Решение № 514 от 10.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Бургас, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120102687 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 111 П, представлявано от Н.Х.Б. и С.А.П. – изп. Директори, против Н. З. Я., с ЕГН: **********, адрес: с. А-, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответницата СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими по силата на Договор за банков кредит с № ****, сключен на *** г.:

2 322, 12 лева – главница; 491, 23 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 30.03.2019 г. до 30.10.2022 г.; 1 177, 19 лева – наказателна лихва за периода от 30.03.2019 г. до 26.06.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 27.06.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 3869/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2085 от 18.07.2023 г. Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор № ****/*** г. за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 3 000 лв., усвоен изцяло на 31.10.2017 г. по разплащателна сметка с IBAN: ***, открита на името на Кредитополучателя в Банката. Посочени са извършените от 1

Кредитополучателя плащания за погасяване на вноските за главница и лихви.

Сочи се, че Кредитът е в просрочие, считано от 30.03.2019 г., като са просрочени 44 броя вноски за главница и 41 броя вноски за лихви, подробно изброени. Отбелязва се, че Кредитът е с настъпил падеж, считано от 30.10.2022 г. Правният си интерес от предявяване на установителните искове ищецът обосновава с обстоятелствата, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, който оспорва предявените искове по основание и размер.

Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност. Счита, че представеният от банката документ няма характер на „извлечение от книги“ по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК и не удостоверява надлежно размера на дължимите суми. Оспорва като нищожна клаузата на чл. 4 от договора, тъй като противоречи на императивните норми на чл. 33 ЗПК. Поддържа се, че уговорената лихва, дължима в случай на пропуснат срок за плащане, има характеристика на неустойка, която е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

С писмена молба ищецът уточнява, че таксата в размер на 25 лева е еднократна и е заплатена към датата на подаване на искането за отпускане на кредит, т. е. не се начислява по кредита. Заявява още, че възнаградителната лихва по договора е променяна вследствие на изменение на СЛП (лихвен процент, базиран на спестяванията на банката в лева) през периода на кредита. Сочи се, че несъответствието между претендираните суми за главница и възнаградителна лихва, от една страна, с посочените по погасителен план за съответните вноски се дължи именно на промяната на СЛП.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 38692023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК2085 от 18.07.2023 г. , връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК, а настоящите положителни установителни искове са подадени от заявителя срещу длъжника в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

За уважаване на предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действителен договор за 2 кредит (включително получаването на заемната сума от ответницата), по силата на който ответницата дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила.

По делото е представен Договор № ****/*** г. за банков кредит, сключен между ищеца „Първа Инвестиционна Банка” АД и ответницата Н. З.

Я., ведно с Общи условия и погасителен план към него. Страните са постигнали съгласие Банката да предостави на Кредитополучателя банков кредит в размер на 3 000 лв. по посочена разплащателна сметка. Уговорен е падеж на 30-то число на всеки месец при краен срок за погасяване – 30.10.2022 г. Клаузата на т. 4 от договора предвижда, че за ползвания кредит Кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, както следва: т. 1. а) за периода от отпускането на кредита до 30.10.2018 г. Кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 12.1 процента; б) след изтичане на посочения в предходната буква „а” срок, за остатъчните срок и размер на кредита, Банката прилага годишна лихва в размер на Лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на Банката за лева, увеличен е надбавка от 11.53 пункта. Към датата на сключване на настоящия договор Лихвеният процент, базиран на спестяванията на Банката за лева (СЛП), е в размер на 0.57 % годишно. Размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към датата на сключване на договора размер на СЛП, увеличен с надбавка, посочена в т. от 4.1. от договора. При промяна на СЛП Банката запазва договорения размер на дължимите погасителни вноски (при увеличение или намаление в съответствие с промяната на СЛП на дължимата лихва за сметка на намаление, съответно увеличение на дължимата вноска по главница), като на падежа на последната изравнителна вноска Кредитополучателят се задължава да погаси остатъка от дължима главница по кредита ведно с начислената лихва. Към датата на сключване на договора годишният процент на разходите е 13.40, а Общата сума, дължима от Кредитополучателя, е 4052.44 лева (т. 5 от договора). Кредитополучателят заплаща на Банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25.00 лева (т. 6 от договора).

