Решение № 481 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300500274 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. М. Д.-Х. против решение № 4975/11.12.2024г. по гр.д.№ 8823/2024г. на ПдРС, XV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД против „Сити кеш“ООД за това ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 230 лева, получена без правно основание във връзка с клауза за неустойка по договор за паричен заем № 386612 от 07.01.2020г. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Погрешно първоинстанционният съд не бил кредитирал приети по делото платежни документи, като счел, че същите са неотносими към горепосочения договор за потребителски кредит. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска.

От „Сити кеш“ООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд относно плащанията по договора.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 8823/2024г. на ПдРС, XV гр.с. е образувано по искова молба от С. М. Д.-Х. против „Сити кеш”ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за това ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата от 230 лева. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № 386612 към искане № 388052 от 07.01.2020г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 400 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40,05% и годишен процент на разходите 48,23%. Договорът следвало да бъде обезпечен с поне едно от посочените в чл. 6 от него обезпечения: банкова гаранция или поръчител, който следвало да отговаря на определени условия. Сочи се, че съгласно чл. 8 от договора, в случай на неизпълнение от страна на кредиполучателя в тридневен срок на 1 условията, визирани в чл. 6 от договора или ако предоставеното обезпечение не отговаряло на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за кредит, ищцата дължала неустойка на кредитора в размер от 277,20 лева, която тя следвало да заплати разсрочено като част от погасителните вноски. Твърди се, че за да се заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, била въведена практика на кандидатстващите за кредит лица да бъдат поставяни изисквания, на които те не можели да отговорят, при което кредитодателите включвали в договорите за потребителски кредит санкции- заплащане на неустойка или други такси. Чрез предвиждането на подобни такси или неустойки небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва. Преценката за действителността на клауза за неустойката или за нейния размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнение и при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09. Процесната неустойка нямала присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото била в размер от над 50% от заемната сума, като не зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията за добросъвестност и излязла извън присъщата обезпечителна функция, тъй като интересът на кредитора бил да получи обезпечение преди сключване на договора, а не след като бил престирал. Смята се, че както разходите на търговеца, така и печалбата му, следвало да се включат в посочения по договора фиксиран лихвен процент, чийто стойности в конкретния казус не отговаряли на действителните параметри на договора. Чрез уговорената неустойка се въвеждал един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна.

В подадения от „Сити кеш“ООД отговор на исковата молба се твърди, че ищцата е упражнила правото си на иск в условията на злоупотреба с право. Тя била депозирала пред ПдРС две напълно идентични искови молби, с които оспорвала една и съща клауза за заплащане на неустойка. Молбите се отнасяли до различен договор за кредит, но във всяко производство се оспорвала една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка. Сочи се, че инициираните съдебни производства имат една единствена цел- да се генерират разноски.

По същество на спора се твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. По отношение на формирането на ГПР били спазени всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т.9 и т.

10 ЗПК и не било налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включена в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката се дължала във връзка с непредставяне на обезпечение след сключването му и било изначално невъзможно неустойката да бъде включена в ГПР. Тя била уредена като санкция за неизпълнение на ангажимент на ищцата. Кредитополучателят разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора. Между страните били налице осем договора за идентични кредитни продукти, което опровергавало твърденията на ищцата. Не било налице противоречие с добрите нрави. Било налице индивидуално договаряне с потребителя на конкретните условия по договорите, като по всеки кредит ищцата получавала преддоговорна информация и сама избирала да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорно знание за икономическите последици на тези уговорки.

Съгласно чл.6 от горепосочения договор за паричен заем, вр. чл.9, ал.2 от общите условия на въззиваемото дружество, заемателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител- едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка 2 от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, в седмичните погасителни вноски са включени общо 400 лева- главница, 54,30 лева- възнаградителна лихва и 277,70 лева- неустойка, като за неустойката е отбелязано, че е дължима при непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл.6 от договора.

Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора.

То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. Макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за отпускане на сумата по кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви /в проценти неустойката съставлява 30% от отпуснатия кредит и е в било шест пъти по- висок размер от възнаградителната лихва/. Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит. Що се отнася до банковата гаранция, следва да се има предвид, че съгласно чл.6 от договора, тя следва да е в двукратния размер на общата сума за плащане по договора за кредит. В случай, че жалбоподателката е разполагала свободно със сума надхвърляща значително тази на отпуснатия й заем, то несъмнено тя не би имала нужда от предоставянето му.

