Решение № 260 от 24.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Велико Търново, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103094 по описа за 2025 година

Ищцата Г. П. П. твърди, че между нея и „Вива Кредит“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/14.11.2024 г., по силата на който е предоставена сумата от 1400 лева , която е следвало да върне в срок от 52 седмици на 26 вноски при ГПР от 50,02 % и ГЛП от 40,32 %, както и че съгласно чл.5,ал.1 от договора е трябвало в 3-дневен да предостави обезпечение, в противен случай следва да заплати неустойка в размер на 519,48 лева. Посочва, че в погасителната вноска е включена и такса експресно разглеждане. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият процент на ГПР не отговаря на действително приложимия в правоотношението, както и че не става ясно какви конкретни разходи са включени в него. Сочи, че предвидената неустойка и таксата експресно разглеждане е следвало да бъдат включени в ГПР, както и че същите представляват скрита възнаградителна лихва, а разписаната клауза за неустойка е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и излиза извън присъщите и обезпечителни и обезщетителни функции.

Моли съда да прогласи недействителността на договор за паричен заем № 6096592/14.11.2024 г. на основание чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД. При условие на евентуалност предявява искове за прогласяване 1 недействителността на клаузите на чл. 1, ал.3 и на чл.5,ал.2 от договора.

Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на пълномощника адв.Д. поддържа иска.

Ответникът „Вива Кредит“ АД, чрез пълномощник юк М.-С. е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Заявява , че договорът отговаря на законовите изисквания, като излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

Между ищцата и ответника „Вива Кредит“ АД е сключен договор за паричен заем ***-14.11.2024 г. по реда на ЗПУФР, съгласно който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 1400 лева.Видно от чл.2,ал.1 от договора с този заем се рефинансира текущ заем на заемателя, поради което реално му е предоставена сумата от 648,18 лева, за което е приет като доказателство разходен касов ордер от 14.11.2024 г. Ищцата е подписала, както договора, така и РКО. В договора е посочено, че същият се сключва при фиксиран ГЛП от 40,32% и ГПР от 50,02 %. Заемът следва да се погаси на 26 вноски в срок от 52 седмици, при размер на погасителната вноска 95,96 лева, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане- чл.3,ал.1,т.1 от договора. В чл. 1,ал.3 от договора е предвидено заплащането на сумата от 779,48 лева за такса експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита. В чл. 5,ал.1 от договора се предвижда в 3дневен срок от усвояване на сумата да се предостави на заемодателя едно от следните обезпечения- поръчител, физическо лице, което да отговаря на описаните в чл. 5,ал.1,т.1 условия, или банкова гаранция отговаряща на изискванията по чл.5,ал.1,т.2 от договора. В чл.5,ал.2 от договора се уговаря заплащане на неустойка от 519,48 лева, ако заемополучателят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение. Приет е погасителен план Приложение № 1 към договора за заем.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори от страните, че между ищцата и "Вива Кредит" АД е сключен 2 договор за паричен заем, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР, по силата на който кредиторът е предоставил сумата от 1400 лева, реално получени след рефинансиране на друг заем- 648,18 лева, със срок на погасяване 52 седмици, при ГЛП 40,32% и ГПР 50,02%. Ищцата твърди, че договорът противоречи на императивни законови разпоредби, поради което счита същия за недействителен. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен заем съдът намира, че е налице нарушение на чл.

