Решение № 1744 от 22.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1744 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20221100113247 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 15.12.2022 г. „ Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че на 02.09.2019 г. е сключила с ответника П. М. договор за потребителски кредит за 31 000,00 лева. П. М. е усвоил кредита и по договора е следвало да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва на 84 вноски.

[2] До 02.11.2020 г. П. М. е заплатил 14 вноски, но след това е преустановил плащанията. Затова на 28.10.2021 г. Ю. е уведомила П. М., че е обявявала кредита за предсрочно изискуем.

[3] Ю. е подала до СРС заявление за издаване срещу П. М. на заповед за незабавно изпълнение за:

1

- 28 877,81 лева главница от 02.11.2020 г. до 08.12.2021 г. плюс законната лихва от 15.12.2021 г. до окончателното изплащане;

- 3 887,52 лева възнаградителна лихва от 02.11.2020 г. до 28.10.2021 г.;

- 1 242,82 лева мораторна лихва от 02.11.2020 г. до 08.12.2021 г.;

- 93,00 лева такса от 02.11.2020 г. до 08.12.2021 г. СРС е издал на Ю. заповед за изпълнение за тези суми, както и за: 36,00 лева разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост; 682,74 лева държавна такса; 1 250,47 лева адвокатско възнаграждение.

[4] След като П. М. е получил заповедта за изпълнение, той е подал възражение в срока за това. Ето защо Ю. моли съда да установи, че П. М. ú дължи посочените суми, като го осъди да заплати и разноските по заповедното и исковото производство (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[5] П. М. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. не е подписвал договора за кредит;

2. не е получил сумата, предмет на договора за кредит;

3. решението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е било взето от лица, оправомощени за това. Затова П. М. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 53-54).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[6] На 02.09.2019 г. Ю. е сключила с П. М. договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на П. М. 31 000,00 лева. П. М. е трябвало да върне кредита с възнаградителна лихва, която е била формирана от референтен 2 лихвен процент (РЛП) и фиксирана надбавка от 3,8 пункта. Към момента на сключване на договора РЛП е бил 1,150% (договора, л. 7).

[7] П. М. се е задължил да погасява кредита на равни месечни вноски от по 437,42 лева. Страните са уговорили краен срок за издължаване от 84 месеца (погасителния план, л. 18-19). На 02.09.2019 г. П. М. е усвоил кредита по негова сметка (отговора на първа задача от заключението на вещото лице Х., л. 85-89). С договора страните са уговорили, че при неплащане на една вноска, Ю. е могла да превърне кредита в предсрочно изискуем (чл. 14 от договора, л. 10).

[8] До 02.04.2020 г. П. М. е погасявал кредита редовно. След това той е престанал да плаща вноски по кредита.

[9] На 14.08.2020 г. Ю. е променила погасителния план по кредита, като е върнала в редовност вноските за главница от 02.05.2020 г. и 02.08.2020 г., които са били с настъпил падеж, но не са били платени, и ги е прибавила към остатъка от главницата, за която не е бил настъпил падежът. Ю. също е разсрочила кредита за погасяване на 77 месечни вноски и е удължила крайния му срок от 02.09.2026 г. на 02.03.2027 г. (стр. 2 от заключението на вещото лице Х., л. 85-89).

[10] На 28.10.2021 г. Ю. е обявила кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила П. М. за това (уведомлението и потвърждението за получаването му, л. 48-49). Към този момент П. М. не е бил заплатил 12 месечни вноски (стр.3 от заключението на вещото лице Х., л. 85-89). Не се спори, че П. М. не е платил на Ю..

[11] На 09.12.2021 г. Ю. е подала до СРС заявление за издаване срещу П. М. на заповед за незабавно изпълнение. Към този момент размерът на дълга е бил:

- 28 877,81 лева главница;

- 3 887,52 лева възнаградителна лихва;

3

- 1 242,82 лева лихва за забава;

- 93,00 лева заемни такси;

- 36,00 лева разноски за уведомяването за предсрочна изискуемост (стр. 3-5 от заключението на вещото лице Х., л. 85-89).

[12] С разпореждане от 07.01.2022 г. СРС е постановил издаването в полза на Ю. срещу П. М. на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Те са били за:

- 28 877,81 лева главница плюс законната лихва върху главницата от 15.12.2021 г. до изплащане на вземането;

- 3 887,52 лева възнаградителна лихва от 02.11.2020 г. до 28.10.2021 г.;

- 1 242,82 лева лихва за забава от 02.11.2020 г. до 08.12.2021 г.;

- 93,00 лева заемни такси от 02.11.2020 г. до 08.12.2021 г.;

- 36,00 лева такса за уведомяване за предсрочната изискуемост;

- 682,74 лева държавна такса;

- 1 250,47 лева адвокатско възнаграждение (заповедта за изпълнение, л.

55; изпълнителния лист, л. 54).

[ 1 3 ] Ю. е заплатила: 682,74 лева държавна такса за настоящото производство (л. 62); 4 057,17 лева на адвокат (л. 63); 400,00 лева за вещо лице (л. 82). П. М. не е направил разноски по делото. Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 69).

2. Спорни обстоятелства

[14] Спорило се е дали П. М. е подписал договора за кредит. В тежест на П. М. е било да установи, че той не е бил подписал договора за кредит, но П. М. не е събрал доказателства за това. Ето защо съдът приема, че П. М. е подписал договора за кредит.

[15] Спорило се е също дали П. М. е получил парите по договора за 4 кредит. Съдът установи, че П. М. е усвоил кредита на 02.09.2019 г. по негова сметка (по-горе, пар. 7).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[16] Ю. е предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че П. М. дължи главница, лихви и такси по договор за заем.

Искът е основателен.

1. По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл.

240, ал. 1 от ЗЗД

[17] С договора за заем заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл. 240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение кредиторът може да търси изпълнението заедно с обезщетение за забава (чл.

79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: