Решение № 4281 от 22.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4281 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100505740 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №3938/05.03.2024г., постановено по гр.д. №21694/2022г. по описа на Софийски районен съд, 38-и състав, ответникът Р. И. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „БУС ПОД НАЕМ“ ЕООД, ЕИК 205996447, на основание чл.79 ЗЗД вр с чл.236 ЗЗД сумата 1 845,76 евро /с левова равностойност 3 610 лева/, представляваща незаплатена част от наемната цена по точка I от Договор за наем на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № **** от 09.09.2021г. за периода от 10.09.2021г. – 02.11.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният от ищеца иск за сумата от 200 лева, представляваща сторени разноски за приемане на процесния товарен автомобил от гр. Бургас до гр. София.

Срещу решението в частта, в която е уважен искът по чл.79 ЗЗД вр с чл.236 ЗЗД за сумата от 1 845,76 евро /с левова равностойност 3 610 лева/, е подадена въззивна жалба от особения представител на ответника Р. И. Г., с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че в представения от ищеца договор за наем липсва достоверна дата и година на съставянето му, което възпрепятства проследяване на фактическата забава на ответника. Поддържа, че ищецът е изменил неправомерно основанието на иска в проведеното открито съдебно заседание. С оглед на изложеното отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част.

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от ищеца„БУС ПОД НАЕМ“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената от ответника въззивна жалба, като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените от жалбоподателя доводи намира следното:

Предмет на разглеждане в производството е предявен от „БУС ПОД НАЕМ“ ЕООД срещу Р. И. Г. иск за заплащане на сумата от 1 845,76 евро /с левова равностойност 3 610 лева/, представляваща дължимата наемна цена за периода от 10.09.2021г. до 02.11.2021г. Ищецът твърди, че е сключил с ответника на 09.09.2021г. договор за наем, по силата на който му предоставил временното ползване на притежавания от дружеството товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег. № ****, за срок от 1 ден, срещу заплащане на сумата от 70 лева на ден. Сочи, че след изтичане на срока ответникът не е върнал автомобила. Твърди, че същият бил привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство за престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК за това, че на 15.09.2021г. с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал повече от едно лице да преминат през страната в нарушение на закона, като автомобилът бил задържан като веществено доказателство.

Съгласно установената съдебна практика ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претенцията си, а е достатъчно да я индивидуализира чрез спорен предмет /основание на иска/ и посочване в какво се състои искането /петитум/. Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната такава не е задължителна за съда. /така Решение №406 от 14.01.2014г. по гр.д. №1585/2013г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС/. Съобразявайки посоченото, съдът намира съдържащите се в подадената въззивна жалба доводи на особения представител относно недопустимо изменение на 2 предявения от ищеца иска за неоснователни. В случая ищецът въз основа на изрично предоставената му от съда с определението по чл.140 ГПК възможност е уточнил предявената от него претенция, без да посочва нови и различни факти от вече заявените от него, с оглед на което не може да бъде прието, че е налице изменение на иска. В постановения краен съдебен акт съдът се е произнесъл по очертания още с исковата молба спорен предмет, като не е допуснал твърдяното от особения представител нарушение.

На следващо място, във въззивната жалба се съдържат доводи относно липсата на достоверна дата на представения договор за наем. Направеното в тази връзка оспорване е заявено от особения представител на ответника едва в първото по делото съдебно заседание, поради което се явява преклудирано. За пълнота следва да бъде посочено, че независимо че в самия договор не е посочена година, от събрания по делото доказателствен материал може да бъде направено заключение, че договорът е сключен през твърдяната от ищеца година- 2021г. В подкрепа на този извод е представеният протокол от проведено на 08.10.2021г. открито съдебно заседание по НОХД №4496 по описа за 2021г., в рамките на което съдът е одобрил споразумение, с което ответникът Р. Г. се е признал за виновен за това, че на 15.09.2021 година, в парк „Росенец“, община Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал повече от едно лице да преминат през страната в нарушение на закона, като е извършил деянието чрез използване именно на отдаденото му под наем превозно средство- товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Боксер“, рег. № ****.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която претендира сумата от 76,69 евро /150 лева/ представляваща депозит за назначения особен представител на ответника, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС. В рамките на проведеното пред въззивната съдебна инстанция открито съдебно заседание въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на претендирания хонорар, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Съобразявайки липсата на ангажирани допълнителни доказателства, проведеното едно открито съдебно заседание и ниския материален интерес на претенцията, съдът навира за съответно на положения от процесуалния представител на въззиваемата страна труд възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3938/05.03.2024г., постановено по гр.д. №21694/2022г. по описа на Софийски районен съд, 38-и състав, в частта, в която ответникът Р. И. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на ищеца „БУС ПОД НАЕМ“ ЕООД, ЕИК 205996447, на основание чл.236 ЗЗД сумата 1 845,76 евро /с левова равностойност 3 610 лева/, представляваща незаплатена част от наемната цена по точка I от Договор за наем на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № **** от 09.09.2021г. за периода от 10.09.2021г. – 02.11.2021г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, да заплати на „БУС ПОД НАЕМ“ ЕООД, ЕИК 205996447, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 76,69 евро, представляваща внесен депозит за особен представител, както и сумата от 250 евро- адвокатско възнаграждение.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4