Решение № 172 от 06.10.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Радомир, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №

20251730101042 по описа за 2025 година

Предявен е обективно съединени иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че В. И. Д., с ЕГН: **********, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. С оглед настъпилата смърт на длъжника В. И. Д., дружеството „Топлофикация – С.“ ЕАД е направило опит да се снабди с удостоверение за наследници от общината. Такова обаче така и не им е издадено, поради което са в невъзможност да определят и уточнят квотите на отговорността по отношение натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна енергия.

Сочи се, че „Топлофикация - С.“ ЕАД насочва исковата си претенция срещу наследниците на В. И. Д., които в качеството им на собственици на процесния имот са, клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката.

Твърди се, че по силата на нормативните актове, ответницата е битов клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото, за посочения период, законодателство в областта на енергетиката. В настоящия случай, съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Твърди се от ищеца, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, 1 съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, се сочи, че ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Сочи се също,че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр.С., които се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.

С тези общи условия се сочи, че се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Сочи се , че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Освен това се сочи в исковата молба, че на основание чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2

2004 г. за топлоснабдяването.

Моли се съда да постанови решение като осъди ответника Й. Б. Б. от гр. Радомир, ул.

’’П. В.” № 4, в качеството му на наследник на В. /,предвид представено удостоверение за наследници изх.№РКС25-УГ01-12772 от 31.01.2025г- изд.от Столична община , Район К. с. /да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 510,08 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за апартамент, находящ се в град С., ж.к. “К. с.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. . за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 110,12 евро - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 28,89 евро - главница за периода от м.11.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,99 евро — лихва за периода от 15.01.2023 г. до 29.07.2025 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител адв.Б., с който оспорва иска по основание и размер. С последваща молба рег.№3965 от 08.06.2026г.адв.Б. от името на своя доверител изцяло признава исковите претенции, като заявява,че същият ще сключи споразумение за разсрочено плащане на същите след приключване на делото.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна настоящия състав на решаващия съд намира,че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК и съдът следва да постанови решение по делото съобразно направеното признание на исковите претенции от ответника Б. , тъй като същото не противоречи на закона и на добрите нрави и същото не представлява право, с което същия не може да се разпорежда.

Предвид на гореизложеното и цитираната разпоредба на чл.237, ал.2 о т ГПК съдът намира,че не следва да излага мотиви в съдебния си акт.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 524,59 евро, от които 51,13 евро – внесена държавна такса, 2,56 евро , такса за издаване на съд.удостоверение , 180,00 евро депозит за в.лице по ССчетЕ и 250,00 евро за СТЕ, и 40,90 евро юрисконсултско възнаграждение .

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. Б. Б. от гр. Радомир, ул. ’’П. В.” № 4 ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация С. ” АД , с ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“Ястребец“, 23Б следните суми: 510,08 евро/петстотин и десет евро и осем евроцента/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за апартамент, находящ се в град С., ж.к. “К. с.“ бл.., вх. ., ет. ., ап. . за периода м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 110,12 евро /сто и десет евро и дванадесет евроцента/- мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 28,89 евро /двадесет и осем евро и осемдесет и девет евроцента/ - главница за периода от м.11.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 26.08.2025 г.. до окончателното 3 изплащане на вземането, и 6,99 евро/шест евро и деветдесет и девет евроцента/ — лихва за периода от 15.01.2023 г. до 29.07.2025 г., както и сумата от 524,59 евро ( петстотин двадесет и четири евро и петдесет и девет евроцента), представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Радомир, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №

20251730101042 по описа за 2025 година

Предявен е обективно съединени иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че В. И. Д., с ЕГН: **********, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. С оглед настъпилата смърт на длъжника В. И. Д., дружеството „Топлофикация – С.“ ЕАД е направило опит да се снабди с удостоверение за наследници от общината. Такова обаче така и не им е издадено, поради което са в невъзможност да определят и уточнят квотите на отговорността по отношение натрупаните задължения за консумирана и незаплатена топлинна енергия.

Сочи се, че „Топлофикация - С.“ ЕАД насочва исковата си претенция срещу наследниците на В. И. Д., които в качеството им на собственици на процесния имот са, клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката.

Твърди се, че по силата на нормативните актове, ответницата е битов клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото, за посочения период, законодателство в областта на енергетиката. В настоящия случай, съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Твърди се от ищеца, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, 1 съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, се сочи, че ответника е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.