Решение № 32 от 09.06.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Гълъбово, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200034 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Р. П., ЕГН **********, с адрес *********, чрез адв. И. Г. от АК – Я., против Наказателно постановление № ********* г., издадено от Началника на РУ – Гълъбово при ОДМВР – Стара Загора, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро / 100 лева, а за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102,26 евро / 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление и да му присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа, че наказателното постановление е правилно, законосъобразно и обосновано. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на 1 претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 26.10.2025 г. около 11:04 часа в гр. Гълъбово, на кръстовище, образувано от ул. „Христо Ботев“ и ул. „Струма“, жалбоподателят К. Р. П. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *********, собственост на „Н.И.“ ООД, в посока изток.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № ********* г. административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил две административни нарушения. Първо, че като водач е превозвал пътник, който не изпълнява задължението си да поставя обезопасителен колан по време на движение. Второ, че при подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган не е спрял в най-дясната част на платното за движение.

От показанията на актосъставителя М. Б. Т. се установява, че при обход в града той и колегата му забелязали автомобила, управляван от жалбоподателя, като според свидетеля автомобилът бил с чужда регистрация. Свидетелят посочва, че служителите предприемали проверки на непознати автомобили, за да установят „какво се случва, кой се движи и накъде се движи“. По негови думи служебният автомобил се намирал зад автомобила на жалбоподателя.

Бил подаден светлинен и звуков сигнал, след което жалбоподателят се зачудил къде и как да спре и спрял в насрещното платно. Свидетелят сочи още, че не помни с точност какво било установено при проверката, включително колко лица са били в автомобила, като заявява, че „доста време“ е минало и че не може да добави други конкретни обстоятелства извън написаното в акта.

От показанията на свидетеля П. Б. П. се установява различна фактическа картина относно начина, по който е възникнало основанието за проверката и начина на движение на служебния автомобил. Този свидетел сочи, че полицейските служители се разминали с автомобила, управляван от жалбоподателя, като при разминаването забелязал, че водачът не е поставил обезопасителен колан. След това служебният автомобил направил обратен завой, последвал автомобила и бил подаден светлинен и звуков сигнал за спиране. Свидетелят заявява, че на водача не било посочено къде да спре.

2

Посочва още, че водачът възприел сигнала и спрял, но при спирането навлязъл в платното за насрещно движение към ул. „Струма“.

От показанията на свидетеля В. Р. П., брат на жалбоподателя и пътник в автомобила, се установява, че на 26.10.2025 г. той, жалбоподателят и други лица пътували с автомобила в гр. Гълъбово. Свидетелят заявява, че той и жалбоподателят били с поставени обезопасителни колани. По негови думи след възприемане на полицейските сигнали водачът спрял, като спрял вляво, тъй като вдясно имало автомобил, който пуснал мигач и създавал препятствие за спиране от дясната страна. Свидетелят сочи, че жалбоподателят спрял по този начин, за да избегне внезапно спиране и евентуален удар.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. П. в частта, в която същият сочи, че служебният автомобил първоначално се е разминал с автомобила на жалбоподателя, след което е направил обратен завой и го е последвал, както и в частта, в която сочи, че на водача не е било посочено конкретно място за спиране. Тези показания са конкретни, последователни и съдържат детайли относно механизма на проверката. Съдът ги кредитира и в частта, в която свидетелят заявява, че водачът е възприел сигнала и е изпълнил разпореждането да спре, макар да е спрял в насрещното платно.

Съдът не кредитира изцяло показанията на актосъставителя М. Б. Т., доколкото същите са вътрешно непълни и противоречат на показанията на другия полицейски служител относно съществени обстоятелства. Според актосъставителя служебният автомобил се е движел зад автомобила на жалбоподателя и проверката е била предприета поради чуждата регистрация на автомобила и с цел да се установи дали не се извършва „нещо нередно“.

