Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 525 от 26.04.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 750/2023
Вид
Решение № 525
Подписан
26.04.2023
В сила
26.04.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100500750 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХХІХ-та ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 5514/17.03.2023 год. по рег. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718, подадена от адв. Т. Т. от АК-Варна, в качеството й на особен представител на К. Й. Димов, с постоянен адрес гр.

Аксаково, общ. Аксаково – длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от 26.01.2023 год. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на дйствие района на ОС-Варна, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20227180400945 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718.

В жалбата са наведени оплаквания, че отказът е незаконосъобразен, като се настоява за отмяната му.

Писмени възражения срещу жалбата не са депозирани от взискателя „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище гр. София.

В писмени мотиви по обжалваните действия ЧСИ счита жалбата за неоснователна.

Съдът съобрази следното:

Производството по изп. дело № 20227180400945 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 е образувано на 01.09.2022 год. по молба на взискателя ,АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133 /частен правоприемник на първоначалния кредитор „Ти Би Ай Кредит" ЕАД/, въз 1 основа на Изпълнителен лист от 14.04.2009 г., издаден по гр. дело № 3960/2009 г. по описа на РС-Варна, с който длъжникът К. Й. Д. ЕГН ********** е осъдена да заплати на Ти Би Ай Кредит" ЕАД (с настоящо наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД, с ЕИК 121554961), със седалище гр.

София, посочени в изпълнителния лист суми – главница 2070 лева и разноски 81, 40 лева, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.04.2009 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на същото изпълнително основание е било образувано изпълнително дело № 20117180400480 по описа на ЧСИ Ст. Данова, което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С молбата си от 01.09.2022 год. за образуване на изп. дело взискателят „АПС Бета България" ЕООД, е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника К. Д.. С разпореждане от 07.09.2022 г. са наложени запори върху установените банкови сметки на длъжника в „ЦКБ" АД.

В хода на изпълнителното производство по изп. дело № 945/2022 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова, на основание чл. 430 от ГПК, на длъжника е назначен особен представител – адв. Т. Т. от АК-Варна.

С молба с вх. № 1985/25.01.2023 год., длъжникът, чрез особения си представител, е поискал прекратяване на изпълнителното произовдство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Наведени са доводи, че задълженията на длъжника, предмет на новообразуваното изпълнително дело № 945/2022 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова са погасени по давност още в хода на предходно воденото изпълнитнелно производство по изп. дело № 480/2011 год. по описа на ЧСИ Ст. Данова.

С разпореждане от 260.1.2023 год. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство, приел е, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК не са налице.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В изпълнителното производство взискателят е този, който трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия за осъществане на посочения изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество за пазене на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещи на длъжника и др. под.), както и като иска повтаряне на 2 неуспешните изпълнителни действия, а също и да иска прилагането на нови изпълнителни способи. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата за закона, а постановлението на съдебния изпълнител има декларативно действие – то само констатира настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство. Двугодишният срок по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от последното валидно извършено изпълнително действие, като под изпълнително действие се разбират т. нар.

„същински изпълнителни действия“, т. е., действия насочени към осребряване на имущество на длъжника, респ., действия, пряко насочени към удовлетворяването на взискателя – напр. извършване на опис, назначаване на пазач, изнасяне на вещи (движими и недвижими) на публична продан и др. подобни. Действия, които имат за цел да установят активите на длъжника, както и действията с обезпечителен характер, които имат за цел и последици запазването на имуществото на длъжника в неговия патримониум, не са изпълнителни действия в горния смисъл, нито по смисъла на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 3 ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори незабавно, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Прекратяването на изпълнителното производство във всяка една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК означава преустановяване на изпълнителните действия и заличаване с обратна сила на вече извършените такива.

Изпълнително действие, извършено след изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуално незаконосъобразно и няма никаква процесуална стойност. Като изключение в чл. 433, ал. 4 ГПК е предвидено запазване на правата на третите лица, придобити преди това, въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител – чл. 433, ал. 4 ГПК.

Цитираната разпоредба има предвид запазване на правата, придобити в резултат на изпълнителни действия, извършени преди настъпването на основанието за прекратяване; в случая на прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК това са правата, придобити в резултат на изпълнителни действия, извършени преди изтичането на двугодишния срок, а не преди постановлението на ЧСИ за прекратяване на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В случая от анализа на съдържащите се в изпълнителното дело доказателства се налага извода, че фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е осъществен.

С молбата си от 01.09.2022 год. за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия върху имуществото на длъжника и към дата 25.01.2023 год. двугодишната давност за принудително изпълнение по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекла.

Наведените в молбата на длъжника от 25.01.2023 год., както и в 3 настоящата жалба, възражения и доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност, по същността си са материално правни възражения, те имат отношение към погасителната давност относно вземането по изпълнителния лист и не могат да бъдат съобразявани от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, нито от съда в производството по Глава Тридесет и девета от ГПК. Тези възражения могат да бъдат заявени само по исков ред – по реда на Глава Тридесет и девета, Раздел Втори от ГПК.

По тези съображения жалбата е неосноватнелна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 5514/17.03.2023 год. по рег. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718, подадена от адв. Т. Т. от АКВарна, в качеството й на особен представител на К. Й. Димов, с постоянен адрес гр. Аксаково, общ. Аксаково – длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от 26.01.2023 год. на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на дйствие района на ОС-Варна, с което е постановен отказ да се прекрати изпълнителното производство по изп. дело № 20227180400945 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 с район на действие района на ОС-Варна за прилагане към изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4