Определение № 1701 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1701 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500453 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл.413,ал.1 от ГПК.

Образувано по частна жалба вх.№ 94255/21.11.2024г., предявена от Д. П. Д. ЕГН ********** срещу Заповед за изпълнение № 42235/14.10.2024г. по ч.гр.д. №7442/2024г. по описа на Варненски районен съд, в частта относно присъдените в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат твърдения за прекомерност на така присъденото адвокатско възнаграждение, с оглед извършените действия от процесуалния представител на заявителят.

Иска се от съда да бъде взет предвид, пенсионната възраст на длъжника, както и размера на получаваната пенсия. Моли, да бъде отменено обжалваното определение, в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД чрез адв. С., с който се изразява становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и се настоява за потвърждаването му.

Позовава се, че преди образуване на заповедното производство процесуалния представител на заявителя е извършил поредица други действия по подготовка на делото, поради което сложността на делото не следва да се измерва с подаване на заявлението. В тази връзка сочи, че същото е заплатено за всички действия по процесуално представителство в заповедното производство. Сочи се, че евентуалното намаляване на адвокатското възнаграждение, ще доведе до санкция за кредитора, който не може да възстанови разходите направени поради трайно неизпълнение на задължението на потребителя. Иска се, жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата e частично основателна по следните съображения:

Съгласно заявление, депозирано от „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу длъжника Д. П. Д., в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №481/29.08.2024г. за вземания по договор за ВиК услуги в размер на 877.25 лв. - главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 12.04.2022 год. до 16.05.2024 год., за обект с аб.№ 1760758 находящ се в гр. В., БУЛ.Г. К. **, вх. *, ет.**, ап.***; сума в размер на 93.71 лв. – лихва за забава за периода от 12.06.2022 год. до 03.06.2024 год., както и разноските по делото в размер на 25 лв. – внесена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско 1 възнаграждение.

С възражение по реда на чл.414а ГПК, депозирано в законоустановения срок, длъжника е посочил, че е изпълнил изцяло задълженията си по издадената заповед, като е приложил и опис на изплатените фактури, съгласно издадената заповед. С допълнителна молба от 28.08.2024г., длъжника е представил и доказателства за платени фактури по две от пропуснатите таксите. С разпореждане от 28.08.2024г, съответно и от 29.08.2024г., заповедният съд е указал на заявителя „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, че срещу издадената по негово заявление Заповед № 3224/17.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е постъпило възражение по реда на чл. 414а ГПК от длъжника Д. П. Д. и е указал възможността да подаде становище в тридневен срок от получаването на настоящото разпореждане, като го е предупредил за последиците от неподаването му. Съобщение с указания до заявителя „Водоснабдяване и канализацияВарна“ ООД е изпратено на 28.08.2024г. и е получено на 19.09.2024г от адв. Г. С.. До изтичане на указания срок, становище от заявителя не е постъпвало.

С разпореждане № 42235/14.10.2024г. заповедния съд се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК, като е допуснал изменение в частта на разноските в следния смисъл: вместо текста: „както и разноските по делото в размер на 25 лв. – внесена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение “диспозитива ДА СЕ ЧЕТЕ :„както и разноските по делото в размер на 25 лева – внесена държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение“, като е указал на длъжника срок за обжалване на така постановеният акт или възможността да представи доказателства за платени 350 лева адвокатско възнаграждение. Разпореждането е било постановено по повод подадена молба/ намираща се на задна корица на делото/ от заявителя ВиК- Варна, за поправка на ОФГ в Заповедта за изпълнение издадена по същото дело.

По така изведените факти, въззивната инстанция намира от правна страна следното:

С решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията. Следователно съдът може да зачита приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения само като ориентир, не е обвързан от нея. Съгласно чл. 633 ГПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Съдът намира, че в конкретният случай, при определяне на паричната равностойност на усилията, положени от процесуалния представител, следва да бъдат съобразени общите критерии, а именно фактическата и правна сложност на делото.

Заповедното производство е строго формално, като за заявлението за издаване на заповед за изпълнение са налице утвърдени образци. В случая, съдът съобразява на първо място, че производството е инициирано във основа на заявление с типизирано съдържание, като работата на адвоката се изчерпва с попълване на бланка. На следващо място, настоящият състав съобразява, че работа на адвоката, във връзка с попълване на заявлението в т.9 / касателно парично вземане/ изисква само и единствено справка в системата на заявителя относно размера на дълга. С оглед изложеното и отчитайки всички гореописани обстоятелства, и въведения материален интерес от 970.96 лева, настоящият състав намира, че адекватната парична оценка на предоставената адвокатска услуга е в размер на 100 лв., която отразява вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност.

С оглед на което, заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 100 лева до 400 лева за 2 адвокатско възнаграждение.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 3224/17.06.2024г., поправена по реда на чл.247 ГПК с Разпореждане № 42235/14.10.2024г. по ч.гр.д. № 7442/2024г. по описа на Варненски районен съд, в частта относно присъдените в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 100 лева до присъдените 400 лева на осн. чл. 413, ал. 1 от ГПК, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ искане на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 103002253 за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. П. Д. ЕГН ********** за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 100 лева до присъдените 400 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3