Решение № 4640 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4640 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две Х.яди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110119201 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 327 ТЗ.

Ищецът “П.П.С.В.Т.Л.Ш.” извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между страните съществу облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на стока- стоманени профили за UPVC прозорци, за което е издадена фактура № РМТ 2023000000103/ 24.02.2023г., на обща стойност в размер на сумата 25 773 щатски долара ($). Същият навежда твърдения, че по силата на посочения договор е поел задължение да прехвърли на ответника правото на собственост върху 23450 кг. метални профили, а ответникът- да плати цена в размер на сумата 25 795 $, платима на две вноскиавансово плащане в размер на сумата 12900 $, платима авансово (представляваща 50% от цената) и сумата 12900 $, платима при натоварване на стоката. Ищецът сочи, че на 08.02.2023г. ответникът е платил сумата 12 900 $. След получаване на нареденото авансово плащане, ищецът издал фактура № РМТ2023000000103/ 24.02.2023г., като доставил стоката на купувача, която била приета от ответника без възражения. На 18.04.2023г. купувачът платил сумата 7873 $, като дължима останала цена в размер на сумата 5000 $.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 5000 $, представляваща цена, съгласно договор за продажба на метални профили за UPVC прозорци, съгласно фактура № РМТ2023000000103/ 24.02.2023г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът “Е.Д.И.” ООД е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Същият сочи, че доставените от 1 ищеца метални профили страдали от съществени недостатъци, с оглед нуждите на дружеството, тъй като били повече от два пъти по- твърди от допустимото за обработката им при създаването на алуминиева дограма. Сочи, че цинковото покритие не отговаряло на общотърговските стандарти, тъй като същото се лющи още при рязане на профилите, което би имало за последица бърза корозия на произведената алуминиева дограма и съответно рекламация от страна на клиентите на „Е.Д.И.“ ООД. В отговора се навеждат доводи, че ответникът своевременно е уведомил продавача за установените недостатъци.

Ответникът поддържа, че след кореспонденция с представител на ищцовото дружество по повод направеното възражение за недостатъци на стоката, на 18.04.2023г., същият му е предоставил отстъпка от продажната цена в размер на 5000 долара, за която сума е издадено кредитно известие от ищеца.

В обобщение ответникът счита искът за неоснователен и моли съда да отхвърли същия.

С определение от 04.02.2025г. е открито производство по оспорване истинността на Протокол № 10- СК (PMI)/ 28.03.2023г. и Протокол № 10- Т (Н)/ 28.03.2023г.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представената търговска фактура № РМТ2023000000103/ 24.02.2023г. се установява, че “П.П.С.В.Т.Л.Ш.” е издал фактура на „Е.Д.И.“ ООД за сумата 25773 $, с предмет поцинковани стоманени профили за ПВЦ дограма.

Видно от представените платежни нареждания, на 09.3.2024г. ответникът е платил сумата 12873 $, на 09.3.2024г.- 7873 $. На 18.04.2024г. ищецът е издал кредитно известие за сумата 5000 $.

Oт представения Протокол № 10- СК (PMI) за резултати от контрол чрез спектрален метод на метални изделия от стомани/ 28.03.2023г. и Протокол № 10-Т(Н) за резултати от контрол чрез спектрален метод на метални изделия от стомани/ 28.03.2023г., съставен от “С.Б.” ЕООД, орган за контрол от вид А “Контрол и диагностика на оборудване”, група “Разрушителен контрол”, съгласно изискванията на стандарт БДС, се установява, че при извършения анализ на доставения от ищеца метал има два пъти по- висока въглеродна стомана- между 240 HB и 260 HB, спрямо метала, доставен от друг доставчик. Посочено е, че цинковото покритие на метала не е захванато добре за основата.

От събраните гласни доказателствени средства, събрани чрез показанията на св. Юлиян Владимиров Стойнов се установява, че същият се намира в трудово правоотношение с ответника, като към 2022г.- 2023г. е заемал длъжността “началник производство на PVC дограма- прозорци и врати”, в базата за производство в гр. Кюстендил. Свидетелят сочи, че в периода 2022г.- 2023г. ответникът купил метални профили от ищеца, като при доставка на стоката установили, че металът е много твърд и цялото количество доставена стока е некачествена.

Видно от представената електронна кореспонденция се установява, че на 18.04.2023г. ищецът е заявил, че прави отстъпка в цената на продадената стока в размер на 5000 $.

2

От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че фактура № РМТ 2023000000103/ 24.02.2023г. е осчетоводена от ответника по сметка 4011 “Задължение към доставчици във валута”, по партида на ищеца. На 18.04.2023г. по кредит на посочената сметка е осчетоводено кредитно известие за сумата 5000 $ към фактура № РМТ 2023000000103/ 24.2.2024г., издадено от ищеца. След осчетоводяване на документа, задължението към ищеца е в размер на сумата 20773 $. По дебит на сметка 4011 “Задължение към доставчици във валута” са осчетоводени плащания, както следва: авансово плащане в размер на сумата 12873 $ от 24.02.2023г., последващо плащане в размер на сумата 7873 $ от 18.04.2023г. С посочените плащания е задължението на ответника по посочената фактура е погасено.

