Решение № 4097 от 11.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4097 гр. Пловдив, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря М.на Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330115173 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Община Пловдив, представлявана от *** К. Д. Д., против Етажна собственост на сграда с идентификатор ************** и адрес: гр. *******, ул.

„**************“ № *, с която се предявява иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 4, т. 5 /5.1, 5.2 и 5.3/ и т. 7 /7.1, 7.2, 7.3 и 7.4/, взети с протокол от ******* г. от общото събрание на ответната ЕС. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на взетите решения за нищожни поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се излагат съображения, че съобразно Акт за общинска собственост № **** от ******г. ищецът е собственик на 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед № ******/*******г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с ½ ид. част от самостоятелен обект с идентификатор ********* с площ от 406,03 кв. м. и прилежащи части 17,105 % ид. части от общите части на сградата и 17,105 % ид. части от общо помещение на сградата, представляващо таван с идентификатор **********. Посочено е, че самостоятелен обект с идентификатор *********** е съсобствен между ищеца и С. К. Я., която е собственик и на останалите 4 самостоятелни обекта в сградата. На *******г. ищецът получил покана за свикване на общо събрание на ЕС, насрочено за ******г., а на *********г. получил протокол от проведеното ОС на ЕС.

С предявената искова молба се обжалва законосъобразността на решенията, взети на проведеното ОС на ЕС, по т. 4 относно разпределението 1 поравно на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, по т. 5 /5.1, 5.2 и 5.3/ относно създаване на фонд „Ремонт и обновяване“ и определяне на ежемесечни вноски в общ размер на 500 лева, разпределени между собствениците съобразно притежаваните ид. части в общите части на ЕС и начина на събирането им, по т. 7 /7.1, 7.2,7.3 и 7.4/ относно извършване на ремонт на покрива на сградата, одобряване на оферта, сключване на договор дружеството – изпълнител и разпределение на дължимата сума в общ размер на 280 710 лева /336 852 лева с ДДС/ между собствениците съобразно притежаваните ид. части от общите части на сградата, при авансово заплащане на 50 % от приспадащата се част от сумата в срок до 15.08.2024 г., 40 % - в срок до 15.11.2024 г. и остатъка в 10-дневен срок от окончателното приемане на работата.

Изложени са съображения, че посочените решение на ОС на ЕС са незаконосъобразни поради допуснати нарушения на законоустановените изисквания на ЗУЕС. Сочи се, че разходите за управление и поддръжка на общите части е следвало да бъдат разпределени съобразно разпоредбата на чл.

51, ал. 9, т. 2 ЗУЕС, доколкото така, както е взето решението по т. 4 е изцяло в ущърб на ищеца. По отношение на решението по т. 5 се претендира, че размерът на месечните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“ е многократно завишен спрямо минимално определения в чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС размер.

Изтъква се, че при вземане на решенията по т. 7 мажоритарният собственик С.

К. Я. е нарушила разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС, предписваща задължение на собствениците да не накърняват добрите нрави. Оспорва се изборът на оферта с по-висока цена при липса на налични парични средства, както и определеният срок за авансово плащане на дължимата сума за ремонт на покрива. Изтъква се и нецелесъобразност на решенията по т. 7.

По изложените съображения се претендира за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Етажна собственост на сграда с идентификатор *********, с адрес: гр. *********, ул. „*******“ № ***, представлявана от ****** С. Я., чрез пълномощник – адв. М. П.. Направено е възражение за недопустимост на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, като се претендира за прекратяване на производството в тази част. По отношение на главния иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е изложено становище за неоснователност. Посочено е, че при провеждане на ОС на ЕС не е допуснато нарушение на изискванията на ЗУЕС. По отношение на оспорените решения се претендира, че изложените от ищеца доводи касаят целесъобразността, а не законосъобразността на взетите решения. Поддържа се, че решението по т. 4 е прието в съответствие с предвидения в чл. 51, ал. 9 ЗУЕС метод за разпределяне на разходите за управление и поддържане на ЕС.

Във връзка с решенията по т. 5 са наведени доводи, че размерът на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“, както и начинът за набирането им, са изцяло съобразени с разпоредбите на чл. 50, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗУЕС. Изтъква се 2 касателно решенията по т. 7, че ищецът не оспорва необходимостта от ремонт на покрива на сградата, но смесва понятията „необходим ремонт“ и „неотложен ремонт“, дефинирани в § 1, т. 8 и т. 9 ДР на ЗУЕС. Сочи се, че липсва нормативно установено изискване за избор на най-ниската по стойност оферта за извършване на СМР, като решението за избор на конкретен изпълнител не е взето в ущърб на ЕС. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на деловодни разноски.

