Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 892 от 18.08.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 684/2026
Вид
Определение № 892
Подписан
18.08.2026
В сила
18.08.2026
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, ВЕЛИСЛАВ ИВАНОВ ИВАНОВ, МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. Перник, 18.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500684 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СФ Моторс“ ЕООД, чрез адв. Б. от САК, против определение № 2325/03.07.2026г., постановено по гр.д. № 6766/2026г. по описа на РС-Перник, с което съдът на основание чл. 130 ГПК е върнал подадената от жалбоподателя искова молба.

В жалбата се сочи, че определението на районния съд е постановено в противоречие с процесуалните правила, доколкото заповедният съд е приел, че заповедта е връчена надлежно на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Счита, че с оглед получената от домоуправителя информация, че длъжникът не живее на адреса и предвид липсата на действащ трудов договор на лицето, определението на районния съд се явява незаконосъобразно, доколкото законът не изисква задължително да се извършва справка в ТРРЮЛНЦ. Моли се за отмяна на атакуваното определение.

Окръжен съд-Перник, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

Хронологията по делото е следната:

Заповедното производство – ч.гр.д. № 896/2026г. по описа на РС-Ловеч е протекло по следния начин – на 16.05.2026г. е издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора (настоящ жалбоподател) срещу длъжника за вземания изрично посочени в заповедта. След като длъжникът е търсен на известния по делото адрес в гр. Перник, заповедта е връчена по ред на чл. 47 ГПК, тъй като 1 връчителят е събрал информация от домоуправителя, че същият от години живее в ***, като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са потърсени в канцеларията на съда. Действия по връчване на книжата на адресата по месторабота не са предприети, тъй като липсвали данни за действащ трудов договор на длъжника. С оглед което съдът е дал указания на кредитора по реда на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, че може в едномесечен срок да предяви иск за вземането си.

Гр.д № 6766/2026г. по описа на ПРС е образувано по искова молба на „СФ Моторс“ ЕООД против А. М. Т., като е предявен в указания от заповедния съд срок иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД. В обжалваното определение съдът е приел, че производството е недопустимо, като преждевременно образувано, доколкото не са извършени предписаните от чл. 47, ал. 3, изр. 3 действия при връчване по чл. 47, ал. 1 ГПК – да бъде разпоредено връчване на препис от заповедта по място на осъществяване на стопанска дейност на длъжника, като, видно от справката в ТРРЮЛНЦ А. М.

Т. е вписана като едноличен собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД, на „***“ ЕООД и на „***“ ЕООД, като адресите на управление на тези дружества са различни от регистрирания адрес на длъжника и там не е извършено връчване на препис от заповедта за изпълнение.

Исковият съд дължи самостоятелна преценка за наличието, респективно отсъствието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 от ГПК, без да е обвързан от преценката на заповедния съд. Според чл. 415, ал.3 от ГПК, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на установителна претенция или при депозирано възражение от длъжника, или при констатирано надлежно връчване на заповедта в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Както и районният съд е посочил, разпоредбата на чл. 47, ал.3, изр. 3 ГПК задължава съда служебно да проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност. Предвижданата от нормата алтернатива за връчване по местослуженето или мястото на осъществяване на стопанска дейност е в зависимост от това, дали данните от служебната проверка засвидетестват трудово правоотношение с работодател, служебно правоотношение с държавен орган, или осъществявана стопанска дейност при самоосигуряване на ответника. Видно от служебно извършената справка в ТРРЮЛНЦ, длъжникът е управител и едноличен собственик на капитала на три търговски дружества с адреси в гр. София. Съгласно чл. 49 ГПК „място на връчване“ е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Следователно, дори и да се приеме, че на известния по делото настоящ и постоянен адрес длъжникът не може да бъде намерен, за да му бъде връчено съобщението, то не са изчерпани всички останали възможности за връчване по ГПК – като не е използвана възможността за връчване на ЗИПЗ по мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника.

Следователно, поради неизчерпване на процедурата по чл. 47 ГПК, 2 макар заповедният съд да е приел противното, не е осъществена фактическата хипотеза на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК и правото на иск по чл. 422 ГПК не е възникнало. Затова и правилно районният съд е приел, че предявеният от кредитора иск е недопустим и е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК.

С оглед цената на иска - 153.39 евро, настоящото определение не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2325/03.07.2026г., постановено по гр.д. № 6766/2026г. по описа на РС-Перник.

Настоящото определение не подлежи на обжалване на основание чл.

274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3