Решение № 15535 от 14.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15535 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ****** при участието на секретаря ****** като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231110170853 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ******** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от ********, чрез адв. М. Д. от САК, със съдебен адрес *******, твърди в исковата си молба, че ответното дружггество дължи цитираните суми вследствие съществуващи договорни отношения между ищеца и ответника, поради което за него е налице правен интерес да пооиска от съда да постанови решение, с което да го осъди да заплати посочените суми. В съдебно заседание исковете се поддържат, претендира се заплащане на сторени разноски.

Ответникът ******* с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******** чрез процесуалния представител адв. З. В. Г******, е подал отговор, в който заявява, че изцяло оспорва исковете, моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебн акт по делото, претендира заплащане на сторени разноски.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От страна на ищеца по делото са представени следните писмени доказателства, които съдът е приел и приложил като такива и същите не са оспорени от страните – платежни нареждания от 11.03.2022 г., 24.03.2022 г., 1

09.05.2022 г., 15.06.2022 г. и 22.07.2022 г. По искане на ответното дружество е изискано цялото производство по гр. дело № 671 по описа за 2022 г. на Районен съд гр. ***, което е прието и приложено като доказателство с протоколно определение от 14.07.2025 г.

След съвкупната преценка и анализ на така приетите доказателства съдът установи, че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени, по следните съображения:

Не се спори между страните, че същите са били обвързани с Договор за покупко – продажба на хранителни продукти, който е неформален и сключването му се доказва от приложените по делото фактури и от приложените към гр.дело № 671 по описа за 2022 год. на РС-****писмени гласни доказателства, както и че за периода от 25.01.2021 г. до 04.02.2022 г. ответното дружество е доставяло на ищовото дружество хранителни стоки, като за всяка доставка ответното дружество е издавало фактура. Видно е от исковата молба по изасканото дело, че през м.10.2022 г. ответното дружество е предявило пред РС-***искове срещу ищцовото дружество с правни основания чл. 79, ал 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – за неизплатени в срок фактури за периода от 25.01.2021 г. до 04.02.2022 г. От производството се установява, че по това дело са изслушани основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, в които са отразени всички фактури и извършваните плащания между страните, като въз основа на събраните по делото доказателства РС-**е отхвърлил иска на ответника за заплащане на част от фактурите, като е приел, че са били изплатени и е осъдил ищцовото дружество „********, с ЕИК ****** да заплати на ответното-дружество останалите неизплатени фактури от договорните отношения, а именно главниците по фактура № 336/05.05.2021 г., фактура № 556/18.08.2021 г. и фактура № 1012/21.01.2022 г., ведно с лихва за забава върху главниците. Решението на РС-***е обжалвано от ***** пред Окръжен съд **, където е образувано В.гр.д. № 554/2023 г. по описа на ОС – *****. Жалбата е била срещу осъдителната част на решението на РС-****, с която ******, с ЕИК ****** е осъдено да заплати на „****** главниците по фактура № *****/05.05.2021 год., фактура № *****/18.08.2021 год. и фактура № ***/21.01.2022 год., ведно с лихва за забава върху главниците. Мотивирал се е, че същите фактури са изплатени с по банков път с преводи, извършени на 11.03.2022 г., на 24.03.2022 г., на 09.05.2022 г., на 15.06.2022 г., на 22.07.2022 г.

2 и на 18.08.2022 г. След като е подадена въззивна жалба против решението, Окръжен съд ***е постановил Решение № 312 от 08.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 554 по описа за 2023 г. на ОС – *, което е окончателно и е влязло в сила на 08.11.2023 г., като жалбата е отхвърлена като неоснователна и е потвърдено Решение № 53 от 18.04.2023 г., постановено по гр.дело № 671 по описа за 2022 г. на РС-**. Както РС-*****, така и ОС-*****са приели, че с банковите преводи, извършени на 11.03.2022 г., на 24.03.2022 г., на 09.05.2022 г., на 15.06.2022 г., на 22.07.2022 г. и на 18.08.2022 г. са изплатени най-старите задължения на ********* към *******, произлизащи от неизплатени стари задължения на дружеството-ищец към дружеството-ответник. От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че изплатените суми с банковите преводи, извършени на 11.03.2022 г., на 24.03.2022 г., на 09.05.2022 г., на 15.06.2022 г., на 22.07.2022 г. и на 18.08.2022 г. не са платени без основание. Налице е основание – Договор за покупко-продажба на хранителни стоки между страните и издадени от ответника на ищеца фактури за периода от 25.01.2021 г. до 04.02.2022 г.

Задълженията по фактурите и плащанията, извършени по Договора в периода от 25.01.2021 г. до 18.08.2022 г. са установени със сила на пресъдено нещо с влязло в сила Решение № 53 от 18.04.2023 г., постановено по гр.дело № 671 по описа за 2022 г. на РС-****и потвърдено с Решение № 312 от 08.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 554по описа за 2023 г. на ОС – **.

Безспорно се доказа по делото, че полученото от ответника имущественото благо /6500 лева, преведени с банкови преводи в периода от 11.03.2022 г. до 22.07.2022 г./ не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото.

По делото е установено наличието на облигационна връзка между страните, която се явява и оснавание за за плащането на сумата, респ. за получаването й от ответното дружество. Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 6500 лева, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване, което в процесния случай не е така .

3

Безспорно се установи валидно правоотношение между страните, което е съдържало задължение за плащания на ищцовото дружество към ответното дружество за периода от 25.01.2021 г. до 18.08.2022 г. Тези задължения са установени със сила на пресъдено нещо с влязло в сила Решение № 53 от 18.04.2023 г., постановено по гр.дело № 671 по описа за 2022 г. на РС-***и потвърдено с Решение № 312 от 08.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 554 по описа за 2023 г. на ОС –******* Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д.

№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се позлва разрешеният спор за материално право между страните очертан с диспозитива на съдебния акт.

При този изход на делото право на присъждане на разноски има ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като същите слредва да бъдат съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на 950 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ******** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от ********, против ********, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:

********** искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 6 500 (шест хиляди и петстотин) лева, представляваща платено без основание, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на насрещната исковата молба – 28.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВОТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ******** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от ********, да заплати на *******, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ******, сумата в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5