Определение № 5160 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5160 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502226 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по частна жалба вх. №61522/31.07.2026г. от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5 срещу определение №9517/16.07.2026г., постановено по гр. дело №20253110102148 по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 1411/14.04.2026г., в частта за разноските като съдът намали присъденото адвокатското възнаграждение в размер на 100.00 евро с ДДС на адв. Елена Иванова по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата или да не присъжда такова.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Посочва се, че делото не е с фактическа и правна сложност. В жалбата са изложени доводи за съобразяване на постановките по дело С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС.

Посочено е, че Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения за адвокатската работа не е задължителна при определяне на размера.

Изложени са доводи, че договорът за правна помощ е без индивидуализиращи данни и може да е представен по друго заведено дело №№20253110102149 по описа на Районен съд – Варна, което се счита, че е 1 злоупотреба с права, както и обстоятелството, че исковете по двете дела са могли да бъдат съединени в едно производство.

Частният жалбоподател моли съдът да отмени определението и да уважи молбата за изменение на постановеното решение.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата С. Г. З., в който излага становище за неоснователност на частната жалба, като са изложение пространни доводи.

По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.

Постъпила е частна жалба вх. №61522/31.07.2026г. от С. Г. З. срещу определение №9517/16.07.2026г., постановено по гр. дело №20253110102148 по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл.248 от ГПК да бъде изменено решение № 1411/14.04.2026г., в частта за разноските като съдът увеличи присъденото адвокатското възнаграждение в размер на 100.00 евро с ДДС на адв. Елена Иванова по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Счита се, че присъденото възнаграждение е 90% по – ниско от това по Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения за адвокатската работа.

Изложени са доводи за приложението на наредбата като ориентир и е направен анализ на практиката на СЕС и ВКС.

Моли съдът да уважи жалбата.

Постъпил е и отговор на частната жалба от насрещната страна, в който е застъпено становище за неоснователност на същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частните жалби са подадена в срок, допустими са, а разгледани по същество е неоснователни, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по предявени от С. Г. З. срещу „Кредирект“ ЕООД обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр., чл.11, ал.1, т.10 ЗПК вр., чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл.

3-то ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор 2 за кредит № 1116849 от 26.07.2024 г., поради неточно посочен ГПР, евентуално поради неточно посочване размера на възнаградителната лихва, евентуално поради обстоятелството, че ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва, евентуално поради противоречието му с добрите нрави.

С решение № 1411/14.04.2026г. съдът е уважил изцяло предявения главен иск, като е обявил договорът за кредит за нищожен. С този си краен акт съдът е присъдил на адв. Елена Иванова адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 евро.

Искането за изменение на решението е направено своевременно в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, като разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска.

В случая претенциите на ищцата са уважени изцяло, поради което й се следват разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. и използва НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа като ориентир извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая са предявени три съединени в условия на евентуалност иска за нищожност на договор за кредит. В исковата молба са изложени фактическите твърдения, обосновани са в нея пороци за нищожност. Адвокатът в исковата молба се е позовал на съдебна практика, в това число и на СЕС. Направил е искане за освобождаване от държавна такса и е представял доказателства за това. Допълнително адвокатът е подготвил писмено становище по хода на делото и по съществото на спора. Производството се е развило в едно заседание, в което делото е обявено за решаване – на него не са се явили представители на двете страни.

Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност.

Като съобрази горното съдът намира, че определеното адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело от първоинстанционния съд в 3 размер от 100.00евро с ДДС адекватно и изцяло съответства на проведената защита при минималният размер по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. е 322.86 евро /цената на исковете е 3314.66лв./.

Неоснователни са възраженията на частният жалбоподател „Кредирект“ ЕООД, че ищецът е злоупотребил с права, като не е съединил в едно производство исковете си. Всеки потребител има право на защита срещу неравноправни и противоречащи на закона клаузи от потребителски договори, когато те са приложени, както и срещу нищожни договори, какъвто е настоящият случай. В преценка на ищеца е как да води исковата си защита, като не е длъжен да съединява в едно производство защита на права, почиващи на различни факти и основания.

По отношение на довода, че договорът за правна помощ е без индивидуализиращи данни и може да е представен и по друго заведено дело №№20253110102149 по описа на Районен съд – Варна следва да се посочи, че няма пречка страните по няколко дела да сключат договор по чл.38 от Закона за адвокатурата. В тази връзка извършването на справки по други дела, както и изискване на искови молби по други дела служебно се явява безпредметно.

С оглед горните мотиви първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №9517/16.07.2026г., постановено по гр. дело №20253110102148 по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4