С определение № 1566/04.02.2025 г., постановено по делото, производството е прекратено в частта, с която е предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави на решенията по т. 4, т. 5 /5.1, 5.2 и 5.3/ и т. 7 /7.1, 7.2, 7.3 и 7.4/, взети с протокол от *******г. от общото събрание на етажната собственост.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Искът за отмяна на решение на ОС на ЕС е конститутивен, като неговият предмет е субективното потестативно материално право на отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е предвиден 30-дневен преклузивен срок за предявяване на иска от получаване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

От събраните по делото доказателства се установява, че общото събрание на етажната собственост, на което са взети оспорените решения, е проведено на ****г. Исковата молба е подадена в съда на 30.08.2024 г., от което следва, че е спазен предвидения в закона 30-дневен преклузивен срок за предявяване на иска. Наред с това ищецът Община Пловдив се легитимира като етажен собственик, видно от приложения Акт за частна общинска собственост № *****/********г., вписан под акт № ***, том ***, дело № ***/*****г. на Служба по вписванията – ******. Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено процесното общо събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание.

На първо място се твърди нарушение на изискванията на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Съобразно тази разпоредба за провеждане на общото събрание се води протокол, като протоколчикът се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия. В случая видно от представения протокол от проведеното ОС на ЕС за протоколчик е избрана адв. М. П.. За последната по делото не се твърди и не се представят доказателства да има 3 качеството на етажен собственик, но и законът не поставя изрично такова изискване. Конкретни изисквания относно качеството на лицето има по отношение на председателстващия събранието, но в случая не са наведени доводи за допуснати нарушения в тази насока, поради което и не следва да се обсъждат. Що се отнася до избора на протоколчика, доколкото на събранието е присъствал само един етажен собственик, притежаващ общо 82,895 % ид. части от общите части на сградата, то става ясно, че предложението е направено от председателстващия и решението е взето с необходимото обикновено мнозинство. При това положение съдът не констатира допуснати нарушения касателно избрания протоколчик на проведеното ОС на ЕС на ******** г.

На следващо място, по отношение оспорената законосъобразност на решението по т. 4, взето на проведеното ОС на ЕС, приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, съгласно която разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Действително със Закона за изменение и допълнение на ЗУЕС, обн. ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г., е създадена нова ал. 9 на чл. 51 ЗУЕС, с която се предвиждат и други начини за разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС по решение на ОС, включително съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата.

Същевременно това е единствено възможност, предоставена в компетентността на общото събрание, което следва да вземе съответно решение, за да се приложи друг начин за разпределение на разходите измежду посочените в чл. 51, ал. 9 ЗУЕС. В случая общото събрание на ЕС е гласувало решение за разпределение на разходите съобразно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /която е идентична с чл. 51, ал. 9, т. 1 ЗУЕС/, като преценката кой от начините да избере е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

Що се отнася до определяне на месечните вноски на база разходооправдателни документи за текущ месец и начисляването им за плащане в срок до 25-то число на следващия месец, съдът намира, че не е допуснато нарушение, доколкото законът не изисква определяне на конкретен размер. След като е определен механизма на изчисляване на разходите, то размерът на месечната вноска зависи от размера на разходите и тяхното отчитане. Ето защо според съда не е налице нарушение на изискванията на ЗУЕС при определена на начина на разпределение на разходите за управление и поддръжка на общите части на ЕС.

По отношение взетите решения по т. 5 на проведеното ОС на ЕС, касаещи фонд „Ремонт и обновяване“, настоящият съдебен състав намира следното:

Съобразно чл. 50, ал. 1 ЗУЕС О бщото събрание на собствениците създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като в случая именно с решение на ОС на ЕС е създаден въпросният фонд, считано от месец август 4

2024 г., поради което е спазено законовото изискване. В разпоредбата на чл.

50, ал. 2 ЗУЕС е предвидено, че средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната и други източници. Видно от протокола от проведеното на ********г. ОС на ЕС е взето решение за определяне на общ месечен размер на фонда от 500 лева, като е спазен законоустановеният начин за разпределяне на сумата. Действително не е посочен конкретен размер на месечната вноска за всеки от етажните собственици, но същият е определяем. Така съобразно притежаваните от етажните собственици идеални части – 17,105 % за ищеца и 82,895 % за С. Я. следва, че месечната вноска за всеки от тях е съответно 85,53 лева за ищеца и 414,48 лева за С. Я. Този размер неминуемо надхвърля минимума от 1 % от минималната работна заплата за страната, която към датата на ОС на ЕС е в размер на 933 лева, при което минималната сума възлиза на 9,33 лева. В същото време следва да се отбележи, че законът поставя единствено минимален праг за месечната вноска, но не и максимален такъв, при което решението за размера на вноската, след като е спазен установения минимум, е изцяло в компетентността на ОС на ЕС и не подлежи на съдебен контрол.