Решение № 1201 от 07.04.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Варна, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110103322 по описа за 2023 годИ.

Производството е образувано по искова молба с вх.№20375/16.03.2023 г. от Д. В.

В., ЕГН **********, И. Т. П., ЕГН ********** и Б. Д. В., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр. В. срещу ОбщИ. Варна с петитум: съдът да признае за установено по отношение на общИ. Варна, че площта от 268 кв. м., включена в имот №9548 по ПНИ, уточнен в ОСЗ като имот № 2481 одобрен със Заповед №РД-07-7706-204/08.08.2007 г. на Областен управител на област с административен център Варна не е собственост на ОбщИ. Варна.

В исковата молба се излага, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ОбщИ. Варна, Район „Приморски", местност „Сотира", представляващ ПИ №*** по КККР на гр. Варна, с площ от 901 кв. м по кадастрална карта, а по документ за собственост с площ от 1000 кв. м., предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 2465, 2466, при съседи по скица:

***,

***,

***,

***,

***, ***, ***, ***.

Собствеността им произтича от следните правоприемства: а) с нот. акт №131 том XXI дело №4711/2021 г. вх. рег. №8215 от 31.03.2021 г. на Служба по вписвания - Варна ищците Д. В. В. (по време на брака му с И. Т. П.) и Б. Д.

В. придобиват чрез продажба от Л. К. С., Е. Л. Т. и Ж. Д. Х. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Приморски", местност „Сотира", а именно: Поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, с площ от 901 кв. м по скица на СГКК - Варна, а по документ за собственост с площ от 1000 кв. м; б) правото си на собственост върху описания недвижим имот продавачите Л. К.

С., Е. Л. Т. и Ж. Д. Х. установили с:

- нот. акт №29 том VI дело №4697/1992 г. на Нотариус при Варненски районен съд, по силата на който Ж. Д. Х. е признат за собственик на 8/10 ид. ч. от празно място, находящо се в землището на гр. Варна, местността „Сотира", цялото с пространство 1

1000 кв. м, представляващо имот пл. №2465 по плана на м. "Сотира", при съседи: С. И.

К., И. Г. и път;

- нот. акт №197 том XII дело №3873/1968 г. на Нотариус при Варненски районен съд, по силата на който Д. А. Х. купува от Д. С. П. 800 кв. м ид. ч. от лозето, находящо се в местността „Сотира", землището на гр. Варна, цялото с пространство 1000 кв. м., при съседи: С. И. К., И. Г. и път, срещу задължение за издръжка и гледане;

- договор за делба на сънаследствен недвижим имот, вписан като Акт №10 том X дело №10/1968 г., по силата на който Д. С. П. получава в изключителна собственост и владение едно лозе, находящо се в землището на гр. Варна, местността „Сотира", цялото от 1000 кв. м, при съседи: С. И. К., И. Г. и път;

- нот. акт №13/1922 г. за доброволна делба на наследствени недвижими имоти, по силата на който на А. Я. се дава и тя приема да вземе лозето в местността „Сотира", от 1 дка и 2 ара, при съседи: О. Г., Г. Б., Б. П. и Д. И..

Излага, че ОбщИ. Варна е обжалвала Заповед №КД-14-03-1457/05.06.2013 г. на Началника на СГКК - Варна, с която на основание чл.58, ал.3 и ал.5 от Наредба №3/28.04.2005 г. е одобрено изменение в КК и КР на гр. Варна, представляващо отразяване на поземлени имоти по Протокол №112/12.08.2011 г. на комисията по чл.

286, ал.2 от ППЗСПЗЗ на Областно управление Варна, в изпълнение на съдебно решение №556/14.04.2008 г. по адм. д. №2094/2007 г. на Административен съд - Варна, състоящо се в: 1.Нанасяне на нови обекти в КККР (ПИ с идентификатори ***, *** и сграда с идентификатор №***); 2.

