Решение № 3045 от 01.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3045 гр. Пловдив, 01.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330113611 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Г. Транс – 2004“ ЕООД, ЕИК 202147467, против „Инвегзик“ ЕООД, ЕИК 204768056, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 2934 лева, преведена с авизо за превод от 22.07.2022 г. по банкова сметка на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност е предявен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2934 лева, представляваща недължимо преведена с авизо за превод от 22.07.2022 г. по банкова сметка на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че през м. май 2022 г. *********ят на ищцовото дружество решила да закупи лек автомобил, тип SUV за нуждите на фирмата. В тази връзка възложила на П. Т. Н. – служител при ищеца, да проучи пазара, като намери най-добрата оферта. След време, Н. уведомил *********я на дружеството, че е харесал лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ по обява в интернет, публикувана от лицето Т.Ж.. Изборът на служителя бил одобрен и съответно му било възложено да се свърже с продавача и да договори продажбата. Твърди се, че П.Н. се свързал с продавача, който потвърдил, че се казва Т.Ж., но първоначално харесаният автомобил бил продаден, като бил предложен друг автомобил със същата марка и модел. В тази връзка, Ж. изпратил по вайбър, първоначална снимка на скоростен лост с уточнение, че става въпрос за „Фолксваген Тигуан“ 2000 куб. см обем на двигател, 190 к.с., tdi dsg r-desing, с година на производство – 2017 г. и пробег от 96 500 км.

Продавачът Т.Ж. заявил, че продажната цена на този автомобил е 16200 евро, като 1500 евро са за транспорт, а 800 евро – комисионна за него. Твърди се, че Ж. изискал първоначално заплащане на сумата за транспорт. Същият изпратил по вайбър, на екранна снимка, на IBAN на ответника „Инвегзик“ ЕООД и посочване на фактура № 0000000932 1 като основание за превода.

От страна на ищеца била направена справка в Търговския регистър, от която се установило, че действително има регистрирана такава фирма, но без посочени телефони за контакт. *********ят на ищцовото дружество преценила, че се касае за междуфирмени отношения, поради което на 22.07.2022 г. с преводно нареждане била наредена по сметка на ответника сумата от 2934 лева, явяваща се равностойността на 1500 евро за транспорт на договорения автомобил. Копие от платежното било изпратено по вайбър от П.Н. на Т.Ж., при което последният заявил, че автомобилът ще бъде натоварен на автовоз и качен на ферибот.

В последвалите съобщения по вайбър, било обещано, че доставката ще се осъществи на конкретни дати в периода 25.07.2022 г. – 15.08.2022 г. Твърди се, че последната дата била посочена от продавача при разговор по телефон, след който разговор той не отговарял на нито едно позвъняване.

Ищецът твърди, че до момента на подаване на настоящата искова молба договореният автомобил не е доставен, въпреки заплатения транспорт за това, нито е получил фактура № 0000000932/2022 г.

Поддържа, че сумата от 2934 лева не е върната и няма изпълнение на договореното.

Поради изложеното счита, че ответникът неоснователно се е обогатил с посочената сума.

Моли да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като при условията на евентуалност предявява осъдителен иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 2934 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото като писмени доказателства са приети – Вайбър – кореспонденция, съдържаща снимки и параметри на л.а. „Фолксваген Тигуан“ 2000 куб.см. обем на двигател, 190 к.с., с год. на производство 2017 г., уговорки между страните за заплащане за горепосочения л.а. на цена 16 200 евро, 1500 евро за транспорт на л.а. от ********* и 800 евро – комисионна, уговорка между страните за авансово заплащане на 1500 евро за транспорт на л.а., вкл. и данни за заплащането й на ответното дружество с посочен номер на банкова сметка /л.9-15/; Преводно нареждане за кредитен превод /л.8/ от 22.07.2022 г., на сумата от 2934 лева, с наредител „Г. Транс – 2004“ ЕООД, с посочен получател „Инвегзик“, с посочено основание „по фактура 0000000932/транспорт“, „за покупка на автомобил“, извършено по посочената във Вайбър-кореспонденцията, банкова сметка.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на ********* П. Т. Н. /по искане на ищеца/.