Съгласно заключението на допълнителната съдебно- икономическа експертиза, фактура № РМТ 2023000000103/ 24.02.2023г. е осчетоводена от ответника по сметка 4011 “Задължение към доставчици във валута”, по партида на ищеца. За процесната фактура е съставена митническа декларация, съгласно която размерът на ДДС е 9956,59 лева, която сума е платена от ответника към Агенция Митници.

Съгласно счетоводните записвания на ищеца, на 09.02.2023г. ответникът е платил сумата 12972 $, а на 19.04.2023г.- 7845 $, общо сумата 20717 $.

Съгласно счетоводните записвания на ответника, на 08.02.2023г. ответникът е платил сумата 12900 $, на 18.04.2023г.- 7873 $, общо 20773 $.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза, приета в открито съдебно заседание на 13.02.2026г., се установява, че за извършената доставка на стоманени профили за UPVC прозорци ищецът е издал фактура № РМТ 2023000000103/ 24.02.2023г. на стойност 25773 $. Посочената фактура е осчетоводена по кредит на счетоводна сметка 4011 “Задължения към доставчици във валута” по партидата на ищеца.

На 18.04.2023г. по кредит на счетоводна сметка 4011 “Задължения към доставчици във валута” по партидата на ищеца е осчетоводено кредитно известие № 2023/ 04/ 18 за сумата 5000 $ към фактура РМТ 2023000000103/ 24.02.2023г., с основание “Стоманена арматура GOR UPVС за прозорци- сконто”, издадено от ищеца. След издаване на кредитното известие задължението на ответника е в размер на сумата 20773 $.

На 24.02.2023г. ответникът е платил сумата 12873 $, с основание 3058 R 4; На 18.04.2023г. ответникът е платил сумата 7873 $, с основание 2023000000103. Посочените плащания са осчетоводени по дебит на счетоводна сметка 4011 “Задължения към доставчици във валута”.

Вещото лице дава заключение, че с плащане на сумата 20773 $ е погасено изцяло задължението на ответника към ищеца.

От заключението на съдебно- преводаческата експертиза на превод от английски език се установява, че преводът е подходящ като вярност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Относно производството по оспорване истинността на Протокол № 10- СК (PMI)/ 28.03.2023г. и Протокол № 10- Т (Н)/ 28.03.2023г.:

Оспорените документи са издадени “С.Б.” ЕООД, орган за контрол от вид А “Контрол и диагностика на оборудване”, група “Разрушителен контрол”, съгласно изискванията на стандарт БДС. Посочената лаборатория е орган за оценяване на съответствието, вписан в регистър на акредитираните ООС към Изпълнителна агенция “Българска служба по акредитация”. Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" е националният орган по акредитация на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93г. Следователно, процесните документи представляват свидетелстващи документи, издадени от правен субект, на когото държавата е предоставила удостоверителна функция, да е издаден в кръга на удостоверителната компетентност на органа. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, когато се оспорва истинността на официален документ, тежестта за доказване на неистинността е върху страната, която го оспорва. При така разпределена доказателствена тежест, ищецът не е посочил доказателства във връзка с оспорването на истинността на оспорените протоколи.

Изложеното обуславя извод, че оспорване истинността на Протокол № 10- СК (PMI)/ 28.03.2023г. и Протокол № 10- Т (Н)/ 28.03.2023г. е недоказано.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по валиден договор за търговска продажба, по силата на който е изпълнил задължението си за доставка на поцинковани стоманени профили за ПВЦ дограма и в тежест на ответника е възникнало изискуемо задължение за плащане на цена в претендирания размер.

Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са се развили на плоскостта на договор за продажба. Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.

318, ал.1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните- продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба- продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката.

Mежду страните не съществува спор, че между тях съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за търговска продажба.

4

Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 46/ 27.03.2008г. по т.д. № 454/ 2008г., решение № 96/ 26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г., решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д. № 593/ 2009г. и др., фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката- вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните, респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Процесната фактура съдържа всички съществени елементи на договора за продажба- вид и количество на стоката, цена, дата и начин на плащане, страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Следва да се посочи и, че обстоятелството, че фактурата е осчетоводена е достатъчно да обуслови наличието на валидно облигационно отношение между страните и изпълнение на задължението на ищеца. В т.см. са постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 46/ 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 109/7.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., II т. о. В същите решения, както и в решение № 30 от 8.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о., ТК, решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК е даден отговор на материалноправния въпрос "След като има включване на фактурите в регистрите по ЗДДС, отразяване в счетоводството на получателя чрез заверка на съответния счетоводен регистър и е приспаднат данъчен кредит по тях, за тези сделки или действия следва ли да се приложи презумпцията на чл. 301 ТЗ?", на който е отговорено, че "Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването в дневника за покупкопродажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване". Включването на фактурите в дневника за покупко- продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Ответникът е узнал за действието на лицето, получило стоката, като знанието не се презюмира, а се установява по безсъмнен начин от вписването на фактурите в дневниците за покупките, от извършеното осчетоводяване на данъчно- кредитните известия към фактурите и от това, че за фактурите е теглен данъчен кредит в пълен размер. Следва да се отчете факта, че ответникът- купувач е направил частични плащания на цената на стоката.