Акт от 20.11.2018, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 479 гр.

Велико Търново, 20.11.2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд –

Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ

ДАНАИЛОВА при участието на секретаря В.Г. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 491/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.

112, ал.1, т.4 от Закона за здравето ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Д.Х.С. ***, чрез *** Н.В.В. *** против Експертно решение № 0527 от заседание № 066/14.05.2018г. на първи специализиран състав по неврологични болести на НЕЛК, с което са потвърдени първите три обжалвани болнични листа и са отменени последните два, а именно № Е20171221110 и № Е20176026836.

В жалбата са изложени оплаквания, че ЕР на НЕЛК е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение материалния закон. НЕЛК не била обсъдила възражението за липса на правен интерес от оспорването за Регионалното управление на образованието /РУО/ – В. Търново, който не бил сред лимитативно изброените в чл. 112 от Закона за здравето лица, имащи право на жалба против актове на органите на медицинската експертиза. РУО не притежавало и качеството на осигурител на освидетелстваното лице. При издаване на болничните листи, жалбоподателят е заемал длъжността „директор“ на професионална техническа гимназия „Васил Левски“, гр. Горна Оряховица, поради което негово работодател е ПТГ „Васил Левски“ Горна Оряховица, която не е упражнила правото си на жалба срещу издадените болнични листи. На следващо място, в обжалваното решение не били изложени мотиви, обосноваващи неговото постановяване на база съдържащите се в административната преписка документи, като жалбоподателят не бил уведомен за датата на заседанието, на което е разгледана неговата жалба, с което била препятствана възможността му да представи допълнителна медицинска документация.

Прави се искане за отмяна на решението и прекратяване на производството по жалбите на РУО – Велико Търново, евентуално връщане на преписката на НЕЛК за произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона.

В съдебно заседание, оспорващият се представлява от *** В., която поддържа жалбата по посочените в същата основания. Позовава се на ТР № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, което изключвало разширителното тълкуване на чл. 217, ал. 2 от Закона за училищното и предучилищното образование. Дори и да се приемела правната възможност Началникът на РУО да действа от името и за сметка на осигурителя, видно от жалбите, с които е инициирано оспорването, той е действал в личното си качество на ръководител на Регионални образователен инспекторат, а не като процесуален представител на училището. Решението намира за неправилно и по същество, тъй като не е установено, че С. не страда от посоченото в болничните листове заболяване, а е изпълнил всички назначени му изследвания, като постъпването му за болнично/хирургично лечение е извън задълженията му като пациент и не може да му се вмени в отговорност. Всички вероятни пропуски, свързани с воденето на медицинската документация, изясняване етиологията на заболяването и неговото лечение били от компетентността на лекарите-специалисти, за което те несели отговорност по Закона за здравето. Предлага да не се кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза в частта, с която е направен правен извод за правилност на оспорваното решение на НЕЛК. Претендира се присъждане на направените разноски по делото в общ размер на 850лв., от които 10лв. за ДТ, 450лв. депозит за вещо лице и 300лв. адвокатски хонорар.

Ответната страна -

Национална експертна лекарска комисия своевременно и редовно призована не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище вх. № 2890/18.05.2018г., в което се оспорва жалбата и се сочи, че са налице всички основания за законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Професионална техническа гимназия „Васил Левски“ гр. Горна Оряховица, представлявана от *** Т.;***, представлявано от ***М. и Регионално управление на образованието, представлявано от ***Р. Д., заемат становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересованите страни РД ”Социално подпомагане” гр. Велико Търново, „Агенция за хора с увреждания” гр. София, МБАЛ „Национална кардиологична клиника“ ЕАД, гр.

София, общи заболявания, ЛКК по Нервни болести при МЦ „Медиком“ ЕООД, гр. София не се явяват и не заемат становище по жалбата.

Административен съд

Велико Търново, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Д.Х.С. към процесния период е бил директор на Професионална техническа гимназия „Васил Левски“ гр. Горна Оряховица.

На 10.07.2017г. срещу Д.Х.С. е открито дисциплинарно производство с връчване на писмо за искане на писмени обяснения. От 12.07.2017г. до 16.11.2017г. С. е представял болнични листи, с които му е разрешаван отпуск за временна нетрудоспособност, които водят до закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ.

Със Заповед № РД 08-8/14.07.2017г. на Д.Х.С., в качеството му на директор на Професионална техническа гимназия „Васил Левски“ гр. Горна Оряховица, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта е връчена на лицето лично на 17.11.2017г.

Видно от удостоверение на Районен съд Горна Оряховица на л. 84 от делото по повод на оспорване на горепосочената заповед е образувано и висящо гражданско дело № 180 по описа на съда за 2018г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С трудов договор № РЗ-07-143/08.09.2017г. на началника на Регионално управление на образованието /РУО/ за временно изпълняващ длъжността директор на училището, до завръщане на Д.С. е била назначена Г.В.Д..

Представените пред дисциплинарнонаказващия орган РУО Велико Търново болнични листи са били оспорени от него пред ТЕЛК, който е отменил петте болнични листи за минало време за временна неработоспособност.

Процесното решение на НЕЛК, е постановено по документи, в процедура по повод жалба на Д.Х.С. срещу Експертно решение на ТЕЛК, с което са отменени болнични листове № Е20170656429, № Е20170656575, № Е20170656576, № Е20171220857, № Е20171221110 и № Е20176026836 за минало време за временна неработоспособност.

