от 07.03.2025 г., Справка за нарушител/водач по отношение на жалбоподателя, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., документ представен с писмо с вх. № 3524/16.05.2025 г., представените с молба с вх.№ 4502/23.06.2025 г. депозирана от Община Велинград - Скица от КККР, Скица от одобрен Регулационен план.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и описаната по- горе фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че АУАН № GA921827/22.10.2024 г. и Наказателно постановление № 24-0367-001241 от 19.11.2024 г. са съставени от компетентни органи съгл. Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 и чл. 189, ал.

12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Налице е описание по идентичен начин в АУАН и в наказателното постановление на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в 2 какво е обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено. Индивидуализиран е и нарушителят.

Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил.

Съдът счита, че съгласно приетите за установени факти жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.

Жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на моторно превозно средство при проверката, което се установява от показанията на свидетелите Г. М. и С. К., следователно е адресат на посочената нормативна забрана и субект на административнонаказателна отговорност, когато извърши нарушение на предписаното правило за поведение.

Съгласно чл. 150 ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му, какъвто не е настоящия случай. Изпълнителното деяние на нарушението на цитираната норма се осъществява чрез действието управление, което включва всяко действие по упражняване на контрол върху моторното превозно средство.

Разпоредбата на чл. 150 ЗДвП поставя изискването към водачите да управляват моторните превозни средства само ако са правоспособни. В този смисъл липсата на СУМПС изобщо или отнемането на свидетелството на водача по административен или съдебен ред го прави неправоспособен и всяко управление на моторно превозно средство се явява извършено в нарушение на чл. 150 от ЗДвП. В тази връзка, обстоятелството, че водачът не е притежавал свидетелство за правоуправление не се отрича от него, а и се установява от показанията на свидетелите, които са се уверили в това чрез изискване на документи и от приложената по делото справка за нарушител водач.

Правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се уреждат от ЗДвП по силата на чл. 1 от същия, а в чл. 2 е уточнено, че "отворен за обществено ползване е всеки път, условията за ползване на който са еднакви за всички участници в движението, а лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.". Понятието ''път" е дефинирано в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, където е указано, че към пътищата се приравняват и улиците. Основното предназначение на пътя (улицата) по силата на същото определение е движение на МПС и пешеходци. В случая не се установи да е налице каквото и да обозначаване на улицата, на която е установено извършеното нарушение, като такава, която да не е отворена за обществено ползване.

С оглед установените факти, съдът смята, че от обективна и субективна 3 страна водачът е извършили нарушение на чл. 150 ЗДвП. Същият е знаел, че към момента, когато предприема управление на МПС е неправоспособен водач- не е имал свидетелство за управление на МПС, придобито по реда на НАРЕДБА № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение на Министъра на транспорта и съобщенията. Въпреки това е управлявал МПС-то, като не се е съобразил с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 150 ЗДвП.

Действително, в наказателното постановление не са изложени конкретните съображения на наказващия орган, защо е счел, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Липсата на мотиви в тази насока обаче не представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прилагането на чл. 28 ЗАНН, т. е. издаването на наказателно постановление обективира преценката на наказващия орган, че такива основания не са налице. На следващо място в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, където са уредени задължителните реквизити на наказателното постановление, не е посочено изрично сред тях да са мотивите на наказващия орган да откаже да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради което липсата им в обжалваното наказателно постановление не може да се преценява като съществено процесуално нарушение на производствените правила. Най-сетне, неизлагането на мотиви в обжалваното наказателно постановление по отношение приложимостта на чл. 28 ЗАНН, по никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК/ и в производството по Глава III, раздел V от ЗАНН, съдът в случай, че намери, че са били налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен, но наказващият орган не е приложил чл. 28 ЗАНН, следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, като отмени наказателното постановление и предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Така извършеното нарушение не разкрива признаците на деяние, засягащо в по-ниска степен обществените отношения закриляни от правото, отколкото други деяния от този вид, поради което съдът прие,че не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН в наказателното постановление следва да се посочат и отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите 4 обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието.

В обжалваното наказателно постановление наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, като не е посочил кои обстоятелства е взел предвид при индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя. Коментираното нарушение обаче не е от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не е препятствало жалбоподателя да разбере за какво административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Още повече, че преценката на наказващия орган по отношение индивидуализация на наказанието подлежи на съдебен контрол и в случай, че съдът прецени, че наложеното наказание е несъответно на обществената опасност на нарушението и извършителя, той разполага с възможността да го намали.

За така извършеното администартивно нарушение разпоредбата на чл.

177, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание "глоба" от сто до триста лева. Съдът прие, че така определеното по вид и размер администартивно наказание "глоба" в размер на 200 лв. е законосъобразно, тъй като е в пределите на предвиденото в санкциониращата правна норма.

Същевременно то отчита характера на извършената проява, личността на нарушителя, досежно данните за редица нарушения на ЗДвП извършени от него. В този симсъл размерът на наложената глоба се явява пропорционален и адекватен на вида на извършеното нарушение, като същевременно ще способства за постигане на превенция върху поведението на водача.

При този изход на делото на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл.