Решение № 330 от 25.07.2022, Административен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 330 25.07.2022 год. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Юлияна Станева, като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №762 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Т.С.В. *** с която е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения, за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на служители на Затвора - Стара Загора, представляваща обезщетение за периода 22.12.2016 год. - 24.03.2020 год. и 30.08.2020 год. – 05.11.2021 год. за причинени неимуществени вреди с действия и бездействие на затворническата администрация, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Според ищеца вредите са му причинени от нарушаване поверителността на телефонните разговори и на разговорите при свиждане, с което е нарушена тайната на кореспонденцията и неправомерно са узнати факти от личния му живот.

Бездействието се изразява в не преустановяване на практиката по подслушване на разговорите. Това породило у него силни и интензивни по своя характер, с трайно отражение във времето негативни чувства, емоции и състояния, на разочарование и загуба на вяра във върховенството на закона в пенитенциарната система, на липса на правова държава и незачитане на европейския правен ред, на неоснователна държавна репресия, което е довело до чувство на безпомощност и незащитеност, на състояния на нервност, напрегнатост, тревожност, на гняв и плач.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Излага доводи, че иска е неоснователен и недоказан. Обосновава с разпоредби от

ЗИНЗС и ППЗИНЗС, че администрацията на затвора е осигурила правото на затворниците на телефонни разговори и свиждане съобразно законовите изисквания.

Твърденията за контролиране на провежданите разговори и причинени от това неимуществени вреди намира за недоказани. В представената по делото писмена защита излага подробни доводи относно неоснователността на исковата претенция. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което предлага да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Ищецът Т.С.В., е пребивавал в Ареста 01.12.2016 год. – 19.03.2017 год. и 30.08.2020 год. – 14.10.2020 год. и в Затвора – Стара Загора в периодите 20.03.2017 год. – 24.03.2020 год. и 15.10.2020 год. – 05.11.2021 год.

Видно от приложената справка /лист 30 – 32 от делото/, при първия си престой в Ареста Стара Загора, ищеца е провел 149 телефонни разговора и 17 свиждания, а през втория си престой 43 телефонни разговора и 3 свиждания.

Ищецът е подал оплаквания за подслушването на разговорите му и провежданите свиждания, както следва: сигнал с вх.№М-41/19.02.2020 год.; жалба с вх. №М-50/26.02.2020 год.; жалба вх. №М-61/06.03.2020 год. /лист 65-69/.

В показанията си разпитаният свидетелят Г.Т.В., майка на ищеца, заяви, че е поддържала контакти със сина си, докато е бил в Ареста и затвора, като го посещавала или са се чували по телефона. При провеждането на свижданията винаги е имало от надзирателите човек, който да е в помещението.

В затвора свижданията се осъществявали като там са били седнали и чрез телефоните са си говорили. Винаги е имало надзиратели и от неговата страна отзад и от нейната страна отзад. Между тях е имало преграда. В стаята е имало 10 телефона, но заради пандемията контактът се осъществявал само през телефон.

Надзиратели имало и от двете страни, и двама, и трима са били, и от двете страни, и са обикаляли – зад нея, зад него. Той много се ядосвал, защото така те научавали неща от личния им живот. Т. се ядосвал и е искал надзирателите зад вратата да отидат, но те не го правели. Когато й се е обаждал по телефона почти всеки път влизал в пререкания с хора около него. Явно тълпи чакали за разговори всеки път и са били близо до него и той все искал да се отдалечат. После го обиждали, че е женчо, след като й казвал: „Хайде мамо, чао, обичам те, ще се чуем утре.“ Единият път това го чула по телефона и то май един от надзирателите го казал. Чувала и по телефона, че го обиждат. По време на провеждане на свижданията имаше по двама-трима надзиратели. По време на пандемията и преди това в помещението за свиждане били едновременно по четири, по пет, по 10 лишени от свобода, всеки път било различно. От близките имало по един, по двама, и тя е била или със сина си или със съпруга си, всеки път различно.

Преценявала, че надзирателите слушали разговорите, защото те били на няма и метър разстояние зад нея, даже и по-близо. Не зад всеки имало надзирател.

Конкретен случай, в който служител от надзорния състав да се намеси в разговорите им, не си спомня да е имало. Т. й се обаждал обикновено след работа, когато е работил. По време на разговорите чувала, че Т. влиза в пререкание с другите затворници. Не си спомняла точно продължителността на свижданията, в стария арест били около 30 минути, а в затвора – 45 минути

