Определение № 508 от 16.10.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500405 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на М. И. М. от гр.Н., чрез пълномощника адв.Н., против определение №1854 от 12.07.2024г. по гр.дело № 1024/2024г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от него жалба вх. № 12324/12.07.2024г. против Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 576/2024г. на РС-Несебър в частта за присъденото адвокатско възнаграждение.

Според жалбоподателя, съдът правилно е приел, че според т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК, тъй като при подадено възражение по чл.414, ал.1 и образувано исково производство, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Изтъква се, че за страната няма друг процесуален момент за депозиране на частна жалба против разноските, тъй като към момента на депозиране на възражението по чл.414 ГПК по-нататъшното развитие на процеса е неясно и зависи от процесуалното поведение на заявителя. Ако пропусне да подаде жалба против разноските заедно с възражението, правото на длъжника да възрази против тях ще бъде преклудирано. В случая съдът е следвало да изпрати жалбата на Несебърския районен съд за администриране 1 в зависимост от хода на производството, вместо да я остави без разглеждане, предвид своевременното й подаване.

В отговор на частната жалба, подаден от В. Т. В., чрез пълномощника адв.Г., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Счита производството за преждевременно, съгласно цитираната т.12 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, поради което делото следва да бъде върнато на Несебърския районен съд за предприемане на посочените в задължителното за съда тълкувателно решение действия в зависимост от развитието на заповедното производство. Сочи правната уредба, регламентираща присъждането на разноски на страните в съдебните производства и практика на ВКС и СЕС относно прилагането и.

Бургаският апелативен съд, предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е своевременно подадена против акт, подлежащ на инстанционен контрол. Същата е редовна, но е недопустима.

С определението на Бургаският окръжен съд е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба против Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 576/2024г. на РС - Несебър в частта относно присъдено адвокатско възнаграждение.

Подадената от М. частна жалба против горното преграждащо определение само в частта, с която жалбата му по чл.413, ал.1 ГПК е оставена без разглеждане, с искане за отменя на диспозитива в тази част и връщане на жалбата на РС-Несебър за по-късно администриране съобразно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е недопустима, поради липса на правен интерес.

В обжалваното определение изрично е налице позоваване на т.12 от посоченото тълкувателно решение, според което, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако 2 производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

В горния смисъл е и посоченото в обжалваното определение, че частна жалба е преждевремнно изпратена за разглеждане, което води до недопустимост на образуваното въззивно производство, „предвид предстоящото произнасяне от съда в установителното производство“ /стр.3 от обжалваното определение/. Жалбоподателят не оспорва правилността на прекратителното определение, обосновано от недопустимост на производството, в което частната жалба по чл.413 ГПК е останала без разглеждане като преждевременно администрирана и изпратена на въззивната инстанция. Оттук следва изводът, че тезата и претенцията на жалбоподателя съвпада с постановеното в обжалвания съдебен акт – подадената от М. М. частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК предстои да бъде разгледана, съобразно развитието на евентуално установително производството по подадено възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, предвид задължителните указания по т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г.

Следва да се посочи, че за по-голяма яснота, определението на БОС е могло да съдържа и разпореждане частната жалба да бъде върната на РСНесебър като преждевременно администрирана и изпратена, но на практика връщането и е налице с изпращане на прекратеното дело на БОС, приложено към заповедното ч.гр.д. № 576 /2024г. на Несебърския районен съд, който следва да предприеме съответните действия, съобразно цитираното по-горе тълкувателно решение.

При горните съображения, частната жалба на М. М. против определение № 1854 от 12.07.2024г. по в.ч.гр.д. № 1024/2024г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповедта за изпълнение по гр.д. № 576/2024г. на РС-Несебър в частта за разноските, следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес от обжалване, като производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. И. М. от гр.Н. против определение № 1854 от 12.07.2024г., постановено по в.ч.гр.дело № 1024/2024г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 12324/09.07.2024г. на БОС /вх. № 6139/05.06.2024г. на НРС/ срещу заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 576/2024г. на РС-Несебър в частта относно присъдено адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело.

След връщане на делото по заповедното производство, в едно с приложените дела по развилите се производства пред ОС-Бургас и АС-Бургас, Районен съд – Несебър следва да предприеме съответните действия по надлежно процедиране с жалбата на М. М. по чл.413 ГПК, съобразно задължителните указания по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, цитирани в мотивите на прекратителното определение на БОС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4