Промяна в границите на съществуващи обекти (ПИ с идентификатори *** и ***); 3. Заличаване на обекти (ПИ с идентификатор *** и сграда с идентификатор №***).

Оплакванията на ОбщИ. Варна се състояли в това, че: а) Началникът на СГКК Варна не се е съобразил със Заповед №РД-12-7706-40/24.02.2012 г. на Областния управител на Област Варна, която е била изпратена на СГКК за интегриране в КККР; б) Началникът на СГКК - Варна, при превратно упражняване на властта, с която разполага, е нанесъл нови имоти на частни лица, в ущърб на обществения интерес - за сметка на общинския път (имоти №9547 и №9548). По-конкретно, оплакванията в жалбата на ОбщИ. Варна по отношение на издадената Заповед №КД-14-031457/05.06.2013 г. на Началника на СГКК - Варна са свързани с твърденията, че: а) одобреното изменение е извършено не само в кадастралните регистри (в каквато насока са мотивите в посоченото съдебно решение и в заповедта на областния управител), но и по отношение на кадастралната карта - нейната графична част (да разбираме конфигурацията на имотите). Още по-конкретно, с одобреното изменение в КККР на гр. Варна на мястото на предишния ПИ с идентификатор №*** с площ 2002 кв. м са нанесени нови обекти - ПИ с идентификатор №*** с площ 901 кв. м, собственост на Ж. Д. Х. въз основа на нот. акт №29, том VI рег. №4965 дело 4697 от 29.06.1992 г., Д. С. П. въз основа на нот. акт №13 дело 137 от 22.02.1922 г., и ПИ с идентификатор №*** с площ 1440 кв. м., собственост на А. Г.

С. въз основа на нот. акт №77, том LXI рег. 19434 дело №13826 от 10.11.2003 г., Р. Д. С. въз основа на нот. акт №77 том LXI рег. №19434 дело №13826 от 10.11.2003 г.; б) одобреното изменение е извършено по отношение на поземлени имоти с идентификатори

№*** и

№***, представляващи второстепенни улици, собственост на ОбщИ. Варна, и по-специално - че се намалява площта на поземлен имот с идентификатор №***, като части от него се 2 включват в поземлени имоти №*** и №***.

Ищецът излага, че с решение №1780/23.12.2022 г. по адм. д. №834/2022 г.

Административен съд - Варна, XVIII с. отменил обжалваната заповед.

За да уважи жалбата на ОбщИ. - Варна, Административният съд приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като извършеното със същата изменение в КК на гр. Варна не съответства нито на съдебното решение по адм. д. №2094/2007 г. на Административен съд - Варна, нито на Заповед №РД-12-7706-40/24.02.2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна, във връзка с която се е самосезирал административният орган.

Производството по адм. д. №834/2022 г. на АС - Варна, XVIII състав, в момента е висящо, поради подадени касационни жалби.

Ищците твърдят, че поземлени имоти с идентификатори №*** и №*** не представляват второстепенни улици или пътища, собственост на ОбщИ. Варна. Имотите с номера 9547 и 9548 били отразени за първи път в Плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №РД-07-7706-204/08.08.2007 г. на Областен управител на област с административен център Варна. ПНИ бил приет като основа при изработването на КК и КР на гр. Варна и именно затова имотите с посочените номера са отразени като поземлени имоти с идентификатори №*** и №***, но те са оформени като трасета за достъп до имотите, собствениците на които доброволно са отстъпили реални части от тях.

Твърди, че площта от 268 кв. м., включена в имот №9548 по ПНИ, представлява част от собствения на ищците ПИ №*** по КККР на гр. Варна, която е била собственост и на техните праводатели. Твърди, че тази площ не е представлявала и не представлява улица/път, собственост на ОбщИ. - Варна. Не е провеждана и не съществува процедура, по която общИ.та да е установила собствеността си върху имот №9548 по ПНИ, съответно върху ПИ №*** по КККР на гр. Варна, с начин на трайно ползване - второстепенна улица.

Първоначалната площ на имота на ищците била 1200 кв. м, както било записано в нот.акт на праводателката А. Я. - нот. акт №13/1922 г. Към настоящия момент площта му вече е намалена с 300 кв. м.

Счита за неоснователно твърдението на ОбщИ. - Варна, че имоти №9547 и №9548 представляват второстепенен път и са собственост на общИ.та. Сочи, че в Проекта за изменение на КККР изрично е посочено, че няма основание (тоест акт за собственост) за заснетите пътища, като в действителност, това са предоставените от собствениците на имотите на части от тях, които служат да осигуряване на достъпа.

Излага, че с поддържане на твърдението, че имоти №9547 и №9548 по ПНИ представляват второстепенни улици/пътища и са собственост на общИ.та, ОбщИ.

Варна създава у трети лица погрешна представа и пряко накърнява интересите на ищците на собственици на процесната площ от имота им.

С оглед на изложеното ищците считат, че за тях се поражда правен интерес от установяване по отношение на ОбщИ. Варна, че процесната площ от 268 кв. м не представлява второстепенна улица/път, собственост на общИ.та, а е част от техния имот.

В срока за отговор от ответниците са депозирали отговор на исковата 3 молба в срока по чл. 131 ГПК, в който изразяват следното:

Счита така предявения иск за неоснователен и недоказан, като излага от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед № РД - 07 - 7706 - -204/08.08.2007г. на Областния управител на Област Варна бил одобрен и влязъл в сила ПНИ за територията на с.о. „Сотира" по силата на който ПИ 9548 е с отреждане за второстепенна улица - публична общинска собственост.

С влизането на ПНИ в сила, имот №9548 е придобил отредения му с ПНИ статут на улица, независимо дали е реализирана на място или не, като за този имот не се прилагат процедурите по чл. 16а от ЗУТ. Веднъж придобил статут на улицата имот №9548 е станал обект на публична общинска собственост (чл. 205, т. 2 от ЗУТ) и съгласно чл. 86 от ЗС не може да бъде придобита по давност. Публична общинска собственост съгласно чл.3, ал.2, т.3 ЗОбС са общинските пътища и улици в едно селищно образувание, тъй като предназначението им е да задоволяват трайно обществени потребности от местно значение.

Излага, че разпоредбата на чл.200 от Закона за устройство на територията от 2001 г. предвижда, че реално определени части от парцели могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери на парцелите по чл. 19 ЗУТ - в градовете 14 м лице и 300 кв. м повърхност, а във вилните зони 18 м лице и 600 кв. м повърхност, на които изисквания очевидно спорната реална част не отговаря. Не се изискват такива лице и повърхност, ако частта от поземления имот се присъединява към съседен парцел при условията на чл. 17 ЗУТ, т.е. при урегулиране с регулационен план, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, или също се присъединява към съседен парцел. Сочи, че в случая спорната част не попада в изключенията по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, т.к. не се касае до неурегулирани имоти, които се регулират за първи път от регулационен план, а за реална част от урегулиран поземлен имот. И това е така, тъй като в чл.17 ЗУТ, към който препраща чл. 200, ал. 2 ЗУТ, се отнася до регулирането на неурегулирани имоти. Условието на ал. 1 на чл. 200 ЗУТ очевидно също не е налице, т.к. спорната част от 6,8 кв. м не отговаря на изискването за обособяването й в самостоятелен парцел по устройствените закони, а присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 ЗУТ /така Решение № 102 от 30.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5728/2015 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника ОбщИ. Варна, в който излага становище за недопустимост на иска, а в условията на евентуалност за неоснователност, като излага следното:

С Решение № 799-5/19.12.2012г. на Общински съвет - Варна е одобрен и влязъл в сила ПУП - ПУР за територията на с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" по силата на който 116 кв.м от имот 678 попада в предвидена по плана второстепенна улица. Съгласно чл.208, ал.1 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, като едва след изтичането на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ.