Решение № 102 от 26.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Смолян, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ан. Славчева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20205400500458 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 60536/29.08.2020 г. по гр. д. № 1489/2019 г.

Смолянски районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР – София, да заплати на М.Р. ДР. сумата от 1 616, 38 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положения 220 часа извънреден труд за периода от 13.12.2016 г. до 13.12.2019 г ., сумата от 200. 00 лева – мораторна лихва за забава, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 450 лева, а в полза на РС –Смолян 114, 66 лева за ДТ и разноски за експертиза в размер на 120 лева.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА

НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, чрез ст. юрисконсулт Св. Ст., с оплаквания, че е неправилно и необосновано.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на 1 нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Сочи се, че за процесния период действа Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. с оглед разпоредбата на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като е недопустимо прилагането на общите правила, установени по КТ на НСОРЗ; тази наредба е отменена с Решение № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС и тъй като това решение няма обратно действие, за процесния период не следва да се прилага предходна Наредба - № 8121з407/11.08.2014 г., както неправилно е приел районният съд.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, прави се съпоставка с разпоредбата на чл. 142 ал. 4 от КТ и се прави извод, че е несъвместимо да бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.

Излагат се доводи, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142 ал. 1 т.1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношения, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност и др., което сочи, че тези служители не са поставени в по-неблагоприятно положение.

С оглед направен преглед на правната уредба се правят изводи: 1.

Законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР2006 г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на КТ; излишно е прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от КТ и ЗДСл; 2. Допълнението в чл. 202 ал. 5 от ЗМВР-2006 г., касаещо характера на изброяването, на текста „за държавните служите от МВР“, показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР; последващото нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотворческо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР /препращащ към ЗДСл/, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение – за специфични условия на труд. Твърди се, че приложените на общите правила по ЗДСл, съответно КТ и актовете по прилагането му, е отклонено с чл. 211 ал. 7 от ЗМВР-2006 г. и чл. 187 ал. 9 от ЗМВР-2014 г.

Твърди се, че нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретни правни норми.

Излагат се твърдения, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време /чл. 187 ал. 1 от ЗМВР/ към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР /чл. 187 ал. 3/ е 8 часа : 8 часа, при което се получава коефициент 1, а не както по КТ 8 часа : 7 часа, което е равно на 1, 143.

Твърди се, че районният съд не е мотивирал извода си, че при преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Твърди се, че не е направена разлика между нощен и извънреден труд по ЗМВР. Сочи се, че ако следва да се прилага коефициент от 1, 143, неговата цел е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, поради което не се касае за извънреден труд по смисъла на чл. 143 ал. 1 от КТ; извънреден 2 труд би бил налице само ако има положен труд извън установеното работно време.

Прави се извод, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 да служи за генериране на извънреден труд. Прави се позоваване на практика на окръжни съдилищата в страната. Твърди се, че възприетото от районния съд решение при преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 получените часове да се заплащат като извънреден труд, би поставило в понеблагоприятно положение работещите по трудови правоотношение със служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.

Прави се искане във въззивната жалба за спиране производството по делото на основание чл. 633 във вр. с чл. 631 ал. 1 от ГПК до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване до СЕС от РС – Луковит по гр. д. № 606/2019 г.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и необосновано и се постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло; претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.

В срок не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца М.Р. Др..

В съдебно заседание за жалбоподателят пълномощникът му юрк.

Ст. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемият пълномощникът му адв. В. П. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „водач на специален автомобил І степен и пожарникар“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Пампорово към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението/ Смолян при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 592 3 часа нощен труд, които са му заплатени на основание Заповеди № 8121з791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 220 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.

В заключение вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 1 646, 16 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 200 лева.

Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. Според чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г., при сумарно отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период.

Действалите през исковия период от време наредби съответно № 8121з-592, в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС от 11.07.2016 г. по адм.

Дело № 5450/2016 г., и № 8121з-776/, в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС 10.12.2019 г. по адм. дело № 8601/2019 г., не регламентират 4 отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогичен на чл.

31 ал. 2 от предходната наредба.

При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, че в действащите в процесния период наредби от 25.05.2015 г. и 29.07.2016 г. не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1, 143, т.е. 7 часа нощен труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да се равняват на 8 часа дневен труд, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.