Решение № 44 от 06.04.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2740/2020
- Вид
- Решение № 44
- Подписан
- 06.04.2021
- Състав
- Минчо Стоянов Минев
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 2, т. 1 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
- чл. 13, ал. 1 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
- чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 44 гр. Сливен , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Минчо С. Минев при участието на секретаря Таня Т. Иванова като разгледа докладваното от Минчо С. Минев Гражданско дело № 20202230102740 по описа за 2020 година
В исковата си молба министъра на правосъдието излага, че с присъда № 23/06.02.2018 г., постановена по НОХД № 1700/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязла в законна сила на 11.07.2018 г., В. Д. В. и Я. В. А. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено на 30.07.2017 г., с пострадало лице Ц. Г. К..
Сочи, че през 2019 г. в Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпление /НСПКПП/ постъпила молба, с рег. № 98-0039/14.05.2019 г. от Ц. Г. К., чрез нейната майка Д. К. К, като пострадала от престъпление, с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпление /ЗПФКПП/. С решение № 30/2019 г. и на основание чл. 3, л. 2 и 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП, националния съвет разрешил да й бъде предоставена финансова компенсация в размер на 2 200 лева, която сума й била изплатена на 12.12.2019 г. от Министерство на правосъдието.
При това положение се предявява иск със съдебно решение да бъдат осъдени ответниците В. Д. В. и Я. В. А. да заплатят солидарно на Министерство на правосъдието 2 200 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от деня на изплащането й на пострадалата до окончателното изплащане на сумата от двамата. Претендират се и разноски в настоящото дело - в размер, определен съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На ответниците бе връчен препис от исковата молба, но писмени отговори те не депозират. Явиха се обаче в съдебно заседание и признаха иска, който се поддържа от ищцовата страна, чрез пълномощник. По искане на последния съда обяви, че ще се 1 произнесе именно с решение при признание на иска. Впрочем, в случая признанието на ответника е не толкова отчетливо и решаващо за изхода на делото процесуално действиезащото и без него съда трябва да уважи иска, тъй като единствените за това предпоставки по закон са Националния съвет … да е изплатил на пострадало от престъпление … блудство лице финансова компенсация. В случая това е сторено и са ангажирани доказателства в тази връзка- присъда № 23/06.02.2018г., постановено по НОХД №1700/2017г. на СлРС; решение №30/ 2019г. на Националния съвет … и преводно нареждане за 2 200лв. от 11.12.2019г.
Следва да се отбележи, че иска представлява упражнено право / а съгласно начинатекста, по който е уреден този иск- всъщност и задължение на министъра на правосъдието/ на регрес.
По искането ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят процесната сумато ще бъде отхвърлено. Така е, защото съгласно чл.121 от Закона за задълженията и договорите, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е изрично предвидена в закон или пък ако е уговорена. В случая втората хипотеза е въобще неприложима, тъй като страните по делото не са и никога не са влизали в договорни отношения. От друга страна, вярно е, че съгласно чл.53 от същия нормативен акт, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Тази отговорност обаче е, според съдията-докладчик, касателно изплащането на пострадалия на обезщетение за причиненото му от тяхното деяние вреди- имуществени или неимуществени - такава е логиката на предхождащите чл.53 текстове. С тях е уреден института на един от основните източници на облигационни права- деликта, като дееца отговаря на причинените от него вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от деянието му, с което вкл. може да е осъществил състав на престъпление. Процесната сума от 2 200лв. обаче не представлява обезщетение за вреди.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищцовата страна би имала право на сторените от нея в делото разноски. Такива в случая се претендират, но не се следват- защото не бяха направени.
Ищцовата страна претендира и юрисконсултско възнаграждение. То обаче също не се следва- тъй като ищеца не е юридическо лице и не бе представляван от юрисконсулт.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответниците ще бъдат осъдени да заплатят сумата 88лв., представляваща държавна такса за образуване на делото и разглеждане на предявения иск. Размерът на таксата е 4% от цената на иска- чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на изложеното и при условията на чл. 237 от ГПК, Сливенски районен съд
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с ЕГН: **********, двамата понастоящем в Затвора Бургас да заплатят на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, адрес: гр. София, *** сумата 2 200лв., представляваща финансова компенсация по ЗПФКПП, изплатена на Ц. Г. К. с ЕГН: *** по решение № 30/2019г. на Националния съвет за ПФКПП, като лице, пострадало от престъпление, за което с присъда №23/06.02.2018 г., постановена по НОХД № 1700/2017 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязла в законна сила на 11.07.2018 г., В. и А. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 149 ал. 4, т. 1 вр. с ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено на 30.07.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с ЕГН: ********** да бъдат осъдени да заплатят тази сума като солидарно отговорни длъжници.
Сумата 2 200 лв. се дължи ведно със законната лихва, считано от 12.12.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с ЕГН: ********** да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН: ********** и Я. В. А. с ЕГН: ********** да заплатят на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК на държавата, в полза на СлРС, държавна такса за уважения в настоящото дело иск, в размер от 88 лева (осемдесет и осем лева), както и държавна такса от 5 лева (пет лева), ако за това вземане бъде издаден от съда служебно изпълнителен лист в полза на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок от връчването му на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3