Решение № 183 от 14.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330111040 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. В. И., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ******, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, р-н Оборище, ул.

„Московска“ № 19, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, поради настъпила погасителна давност, сумата в размер на 2507,77 лв. – незаплатена главница, дължима по договор за кредит от 25.08.2005г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 08.10.2007г. по ЧГД №6993/2007г. по описа на ПдРС.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 08.10.2007г., издаден по ЧГД №6993/2007г. по описа на ПдРС, Н. В. И., като кредитополучател, и Е. С. Х., като поръчител, са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата от 2507,77лв - незаплатена главница, дължима по договор за кредит от 25.08.2005г., платима за периода от 26.07.2007г. до 25.09.2007г.; 126,03лв - мораторна лихва за периода от 26.07.2007г. до 25.09.2007г., ведно със ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 26.09.2007г. до изплащане на вземането; сумата от 52,68лв - разноски по делото за държавна такса. За събиране на сумите по изпълнителния лист по молба на „Банка ДСК“ АД било образувано изпълнително дело №******по описа на *** А. А., peг. №***. В хода на изпълнителното дело, били осъществени множество действия по принудително събиране на присъдените суми. Тези действия били 1 осъществени в периода от дата 22.10.2007 г., когато е депозирана молба за образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, до дата 27.10.2011 г. – когато било осъществено последното действие – изпратено запорно съобщение до работодателя на Н. И.. При тези факти от страна на ищеца се поддържа, че вземането за главницата е погасено по давност, за което се прави изрично волеизявление, излагат се правни съображения и се цитира съдебна практика, вкл. тълкувателна, относно спирането и прекъсването на срока на погасителната давност по време на висящ изпълнителен процес. В тази връзка счита, че доколкото последното действие по изпълнението е от 27.10.2011 г., то изпълнителното дело било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК считано от 27.10.2013 г., като давността е изтекла на 27.10.2018 г. Дори да се приеме, че давността е започнала да тече, считано от 26.06.2015 г., то срокът би бил изтекъл на 17.12.2020 г. (предвид спирането му по време на извънредното положение в страната през 2020 г.) и от тази дата вземането ще се счита за погасено по давност. В допълнение се излагат съображения за допустимост на иска с оглед на издадения изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД и при отчитане на образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията по листа. По изтъкнатите факти и развитите съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което признава изцяло иска по основание, вкл. и твърденията на ищеца за възникването на процесното вземане, за което е образувано изп. дело при *** А., както и че вземането е погасено по давност. Поддържа се обаче от „Банка ДСК“ ЕАД, че банката не е дала повод за завеждане на настоящото дело, предвид липсата на висящо изпълнително дело и отсъствието на предприети действия, след изтичането на давностния срок, по повод събиране на вземането. В тази насока се развиват съображения и се цитира съдебна практика, като се моли в тежест на ответната страна да не се възлагат разноски. На свой ред от банката се претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът следва да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект на принудително изпълнение по изп.дело № №******по описа на *** А. А., peг. №***, което не е прекратено и не са вдигнати наложените запори и възбрани. Поради това ищецът има интерес от предявяването на настоящия иск. Твърди се още и изпълнението да е незаконосъобразно заради погасяване по давност на правото на принудително събиране на вземането на взискателя, настоящ ответник, което погасяване да е настъпило след влизането в сила на 2 изпълнителното основание - заповед за изпълнение. В тази насока искът е процесуално допустим.

Разгледана по същество настоящата претенция се намира за основателна предвид следното:

С исковата молба са представени от ищеца писмени доказателства – молба за образуване на изпълнителното дело и изпълнителния лист, въз основа на който то е образувано. По настоящото дело е постъпило и копие от изп.дело № №******по описа на *** А. А., peг. №***, като от фактическа страна съдът се е съобразил изцяло с наличните по изпълнителното дело книжа.

От правна страна е съобразено, че възможността едно изискуемо вземане да се събере по принудителен ред в принципен план се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД и тригодишната такава по чл. 111 ЗЗД, а когато вземането е съдебно установено по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е всякога пет години. Налице е съдебна практика относно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД установяваща, че 5-годишния срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. В този смисъл са решения по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., по т. д. № 1562/2015 г. на І т. о., и по гр. д. № 1722/2021 г. на ІV г. о., както и определения по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о., ч. т. д. № 1366/2015 г. на ІІ т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ІV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ІV г. о.

С оглед на горното и съобразно цитираната съдебна практика, следва да се приеме, че срокът на погасителната давност на процесното вземане е петгодишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а не краткия тригодишен по чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

На основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Предвид горното следва да се посочи, че след образуването на изп.дело № ******по описа на *** А. А., peг. №***, са предприемани изпълнителни действия за събиране на вземането по изпълнителен лист от 08.10.2007г., 3 издаден по ЧГД №6993/2007г. по описа на ПдРС, последното от които е от 2010 г., когато е връчено запорно съобщение за наложен запор на трудовото възнаграждение на Н. В. И.. Последвало е депозиране на молба от 24.02.2011 г. от взискателя за налагане на нов запор, но такъв не е бил наложен, а е изпратено напомнително съобщение до работодателя. От датата на молбата насетне се не извършвани никакви изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, годни да прекъснат срока на погасителната давност.

Следователно е налице период на бездействие по-дълъг от пет години от датата, на която е поискано последно валидно изпълнително действие.

Бездействието на кредитора има за резултат настъпването на погасителната давност за процесното вземане, респ. погасяване правото на кредитора да събира вземането си по принудителен ред. С погасяване на главното вземане по давност, на основание чл. 119 ЗЗД за погасени се считат и акцесорните вземания за възнаградителна лихва и законна лихва за забава, независимо дали за тях давността е настъпила.

По изложените по-горе съображения съдът намира исковата претенция за основателна и като такава ще се уважи.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора в полза на ищеца ще се присъдят сторените от него разноски, от които общо 124,31 лв. деловодни разноски и 400 лв. – разноски за един адвокат. В случая съдът намира за неприложимо правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, независимо от направеното признание на иска, доколкото ответната страна е дала повод за завеждане на делото. Трайно се приема в съдебната практика, че при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл.

78, ал. 2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, независимо дали същото е перемирано.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позоваването на давността не може да се направи извън исковия процес. В хипотезата и на отсъствие на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. В тази насока са Определение № 2026 от 16.07.2024 г. по ч. т. д. № 941/2024 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 2367 от 15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 4

1809/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на ВКС, ІІ т. о., и др.

Присъдените суми за разноски ще се обозначат в диспозитива и с евровата им равностойност по фиксинга на БНБ към датата на приключване на съдебното дирене по делото, предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед обезпечаване бъдещото изпълнение на решението.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. В. И., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ******, НЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, р-н Оборище, ул. „Московска“ № 19, сумата в размер на 2 507,77 лева – незаплатена главница по договор за кредит от 25.08.2005г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 08.10.2007г. по ЧГД №6993/2007г. по описа на Районен съд – Пловдив, поради настъпила погасителна давност.