Болничен лист № Е20170656429 е издаден с погрешен адрес на лицето и е анулиран. На негово място е издаден последващ болничен лист № Е20170656575, който е издаден като първичен от неврологична ЛКК на МЦ ЕООД гр.

София за 20 дни, считано от 20.07.2017г. с диагноза увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

В

Амбулаторен лист № 4754 от 20.07.2017г. със същата диагноза е описано в анамнезата болка в кръста и левия крак. В неврологичния статус е описан поясен вертибрален синдром положителен Лесег в ляво и сетивни смущения по Л5 в ляво.

Изписана е терапия с Етодин и е насочен за ЕМГ. Има описано състояние на временна неработоспособност, описаните анамнеза и статус потвърждават диагнозата. Лечението е адекватно и НЕЛК е потвърдил болничния лист.

Болничен лист № Е20170656576 е издаден от същото лечебно заведение, като продължение на предходния за 30 дни, от 09.08.2017г. със същата диагноза. Приложен е амбулаторен лист № 4871 от 08.08.2017г., в който е записано, че оплакванията персистират, въпреки лечението. Описан е същия неврологичен статус като е осъществен ЕЕГ – данни за преднокоренчеува увреда по Л5 в ляво. Продължено е същото лечение. Има описано състояние на временна неработоспособност и НЕЛК е потвърдил болничния лист.

Болничен лист № Е20171220857 е издаден от същото лечебно заведение, като продължение на предходния за 30 дни, от 08.09.2017г. със същата диагноза. В амбулаторен лист № 5049 от председателя на ЛКК е записано, че има вероятно дискова болест в луммбосакралния сегмент и болката се разпространява по двете глутеални области и задностраничната част на бедрата. Записано е, че провежда лечение с НПВС и ФТР с временен ефект. В неврологичния статус е описана поясен вертебрален синднром двустранна радикулопатия. Назначено е лечение с Кетонал, Мидокалм, Милгама. Насочен е за КТ на поясен гръбнак. Има описано състояние на временна неработоспособност и НЕЛК е потвърдил болничния лист.

Последните два болнични листа с № Е20171221110 и Е20176026836 са издадени от същата ЛКК за 30 дни, съответно 10 дни, считано от 08.10.2017г. със същата диагноза като предходните, като в последния болничен лист в диагнозата е записано, че увреждането на междупрешления диск е неуточнено. В Амбулаторни листове с №№5324/09.10.2017г. и 5492/06.11.2017г. е записан един и същ текст в анамнеза и статус. Не е предприето образно изследване, рентгенография, КТ, МРТ на поясен гръбнак. Етиологията на заболяването не е уточнена при много дълго персистиране на болковия синдром. Не е назначено друго лечение, парентерално, венозно, не е насочен евентуално за стационарно лечение в нервно отделение или в болница за рехабилитация. Заболяването не е уточнено диагностично и не е обоснована такава дълга продължителност за амбулаторно лечение, без да се отчете подобрение.

Така постановеното решение е съобщено на оспорващия на 14.06.2018г., който в пощенски плик /л. 10 от делото/ с клеймо от 28.06.2018г. е депозирал жалбата до съда.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на *** невролог ***Ц.Р.С., жалбоподателят наистина има дискова болест по клинични данни, недоказана параклинично, сериозни болки в областта на поясните прешлени, изтръпване и болки в двата долни крайници и е бил нерабоспосочбен за периода, определен с приложените болнични листове. При продължително неповлияване на болковия синдром от този вид страдание повече от 40 дни са били необходими мерки за уточняване на диагнозата, болнично лечение, дори и хирургично лечение. Скенер на гръбнака, ядрено-магнитен резонанс, електромиографско изследване и други са извършени едва след завеждане на административното производство за обжалване, като С. се е отказал от традиционната медицина и ще се лекува по нетрадиционни методи, което е негово право. Предвид гореизложеното *** дава заключение, че НЕЛК се е произнесла правомерно като е отменила последните два болнични листи с мотивите за липса на изследвания, липса на нови данни и друг вид лечение.

По делото са приети цялото медицинско експертно досие/МЕД/ на Д.Х.С. и постъпилите с вх. № 3957/09.07.2018 г. от НЕЛК София заверени копия от наличната при НЕЛК и относима документация. Като писмени доказателства са приети Трудов договор № РД12-8288/27.12.1995 г., Допълнително споразумение № РД 07-72/03.08.2016 г. към трудов договор № РД12-8288/27.12.1995 г., Заповед № РД08-8/14.07.2017 г. на началника на РУО Велико Търново; заверено копие на трудов договор № РД -07-143/2017 г., както и писмо изх. № РД22-560/10.07.2017 г. от РУО Велико Търново до инж. С. относно предоставяне на обяснения по реда на чл. 193 от КТ и информация за наличие на обстоятелства обуславящи закрилата по чл. 333 от КТ;

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.

168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.

149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Безспорно е, че лице, което не е адресат на акта, има право да го оспорва, в случай, че волеизявлението на административния орган предизвиква пряко и непосредствено неблагоприятен ефект в правната му сфера. Няма спор и че правото на жалба не е обусловено от участието на лицето в административното производство по издаване на атакувания акт. При всички случаи обаче, за да не бъде отречено правото му на съдебна защита, жалбоподателят, който е различен от адресата на атакувания акт, следва да обоснове наличие на пряко и непосредствено засягане на негови права и законни интереси. Елементът "засягане" по смисъла на чл.

Разпечатката съдържа 48 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d738def4-db3b-4286-8c59-585f322babb2