Тази скрита печалба, под формата на неустойка, не е включена в общия размер на плащанията /обща сума за плащане- чл.3, т.12 от договора/, както и при формиране на ГПР.

Неустойката от общо 277,70 лева съставлява приблизително 69 % от отпуснатия кредит и съществено оскъпява същия, поради което следва да се приеме, че изискванията на закона относно съдържанието на договора за потребителски кредит не са изпълнени и поради това е налице основание да се счита, че договорът за паричен заем е недействителен. Съгласно чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит се дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Следователно неустойката се явява недължима.

С исковата молба по първоинстанционното дело са представени заверени копия от приходен касов ордер / ПКО/ от 16.07.2020г. за платена от С. Д.-Х. сума в размер от 150 лева в полза на „Сити кеш“ООД, без посочване на номера на договора, по който е извършено плащането; ПКО от 30.07.2020г. за сумата от 150 лева, платени по договор № 386612; ПКО от 12.06.2020г. за сумата от 150 лева, без посочване на номер на договор; ПКО от 30.06.2020г. за сумата от 150 лева по договор № 386612; разписка от „Изи пей“ от 20.04.2020г. за сумата от 20 лева по договор № 398901; разписка от „Изи пей“ от 10.04.2020г. за сумата от 20 лева, без посочване на договор. Плащането по разписката от „Изи пей“ от 20.04.2020г. несъмнено не е предназначено за погасяване на задължения по договор № 386612.

Както беше посочено по- горе, с отговора на исковата молба е въведено твърдение, че между страните са сключени и други договора за потребителски кредит. Това твърдение не е оспорено от жалбоподателката. От друга страна обаче от въззиваемата страна не се твърди изрично плащанията по ПКО от 16.07.2020г., по ПКО от 12.06.2020г. за сумата от 150 лева, без посочване на номер на договор и по разписката от „Изи пей“ от 10.04.2020г. да са предназначени за погасяване на нейни задължения по други договори, различни от договор за паричен заем № 386612 от 07.01.2020г., който е предмет на разглеждане по настоящето дело. Нещо повече- с определение в публично съдебно заседание на 26.09.2024г. „Сити кеш“ООД са били задължени на основание чл.190 от ГПК да представят справка относно размера на постъпилите плащания по договор № 386612 и с молба от 17.10.2024г. те са отказали да изпълнят това свое задължение, като в публично съдебно заседание на 14.11.2024г. първоинстанционният съд е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК, съгласно която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати 3 доказателства. Ето защо, следва да се приеме за безспорно, а и доказано обстоятелството, че всички плащания по ПКО от 16.07.2020г., по ПКО от 30.07.2020г., по ПКО от 12.06.2020г., по ПКО от 30.06.2020г. и по разписката от „Изи пей“ от 10.04.2020г., които са в общ размер от 620 лева, са предназначени за погасяване на задълженията на жалбоподателката по договор № 386612.

Съгласно погасителния план към договор за паричен заем № 386612 от 07.01.2020г., задълженията по същия е следвало да бъдат погасени с шест погасителни вноски, с падежи на 07.02.2020г., 09.03.2020г., 07.04.2020г., 07.05.2020г., 08.06.2020г. и 07.07.2020г.. Всяка от вноските е в размер от 122 лева, като първата от тях включва 108,65 лева- неустойка, а останалите по 33,81 лева- неустойка. Не е налице основание да се счита, че погасителният план не е била спазен, т.е. следва да се приеме, че с извършените от жалбоподателката плащания са погасявани суми по поредността и в размерите, предвидени в него. С извършените плащания в общ размер от 620 лева са погасени изцяло първите пет вноски и 10 лева от шестата вноски. Съобразно с правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД с въпросните 10 лева следва да е погасена част от лихвите- 2,88 лева, и част от главницата. Следователно погасената част от неустойката се явява в размер от 243,89 лева / 277,70 лева- 33,81 лева/, който надхвърля размера на претендираната за връщане сума в размер от 230 лева. Ето защо, предявеният иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗД се явява изцяло основателен и ще следва да бъде уважен.