11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски заем е посочен ГПР от 50,02% и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но без в него да са включени начислените суми за неустойка по чл.5,ал. 2 от договора, която е 519,48 лева – почти една трета от заемната сума и таксата за експресно разглеждане на кредита, която представлява повече от половината от отпусната заемна сума- 779,48 лева. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл.5,ал.1 от договора за потребителски заем е предвидено, че заемателят следва да представи в 3-дневен срок от усвояване на сумата или поръчител- физическо лице, отговарящо на определени условия, или банкова 3 гаранция, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 519,48 лева, която се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, а що се отнася до физическо лице-поръчител, поставените изисквания в тяхната кумулативна даденост са на практика неизпълними за средностатистическия потребител , особено на т.нар. «бързи кредити». Изложеното води до извода, че с неустоечната клауза на практика се цели неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като поставяйки неизпълнимите към длъжника условия той предварително е бил наясно, че ще получи определената сума. Кредиторът не е изпълнил задължението си да направи оценка на платежоспособността на кредитополучателя преди отпускането на кредита и да поиска предварително обезпечение в зависимост от резултатите , а договаря плащането на неустойка, ако не се представи обезпечение след сключването на договора. Видно от съдържанието на договора и приложението към него е предвидено неустойката да се внесе разсрочено на погасителни вноски съвпадащи с вноските по кредита, което води до извода, че това е скрита печалба на кредитора , която би следвало да се включи в годишния процент на разходите. Горното не е направено, но включвайки този разход, ГПР многократно надхвърля предвидения максимален размер в чл. 19, ал.4 от ЗПК от не повече от 5 пъти размера на законната лихва , определена с ПМС на Р България. В годишния процент на разходите не е включен и друг разход по кредита и това е таксата по чл. 1,ал.3 от договора за експресно разглеждане на кредита. Клаузата нарушава императивната разпоредба на чл.10а,ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.В случая става реч не за допълнителна услуга предоставяна на заемателя, както е посочено в договора, а за извършвани от кредитора действия по усвояване на кредита, като за приоритетно разглеждане на документите по него е предвидено възнаграждение, което е наполовина на размера на заетата сума. Видно от погасителния план тази такса е включена към размера на месечната погасителна вноска, без да има каквито и да е доказателства каква точно е конкретната услуга, която е предоставена на заемателя срещу дължимостта на посочената сума, каква точно е разликата между обикновеното и експресното разглеждане на документите, и не на последно място, как и по какъв начин е формирана нейната цена. Безспорно тази такса също следва да се 4 включи в ГПР, но това не е направено. Последица от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е недействителност на договора за паричен кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи. С оглед изложеното иска да бъде прието за установено, че договор за паричен заем ***-14.11.2024 г. сключен между страните е недействителен, е основателен и следва да бъде уважен. При уважаване на този иск съдът не следва да се произнася по исковете, предявени при условие на евентуалност за прогласяване на нищожност на отделни клаузи от договора.

При този изход на делото ответникът на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата разноските по делото, които възлизат на 66,98 евро заплатена държавна такса. На ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв.Д., поради което на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение. При определяне на това възнаграждение съдът взема предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е особено голяма, имайки предвид предмета на спора- нищожност на сключен с потребител договор за паричен заем, като при условие на евентуалност са предявени още два иска за прогласяване нищожност на отделни негови клаузи, които не са разгледани. Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, без адвокатът да е присъствал лично на провеждането му, липсва сложност при анализ и оценка на приложените доказателства, налице е многобройна съдебна практика по идентични казуси. С оглед изложеното съдът определя възнаграждение на адв.Д. в размер на 250 евро с ДДС.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск от Г. П. П. с ЕГН ********** от гр.

***, ул. „***” №*, вх. *, ет. *, ап. **, срещу „Вива Кредит“ АД , ЕИК 207343548, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.Силвър център ,ет.2,ап.73Г, че Договор за паричен заем ***-14.11.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал.

5

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД , ЕИК 207343548, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.Силвър център ,ет.2,ап.73Г да заплати на Г. П. П. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.

„***” №*, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 66,98 / шестдесет и шест евро и 98 евроцента/ направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД , ЕИК 207343548, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.Силвър център ,ет.2,ап.73Г да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. З. Д. от Софийска адвокатска колегия,№***, от гр.

***, ул. „***” №**, ет. *, ап. *, сумата от 250 /двеста и петдесет / евро с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.