Решение № 260063 от 21.05.2021, Районен съд - Севлиево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Севлиево, 21.05.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х. при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х. гражданско дело № 733/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1

ГПК.

Постъпила е искова молба от „Мого България"

ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, бул. Доктор Г. М. Димитров № 16-А, представлявано от управителя И.Г. срещу Б.М.А., с ЕГН **********,***.

Ищеца твърди, че бил сключен на 15.08.2018 г. между „Мого България" ЕООД, в качеството на лизингодател и Б.М.А. в качеството на лизингополучател договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0004201. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „BMW" модел „318", идентификационен номер на рама WBAEU51010KK27561, peг. № ЕН6956КН и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от 15.08.2018 г.. Лизингополучателят заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането бил 3 500,00 лева. Всички съществени условия били подробно описани в договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията неразделна част от договора. В частност, лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 84 месеца, изтичащ на 28.07.2025 г. съгласно приложения погасителен план - неразделна част от договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,20 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 125,11 лева.

Лизингополучателят преустановил плащане по договорения погасителен план, последното плащане постъпило на 03.04.2019 г. и послужило за частично погасяване на вноска № 6 с падеж 28.01.19 г.. Към 12.04.2019 г. неплатени били: вноска № 6 по погасителен план с падеж 28.01.2019 г. до вноска № 8 по погасителен план с падеж 28.03.2019 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, на 12.04.2019 г. лизингодателят иззел лизинговия актив от владение на лизингополучателя и развалил сключения договор поради неизпълнение, с връчване на нарочно изявление, чрез брата на лизингополучателя, упълномощен от последния да предаде държането. Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 12.04.2019 г., на която дата лизинговият актив бил върнат във владение на собственика - лизингодател. На основание чл. 345 от ТЗ вр. чл.

8.1 от приложимите към договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от лизингополучателя, последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от шеста (с падеж 28.01.2019 г.) до осма (с падеж 28.03.2019 г.) включително и девета частично (за период от 29.03.2019 г. до 12.04.2019 г.) в общ размер от 346,81 лева, в това число главница в размер на 34,66 лева и възнаградителна лихва в размер на 312,15 лева. На основание чл.

15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на погасителните вноски била начислена неустойка в размер на 0,63 лева към 15.04.2019 г., както следва: за забава в плащането на шеста вноска за периода от 28.01.2019 г. до 15.04.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0,19 лева; за забава в плащането на седма вноска за периода от 28.02.2019 г. до 15.04.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0,12 лева; за забава в плащането на осма вноска за периода от 28.03.2019 г. до 15.04.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 2,93 лева. На основание чл. 15.5 от приложимите към договора Общи условия, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 375,33 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 125,11 лева, от които ищеца претендира сумата от 321,59 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52 – чл. 61 от Закона за местните данъци и такси за 2019 г. в размер на 65,72 лева.

На основание чл. 8.6 във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - втора вноска по полица BG/22/118002333810 на Лев Инс АД. Заплатена била премия в размер на 143,58 лева. Съобразно изложеното гореописаните суми били дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което ищеца иска постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответника му дължи по договор за финансов лизинг № AG0004201, следните суми: 34,66 лева, незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски, с падеж от 28.01.2019 г. до 15.04.2019 г.; 312,15 лева, незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 28.01.2019 г. до 15.04.2019 г.; 0,36 лева, неустойка за забавени плащания за периода от 28.01.2019 г. до 15.04.2019 г.; 321,59 лева, неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя; 65,72 лева, разходи за заплатени данъчни задължения;

143,58 лева, разходи за платени застрахователни премии; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда.

Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ищеца, в докладвана молба поддържа исковата молба по съображенията в същата.

В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, оспорва исковите претенции, с изключение на претендираната главница.

Твърди, че претенциите се основават на неравноправни клаузи, които не са уговорени индивидуално, не могъл да се запознае със същите, налице е и накърняване на добрите нрави, заплащането на данъци от ищеца, счита че е без значение в отношенията му с ответника, а шрифта на договора бил прекалено малък.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от съвкупната преценка на договор за финансов лизинг № AG0004201, погасителен план, общи условия, тарифа към общите условия, декларация за съгласие за обработване на лични данни, пълномощно за застраховане, декларация по чл. 4(7) и по чл.

6(5)т. 3 от ЗМИП, приемо - предавателен протокол от 15.08.2018 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, уведомление за прекратяване на договор от 10.04.2019 г., документи за платени данъчни задължения и от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, следните обстоятелства: Б.М.А., в качеството лизингополучател е сключил с „Мого България" ООД в качеството на лизингодател твърдяния от ищеца договор за финансов лизинг на 15.08.2018 г.. Лизингодателят е придобил собствеността върху лек автомобил марка марка „BMW", модел 318, с идентификационен номер на рама WBAEU51010KK27561 и е предоставил ползването му на лизингополучателя. Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, за срок от 84 месеца, от 28.08.2018 г. изтичащ на 28.07.2025 г., първата вноска с размер 58,66 лева и всяка следваща по 125,11 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 40,20 % и ГПР 48,21 %. Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора, като последното плащане е постъпило на 03.04.2019 г., като е продължил да ползва лизинговия автомобил до 19.04.2019 г.. За погасяване на задължението по договора лизингополучателят е заплатил на лизингодателят по банков път за времето от 15.08.2018 г. до 03.04.2019 г. 8 бр. вноски в общ размер 2 480,66 лв.. Страните договорили в чл. 15.1 от Общите условия, при забава в плащанията на парично задължение от страна на лизингополучателя, същият да заплати неустойка в размер на законната лихва за целия период на забавата. Страните се договорили в чл. 8.6 вр. чл. 8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии. Страните се договорили в чл. 8.6. вр. чл. 8.7.4 от Общите условия, лизингополучателят да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените вземания на „Мого България" ООД, произтичащи от договора за лизинг за разликата над сумата 2 480,66 лв., като общият размер на неплатените задължения е: 878,06 лв., включваща: главница - 34,66 лв., възнаградителна лихва - 312,15 лв., неустойка за забавени плащания - 0,36 лв., неустойка за прекратяване на договора - 321,59 лв., заплатени данъчни задължения - 65,72 лв. и заплатени застрахователни премии - 143,58 лв.. В съдебно заседание вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, сочи че с платена от ответника сума от 100,00 лева, са погасени разходи за издирване на автомобила по издадена фактура през

2018 г. декември, а издирването на автомобил е от април 2019 г..

От приложеното ч. гр. д. № 368/2020 г. по описа на

Районен съд - Севлиево се установява, че „Мого България" ООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Б.М.А., заповед № 200/18.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : главница - 34,66 лв., възнаградителна лихва - 312,15 лв., неустойка за забавени плащания - 0,36 лв., неустойка за прекратяване на договора - 321,59 лв., заплатени данъчни задължения - 65,72 лв. и заплатени застрахователни премии - 143,58 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 2 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1