Клаузата на т. 10 от договора гласи, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т. 4.1 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Прието е по делото неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че на 31.10.2017 г. по разплащателната сметка на ответницата с № ************ е отразено постъпление на сума в размер на 3 000 лв. с посочено основание „Усвояване на кредит; Кредит № **** на Н. З. Я.“. Кредитът е обслужван до 13.06.2019 г., когато са погасени последно вноски по главница и възнаградителни лихви.

3

Платени са общо 1 186,71 лв., от които 677, 88 лв. за главница и 508, 83 лв. за възнаградителни лихви. С платените суми са погасени вноските за главница с падежи от 30.11.2017 г. до 28.02.2019 г. и вноските за лихви от 30.11.2017 г. до 30.05.2019 г. Към датата на изготвяне на заключението неизплатените суми за главница са в размер на 2 322,12 лв. по вноски с падежи от 30.03.2019 г. до 30.10.2022 г. За целия срок на договора е начислена възнаградителна лихва в общ размер на 1 000,06 лв. Кредитът е олихвяван с ГЛП, договорен в чл. 4 от договора за кредит – с ГЛП от 12, 100 % за периода от 30.11.2017 г. до 30.10.2018 г. В следващия период от 30.11.2018 г. до 30.10.2022 г. кредитът е олихвяван с ГЛП, формиран от стойностите на СЛП на банката плюс договорената надбавка от 11, 53 %. Установено е, че за периода от 30.11.2018 г. до 30.10.2022 г. ГЛП варира в порядъка от 11, 5973 % до 11, 8175 %. Към момента остават неизплатени възнаградителни лихви в размер на 491, 23 лв. по вноски с падежи от 30.06.2019 г. до 30.10.2022 г. За периода от 30.03.2019 г. до 26.06.2023 г. са начислени и неизплатени наказателни лихви в общ размер на 1177, 19 лв. Наказателната лихва е начислявана върху неизплатената месечна вноска по главница за периода от датата на падеж за всяка вноска до 26.06.2023 г. с ГЛП, договорен в чл. 10 от договора за кредит – ГЛП по чл.4 плюс законната лихва. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че разминаването в размерите на месечните погасителни вноски по погасителния план към първоначалния договор за кредит и актуалния погасителен план се дължи на факта, че годишният лихвен процент е намалял спрямо първоначално договорения, като при изготвяне на заключението си вещото лице е използвало данни от актуалния погасителен план, който е съобразен с актуализирания размер на годишния лихвен процент.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не се твърди и не се установява ответницата да е сключила процесния договор за банков кредит за извършване на търговска или професионална дейност, поради което съдът приема, че ответницата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният между страните договор за банков кредит по същността си е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Поради това приложение следва да намерят разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, за спазването на които съдът следи и служебно.

По делото не се навеждат доводи за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, а и при извършване на служебната проверка от съда не се установиха нарушения на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, които да обосноват извод за налагане на най-тежката санкция под формата на недействителност на договора.

С определението по чл. 140 ГПК съдът е указал на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на 4 неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за съответствието на договора с императивните правила на ЗПК, като е дал възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, включително относно действителността на клаузата на чл. 10 вр. чл. 4.1 относно заплащането при просрочие на лихва в размер на договорната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, както и на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева.

Клаузата на чл. 10 от процесния договор предвижда, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на Кредитополучателя в Банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т. 4.1 лихвен процент: 12.1 % за периода до 30.10.2018 г., а след 30.10.2018 г. – СЛП на Банката за лева (към момента на сключване на договора СЛП е 0.57 %), увеличен с надбавка от 11.53 пункта, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На основание чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Така с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. законната лихва за забава е определена в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари на текущата година плюс 10 процентни пункта. За периода от *** г. (датата на сключване на процесния договор) до 01.09.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е в нулев размер, а за периода от 01.10.2022 г. до 01.06.2023 г. (края на исковия период) той нараства от 0, 49 % до 2, 96 %, съответно размерът на законната лихва за първия период е 10 %, а за втория период нараства от 10, 49 % до 12, 96 %.