Свидетелят твърди, че през 2022 г. ********* на фирмата, в която работи го е помолила и му е възложила да намери автомобил за служебни нужди, който да ползва фирмата. Тогава потърсил в интернет и видял в сайта mobile.bg обява за л.а. „Фолксваген“, модел „Тигуан“, модел от 2017 год., дизел. След като се обадил на обявата, на посочения телефон, човекът се представил с имената Т.Ж., като му казал, че е продал въпросния автомобил от обявата, но не го е свалил от обява. Обяснил му още, че с това се занимава, че е пловдивска фирма и кара коли - внос от ЕС. Казал му също, че могат да им доставят такъв автомобил след 2 – 3 дена, като му пратил обява на друг автомобил, който *********т изпратил на ********* си за одобрение. Бил почти същия автомобил, но бил внесен от друга 2 държава. Цената на автомобила била 16 200 евро, 1 500 евро транспорта, 800 евро комисионна, която фирмата получава за автомобила. ********* на фирмата го харесала, затова се уговорили ********* да преведе парите за транспорт - 1 500 евро, като ответникът ще издаде фактура за транспорта. Ж. искал платежно, за да задейства докарването на автомобила. Свидетелят говорил няколко пъти с него, като след извършване на плащането *********т пуснал платежно на Вайбър, на снимка, като преди това Ж. му бил пуснал данни на фирма, сметка, име и номер на фактура, по която да бъде преведена сумата. След това трябвало да им придвижи фактурата. Свидетелят твърди още, че след три – четири дена се чули с Ж., като последният го уверил, че автомобилът е натоварен на камион - пуснал му номер на *********, който е натоварил колата, като му казал, че колата е наред, имало още един комплект гуми и джанти в нея, които ги дали заедно с автомобила. Свидетелят твърди, че говорил с *********а след два – три– пет дена, който му казал, че имало паузи и не можел да пътува, повече не го бил чувал. Уговорката била, когато дойде автомобила, тогава да се заплати останалото. Първоначално, следвало да се заплати само транспорта, а след идване на колата и оглед на същата - цялата сума. Твърди още, че фактурата е само за транспорта, а не за цената на автомобила. Сочи също, че след време започнал да не му вдига телефона, болен бил, после камиона бил на границата в *********. След няколко дни – август месец – към 10-ти, 15-ти, му се обадил и му казал след един час да са в КАТ, който бил на 50-60 км. от областния град *********. Свидетелят заедно с ********* му отишли в КАТ, но никой не дошъл. Оттогава на Ж. не му работил телефона – нямало сигнал. Никой не им се обаждал, за да им върне парите.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявения главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, ищецът следва да докаже наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил имуществени блага, без да има основание за това, а именно: че с ответното дружество са постигнали уговорка за закупуване от ищеца на л.а.

„Фолксваген Тигуан“ 2000 куб.см. обем на двигател, 190 к.с., с год. на производство 2017 г., на цена 16 200 евро, 1500 евро за транспорт и 800 евро – възнаграждение за ответното дружество; че по банковата сметка, с титуляр ответното дружество, е превел сумата от 2934 лева, за извършване на транспорт от процесния л.а., с оглед закупуването му.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, т.е. да докаже положителните факти, които погасяват, изключват или унищожават спорното право, вкл. да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, съдът намира, че ищцовото дружество проведе, при пълно и главно доказване, всички предпоставки за успешното провеждане на предявения главен иск.

По делото безспорно се установи, че тъй като ищцовото дружество е искало да си закупи фирмен л.а., *********ят на ищцовото дружество е възложил на служител /********* във фирмата/ - *********т П.Н. да проучи и да избере подходящ л.а. Свидетелят, попадайки на обява в интернет за предлаган л.а. се е свързал с лице, представило се с имена Т.Ж., който, след като го е уверил, че са занимава с внос и продажба на автомобили, му е предложил за продажба л.а. „Фолксваген Тигуан“ 2000 куб.см. обем на двигател, 190 к.с., с год. на производство 2017 г., на цена 16 200 евро, 1500 евро за транспорт и 800 евро – комисионна. След одобрението на предложените параметри на сделката от представляващата ищеца – С.Б., е била постигната уговорка за авансово плащане на транспорта на договорения л.а. в размер на 1500 евро, с левова равностойност - 2934 лева, която сума е преведена от ищеца „Г. Транс – 2004“ ЕООД на 22.07.2022 г. по посочената от 3 продавача банкова сметка на ответното дружество „Инвегзик“ ЕООД.

Ответникът не доказа, а и не твърди, че е доставил на ищеца договорения л.а., нито че съществува правно призната причина за задържане на получената сума от 2934 лева.

От изложеното следва, че в случая липсват изискуемите условия за задържане на авансово платената сума от 2934 лева за транспорта на л.а. „Фолксваген Тигуан“, 2000 куб.см. обем на двигател, 190 к.с., с год. на производство 2017 г. от страна на ответното дружество.

Това означава, че заплатената от ищеца сума от 2934 лева е получена от ответника без основание, поради което подлежи на връщане.

Ето защо, съдът намира, че предявеният главен иск се явява основателен и доказан по размер и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването, като последица.

Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2934 лева, представляваща недължимо преведена с авизо за превод от 22.07.2022 г. по банкова сметка на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 52/ и доказателства за плащане на 119.43 лева – държавна такса, и 440 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС /л.6/. Общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца е 559.43 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Инвегзик“ ЕООД, ЕИК 204768056, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет. 2, офис 8, представлявано от *********я Д.А.Б.де А., да заплати на „Г. Транс – 2004“ ЕООД, ЕИК 202147467, със седалище и адрес на управление: гр. Кнежа, обл. Плевен, ул. „Въча“ № 4, представлявано от *********я С.И.Б., сумата от 2934 лева /две хиляди деветстотин тридесет и четири лева/ - главница, представляваща авансово платена от ищеца, с преводно нареждане за кредитен превод от 22.07.2022 г. по банкова сметка на ответното дружество, цена за неосъществен транспорт на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, 2000 куб. см обем на двигател, 190 к.с., tdi dsg r-desing, с година на производство – 2017 г. и пробег от 96 500 км., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 559.43 лева /петстотин петдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски за настоящото производство по гр.д. № 13611/2022 г. по описа на РС - Пловдив.