Свидетелят Е.К.М., твърди че познава ищеца от

Ареста в Стара Загора от месец септември 2020 год., тъй като били заедно в една килия. Всеки ден Т. провеждал по един телефонен разговор с близките си, каквито са правилата в ареста. Виждал го да провежда разговори, защото в ареста телефонните разговори се провеждали килия по килия и много често са ги извеждали двамата да говорят по телефона, той по единия, Т. по другия, тъй като телефоните са два. Били придружавани от служител, който стоял до тях. Имало маса, която се намирала между двата телефона и той сядал там, стои и слуша разговорите. Разстоянието от масата до телефоните било по-малко от метър. Т. често протестирал като твърдял, че му нарушават неприкосновеността на кореспонденцията и искал да му покажат съдебна заповед, но такава не му представяли. Месец и половина били заедно с Т. в ареста от месец септември до началото на октомври 2020 год. Много често Т. влизал в пререкание със служителите, защото му подслушвали разговорите и разбирали неща, които той не искал да се разберат. Той говорил със семейството си, те стояли и слушали. Т. постоянно бил гневен. На него лично казвал, че губи вяра във върховенството на закона на нашето правосъдие, защото се чувствал незащитен, защото би трябвало да не му подслушват разговорите, а те всъщност ги подслушвали. Това било всеки ден. Доста гневен бил, като го виждал да плаче даже, Т. се чувствал безпомощен, загубил всякаква вяра в правосъдието. Тези гневни изблици бяха свързани с това, че му подслушвали разговорите. Условията в ареста не били лоши. Арестът бил чисто нов, не го е чувал да се оплаква от условията. Иначе самия арест бил направен много хубаво, условията са нормални като за арест, направен бил така, както трябва да бъде. Те с Т. били в новия арест, а не в стария. Всеки имал право да получава и изпраща писма, но те не можело да бъдат запечатани, а да са разпечатани. Самият надзорно-охранителен състав ги запечатвал и никой не знаел дали ги четат или не ги четат. Трябвало да ги предадат разпечатани, най-вероятно после те ги запечатвали и ги изпращали, но дали ги четат няма как да види. Той лично не е виждал това да се случва пред него. Други оплаквания от страна на Т.С. не е имало. Неговите разговори също са били подслушвани, защото един служител стоял до тях като говорят по телефоните, служителят стоял на масата между двата телефона. Неговите разговори също имал усещането, че се слушат. За да го няма човек това усещане, този надзирател не трябвало да бъде там. Имал усещането, че служителят слуша неговият разговор. Служителят между двата телефона слушал и двата разговора. Няма как да не е слушал и неговия разговор. Случвало се е от надзорния състав да им направят забележка като се намесят в разговорите им.

Например Т. като говори с майка си, примерно да му изпрати определени неща, надзорникът се намесва, че не може, значи той слуша разговора в този момент. Той реално говорил по 1-2 минути. Имали право на 5 минути разговор. Много пъти се е случвало след като приключат разговорите, да ги прибират заедно в килията или извеждат от там първо единия, после другия.

Свидетелят Х.П.Д., заяви че познава ищеца от 2016 год. от Ареста. Той бил там една седмица преди него. С него изкарали осем месеца килия до килия. Когато били заедно, в коридора вдясно била неговата килия. През няколко килии, може би на 10-тина метра, се намирал телефона. От килиите пряка видимост към телефона нямал, но се чувало доста добре, защото килиите не са шумоизолирани и знаели коя килия кога се отваря, кой излиза до телефона.

Полицаите съобщавали имената на хората в килиите. Вратата на килията била решетъчна метална. Бил свидетел и чувал, когато Т. го изкарвали до телефона, но не е чувал какво говори. Всеки път имало човек от надзорния състав, когато Т. говори по телефона на една крачка зад него. Т. постоянно се разправял с хората от надзорния състав, които стояли зад него. Имало някакви такива конфликти между него и надзирателите. Чувал, че се разправял с тях, когато го връщали към килията: „Защо стоиш до мене, нямаш право да стоиш зад гърба ми“, тъй като бил в съседната килия до неговата. Свижданията в ареста били за около 10-тина минути, някои по пет минути, зависи от смяната. Също и на свижданията стоял един човек на една крачка зад тях, чувал какво се говори. Униформеното лице стояло при задържания, на една крачка от него. Тези, които идват на свиждане, са оградени, а задържаните били в едно помещение. Имало ограда, мрежа и са в друга стая, а униформения е до арестанта. Кореспонденцията се осъществявала като писмата се давали на старшините. Пликовете, които пускал били запечатани, но получавал и разпечатани писма. Спомня си, че Т. се карал няколко пъти с полицаите, че са му отворили писмото. Неговите писма лично ги пускал запечатани в плик. Телефонните разговори си спомня, че повече от пет минути не им давали и ако не ти вдигне адвоката или близките, чак на следващия ден можеш пак да се обадиш. Веднъж седмично имали право на разговори с близки, мисли, че било в сряда, но не си спомня много добре. Началото на август месец или юли накрая ги задържали с Т. на 2016 год., през лятото било, не може да си спомни точно и осем месеца изкарали заедно плътно със сигурност. В една килия не са били. С Т. си говорили, защото били килия до килия и то се чувало. Килиите им били точно една до друга и понеже нямало прозорци на килиите, само едни мрежи и се чувало всичко. Много пъти го чувал как реве на глас. Казвал, че не му е добре от отношението на полицаите, условията, тежко му било. Редът, който описал за получаване на кореспонденция и телефонни разговори е на базата на негови лични впечатления, също така и бил чувал как Т. се кара с полицаите за телефоните и за писмата и от там си прави извода, че това е било практика. Няма как да види да се връчва писмо, което Т. получава отворено, можел само да чуе. След ареста, били с Т. за една седмица заедно в един коридор в затвора преди да го освободят. Килиите им в затвора били близки една до друга. Там са отворени по цял ден. В затвора на свижданията пак стояли полицаи при тях. Кореспонденцията в затвора си изпращал в запечатани пликове. Телефонът бил разположен в коридора. Всеки път е присъствено, когато си реши служителят можело да присъства на телефонния разговор. Не било като в ареста задължително, защото там те гледали на какви номера звъниш и присъствали на разговорите. В затвора режима бил по-свободен, но служителят като се приближал до теб не можеш да му кажеш: „изчезвай“. От 6 часа сутринта до 8 вечерта килиите са били отворени.