Решение № 1156 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100503614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22297 от 09.12.2024 г., постановено по гр.д. № 25299/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 68-и състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД, че М. С. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД, следните суми: 1886,04 лв (хиляда осемстотин осемдесет и шест лева и четири стотинки), представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 197293, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 291,80 лв (двеста деветдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2019г. до 12.10.2021г. ; 39,08 лв (тридесет и девет лева и осем стотинки), представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., и 8,47 лв (осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 31.10.2018г. до 12.10.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2021г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 60569/2021г. по описа на СРС,68 състав.

Със същото решение М. С. С. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 782,49 лева (седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба, депозити за съдебно-техническа и за съдебно-счетовода експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева), представлявави полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 44,51 лева ( четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 60569/2021г. по описа на СРС,68 състав– платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от ТР 1

№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв ( петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д.

№ 60569/2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на постановеното решение.

Въззивникът сочи, че към момента на постановяване на обжалваното решение са били налице основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като направеното от ответника искане в тази връзка било неоснователно отхвърлено от съда. Исканията за спиране на производството били свързани с образуваното пред Софийския районен съд гражданско дело, което имало за предмет претенция на ответника срещу ищеца за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на качествена топлинна енергия в периода 10.01.2018-10.01.2023 г. и претенция за имуществени вреди в тази връзка.

Поддържа, че правилното разрешение на настоящия спор изисква спиране на делото до приключване на обуславящото дело. Намира решението и за неправилно, доколкото съдът не е приел за доказано основното възражение на ответника за некачествено изпълнение на договорните задължения на ищеца, както и поради това че неоснователно е отхвърлил доказателствените му искания в тази връзка. Сочи, че допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза не отговаря на въпросите за качеството доставена топлинна енергия. Поддържа, че спорните въпроси са свързани с правилното поставяне на уреда за дялово разпределение, посредством който се отчита енергията, която ищецът претендира, дали абонатната станция и съоръженията към нея са преминали необходимия технически преглед. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата е оспорена като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответника.

Въззивната жалба на ищеца е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, чрез адвокат Я. М., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбата е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По аргумент от т.1 на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 Г., ОСГТК на ВКС следва да се посочи, че ако в нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК първоинстанционният съд не е постановил спиране на производството поради наличие на висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор, въззивната инстанция съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и в изпълнение на служебното си задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса /чл. 269, ал. 1 ГПК/, е длъжна със своите процесуални действия да отстрани порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението по преюдиицалния спор и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор между страните. Ето защо, дори и да са били налице предпоставките за спиране на производството пред първоинстанционния съд, това не е основание за обезсилване на първоинстанционното решение, доколкото въззивният съд при констатирано основание за спиране, да спре производството.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав 2 препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Основното оплакване на ответника, поддържано в подадената от него въззивна жалба касае наличието на основание за спиране на производството на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК поради висящ преюдициален спор пред Софийския районен съд, образуван по предявен от ответника в настоящото производство иск за осъждане на ответника – ищец в настоящото производство, да заплати сумата в размер на 2000 лева, частичен иск за вреди в общ размер от 10 000 лева, настъпили от неизпълнение на „Топлофикация София“ ЕАД в периода 10.01.2018 г. – 10.01.2023 г. на договорното правоотношение и от неточно изпълнение на задълженията на третото лице помагач, на което „Топлофикация София“ ЕАД е възложило извършване на дейности. Видно от обстоятелствената част на исковата молба основанието на предявения иск се извежда от неправилната експлоатация на отоплителните в имота на ответника уреди и предоставяне на некачествена услуга по топлоснабдяване, както и бездействие от страна на топлофикационното дружество по отношение на проблемите с отопляемия обем, с температурата на доставяния топлоизточник и с правилното използване и поставяне на уредите за отчитане на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, последица от наличието на която отрицателна предпоставка е спирането на производството. В този случай основанието за спиране е налице само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело.Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Следва да се има предвид не всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело (в този смисъл и Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк.д.

№ 1/2017 Г., ОСГТК на ВКС).

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението по предявения пред Софийски районен съд иск за обезщетение за вреди няма обуславящо значение относно изхода на настоящия правен спор с предмет вземане за доставена топлинна енергия.

Относно възражението на ответника, че доставЯ.та от ищцовото дружество топлинна енергия не е била с необходимото качество и необходимата температура, следва да се посочи, че предмет на доставката на топлинна енергия е именно определено количество топлинна енергия, докато температурата в имота зависи от състоянието на щранговете и отоплителните тела, за които ищцовото дружество не отговаря –арг. чл. 140, ал. 4 ЗЕ.

Ищцовото дружество отговаря единствено за технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция, които видно от заключението на съдебнотехническата експертиза, ежемесечно са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество. Ето защо, производството по образуваното пред Софийския районен съд гражданско дело относно вредите от некачествено доставена топлинна енергия не е преюдициален по отношение на настоящия спор за стойността на доставеното количество топлинна енергия, поради което не са били налице и предпоставките за спиране.

В светлината на изложеното по-горе, следва да се посочи и че качеството доставена топлинна енергия е ирелевантно за основателността на предявения иск, който има за предмет количеството доставена топлинна енергия. В тази връзка и направените от ответника доказателствени искания пред първоинстанционния съд, касаещи установяването на обстоятелства, свързани с качеството топлинна енергия, като неотносими към предмета на правния спор, правилно са оставени без уважения от първоинстанционния съд. В тази връзка от приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза се установява, че за периодите м.05.2018 г. - 94.2019 г. и 05.2019 г.-04.2020 г. топлинната енергия за 3 отопление на имот е определЯ. по реален отчет на показанията на 2 броя ИРРО, монтирани на 2 броя радиатори в имота, като проверката на приложената документация и анализът, извършен от експерта, показват, че показанията на уредите и определеното количество топлинна енергия за отопление на имота е извършвано съгласно действащата нормативна уреда. Вещото лице е констатирало, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

Според експерта общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно изискванията на Закона за измерванията и заповедите на ДАМТН, като СТИ е преминавал през меторлогични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност. Ето защо и направените в тази връзка оплакване във въззивната жалба по отношение на изправността на съоръженията е неоснователно.