Според свидетеля П. П. обаче полицейските служители са се движили срещу автомобила, разминали са се с него, възприели са нарушение, свързано с обезопасителен колан, след което са направили обратен завой и са го последвали. Това противоречие не е несъществено, тъй като засяга самото начало на полицейската проверка, причината за спирането и възможността полицейските служители действително да възприемат твърдените нарушения.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. П. в частта, в която същият сочи, че водачът е възприел сигнала, зачудил се е къде да спре и е спрял вляво поради наличие на препятствия отдясно. Макар свидетелят да е брат на жалбоподателя и неговите показания следва да бъдат преценявани с повишено 3 внимание, те кореспондират с показанията на свидетеля П. П., който също сочи, че на водача не е било указано конкретно място за спиране, както и с показанията на актосъставителя, който заявява, че водачът се е „зачудил къде и как да спре“. Това съвпадение между показанията на свидетели с различна процесуална позиция е съществено и обосновава извод, че поведението на водача не е било израз на отказ или неизпълнение на полицейско разпореждане, а на опит да намери място за безопасно спиране при неясно подаден сигнал и при конкретна пътна обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен административнонаказващ орган, като в него е посочено, че Началникът на РУ – Гълъбово е упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно за отмяна на наказателното постановление.

Незаконосъобразността на същото произтича от недоказаност на вменените нарушения и от съществените противоречия в доказателствата относно релевантните фактически обстоятелства.

По отношение на първото вменено нарушение съдът приема, че административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин съставомерното поведение, за което е санкциониран жалбоподателят.

В наказателното постановление е прието, че жалбоподателят, като водач, е превозвал пътник, който не изпълнява задължението си да поставя обезопасителен колан по време на движение, като за това е ангажирана отговорността му по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП. От фактическото описание в АУАН и НП обаче не се установява кой конкретно пътник е бил без поставен обезопасителен колан, на кое място в автомобила е пътувал, как полицейските служители са възприели това обстоятелство и при какви условия е било установено то.

Тази непълнота не е формална. При нарушение, свързано с превозване на пътник, който не използва обезопасителен колан, е необходимо 4 административнонаказващият орган да установи както наличието на пътник в автомобила, така и конкретното неизпълнение на задължението за използване на обезопасителен колан от този пътник. От събраните доказателства такъв категоричен извод не може да бъде направен.

Показанията на двамата полицейски служители не установяват по несъмнен начин това нарушение. Актосъставителят М. Б. Т. заявява, че няма конкретен спомен колко лица са били в автомобила и какво точно е било установено при проверката. Свидетелят П. П. пък сочи, че при разминаване с автомобила забелязал, че „същият“ не е поставил обезопасителен колан, като от изложението му се разбира, че има предвид водача, а не пътник. Това обстоятелство съществено се разминава с фактическото описание в наказателното постановление, където отговорността е ангажирана за превозване на пътник, който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан.

При това положение съдът не може да замести волята на административнонаказващия орган и да преформулира обвинението от „превозване на пътник без обезопасителен колан“ в „управление от водач без обезопасителен колан“. Съдебният контрол се осъществява върху конкретно описаното и санкционирано нарушение, а не върху евентуално различно нарушение, което би могло да се изведе от отделни свидетелски показания.

Подобно изменение би нарушило правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият следва да се защитава срещу конкретно повдигнатото му административнонаказателно обвинение.

Показанията на свидетеля В. П., според които той и жалбоподателят са били с поставени обезопасителни колани, допълнително разколебават доказателствената основа на това нарушение. Дори и тези показания да бъдат преценени с оглед родствената връзка между свидетеля и жалбоподателя, те не остават изолирани, а се вписват в общата доказателствена непълнота, създадена от липсата на конкретика в АУАН и НП и от неясните и противоречиви показания на полицейските служители.

Ето защо съдът приема, че нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

По отношение на второто вменено нарушение съдът намира, че същото също не е доказано по начин, който да позволи потвърждаване на 5 наказателното постановление.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

От съдържанието на чл. 103 от ЗДвП следва, че за да бъде ангажирана отговорността на водача, е необходимо да бъде установено не само формалното подаване на някакъв сигнал от контролен орган, а и че този сигнал е бил годен да породи ясното и еднозначно задължение за спиране, както и че водачът не е изпълнил това задължение по предписания от закона начин. Нормата предполага яснота и недвусмисленост в действията на контролните органи, тъй като водачът следва в кратко време, при движение в реална пътна обстановка, да възприеме сигнала, да разбере какво се изисква от него и да изпълни разпореждането безопасно.

В конкретния случай не се установява такова ясно и безпротиворечиво поведение от страна на контролните органи. И двамата полицейски служители сочат, че на водача не е било посочено конкретно място за спиране.

Свидетелят П. П. изрично заявява, че не са му посочили къде да спре.

Актосъставителят също не сочи да е било дадено конкретно указание, а напротив – заявява, че водачът се е зачудил „къде и как да спре“. Това обстоятелство е от съществено значение, защото вмененото нарушение е именно, че водачът не е спрял в най-дясната част на платното за движение.