Решение № 1390 от 12.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1390 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20243100502126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД, вх. № при ВРС 71116/05.09.2024 г. против Решение № 3105/16.08.2024 г. по гр.д. № 20233110106683 по описа на РС Варна, с което е отхвърлен предявен от жалбоподателя иск по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК, с правно основание чл.

79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД против И. А. С. за установяване в отношенията, че ответникът дължи, посочените в съдебния акт суми по фактурирани ВиК услуги за аб. № 1190023, за обект в гр. Аксаково, обл. Варна, ул. „Георги Петлешев“ № 21.

Според жалбоподателя решението е постановено при неправилно приложен материален закон, поради което и следва да бъде отменено с произтичащите от това последици. Настоява, че не се оспорва качеството на потребител от страна на ответника, същият в процесния период е ползвал услуги на ВиК оператора, показанията на водомера са установени към м.

01.2023 г. при подмяната му и по посочените в протокола стойности не е възразено от потребителя, обемът и остойностяването на потребените услуги са отразени правилно в счетоводството на ищцовото дружество. При това счита, че доводите на съда за вероятно начислявано служебно количество вода за предходен на спорния период и оттам направения извод за недоказаност на реално потребеното такова в спорния и надлежната доставка на вода не почиват на доказателствата по делото. Счита, че съдът не е обърнал внимание на следните релевантни факти, а именно: че имотът е къща, чийто водомер се зазимява, поради което и съгласно чл. 23 ал.1 т.3 от ОУ отчитането на 1 потреблението е два пъти годишно. Потребителят не отрича да е ползвал ВиК услуги, които не е заплащал, респективно е неизправна страна по правоотношението. Същият е и недобросъвестен, защото заплаща избирателно конкретни фактури за конкретни периоди. Ответникът не е изпълнил и вменено му задължение по чл. 35 ал.4 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за предприемане на действия по уточняване с ВиК оператора на удобно време за извършване на отчитане в срок не по-дълъг от 1 година от последното отчитане. След като отчетът на водомера при неговата подмяна на 16.01.2023 г. е удостоверен с подписа на ответника, то той признава и посочените стойности. Накрая, но не по значение счита, че изводът на съда относно това, че не може да се извърши преценка в кой период и при кои действащи цени е изразходвана водата почива на предположение, особено като се съобрази вида на имота и безспорно по-голямото потребление на ВиК услуги в летните месеци. За неоснователно счита и възражението за изтекла погасителна давност предвид датата на процесната фактура. На тези и други основания поддържа жалбата, моли за уважаване на заявената установителна претенция.

Претендира и разноски.

Становището на въззиваемата страна, обективирано в отговор по жалбата е за неоснователността й като се настоява, че ВиК дружеството не е изпълнило основно свое задължение по правоотношението да отчита регулярно ползваното количество вода и то по правилата на ОУ – в присъствие на потребителя, който с подписа си да удостовери съответствие на показания с данните в отчета /чл. 23 ал.4 от ОУ/. Затова и настоява, че полагането на подпис в протокола за подмяна не налага извод, че потребителят се е съгласил с посочените показания на стария водомер. Освен това поддържа, че ищецът не е доказал потребителят да е отказвал съдействие за регулярна проверка на показанията на водомера, поради което и началната дата на периода на потребление – 11.06.2021 г. е произволна. Моли и за присъждане на разноски за въззивното производство.

В открито съдебно заседание, въззивникът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поддържа въззивната жалба, моли за отмяна на атакуваното решение и желае присъждането на деловодни разноски. Релевира възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на въззиваемата страна.

Въззиваемият И. С., също чрез редовно упълномощен представител, поддържа депозирания отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждането на разноски.

Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Пред Варненски районен съд, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД срещу И. А. С. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 177,49 лв., представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 16.01.2022 г. – 16.01.2023 г. на адрес: гр.

Аксаково, ул. „Георги Петлешев“ № 21, отчитани по партида с абонатен № 1190023, с титуляр ответника, начислени във фактура № 1157901043 от 03.02.2023 г. и 233,58 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница 2 за периода 05.03.2023г. – 08.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 6265/16.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13255/2023 г. по описа на ВРС.

В исковата молба се излага, че ищецът предоставя , а ответникът, в качеството си на потребител, получава и ползва В и К услуги за горепосочения имот. В тази връзка, е бил извършен демонтаж на водомера на ответника и поставен нов на негово място. Сочи се, че в съставения за смяната констативен двустранен протокол № 051952 като крайно показание на стария водомер е било вписано количеството от 1484 м3, а като начално такова на новия - 0 м3.

Твърди се, че протоколът е бил подписан от ответника без възражения, с което, според ищеца, той се е съгласил както с показанието на водомера към деня на демонтажа, така и с всички предходно извършени отчети. Излага се, че ответникът е заплатил всички задължения по предходно издадените му фактури, с изключение на процесната такава. Пояснява се, че потребителят не е оспорил начисленото му количество по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ.

В отговора си, ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете с подробни доводи, свеждащи се до твърдения за липса на доказателства за неосигурен достъп на ищеца за документиране на потребените количества В и К услуги, реалното им отчитане и основанието за формиране на ищцовата претенция. Оспорва се исковия период. В тази връзка се подчертава и че отбелязаните количествата са могли да бъдат остойностени по по-ниска цена, освен с оглед промяната на цените на ВиК услугите, но и поради липсата на извършени реален отчет и служебно начисляване на количества услуги за периода м. юни 2021 – м. декември 2021 г. Възразява се, че вземането е погасено по давност, доколкото обхваща периодични задължения, възникнали преди 03.02.2021 г. На база количествата В и К услуги за периода 03.12.2020 г.

– 10.06.2021 г. и 16.01.2023 г. – 18.10.2023 г., твърди, че средното му месечно потребление през тях е 10,5 м3, поради което счита, че количеството, чието заплащане се претендира понястоящем, би било дължимо за 5 години.

Поддържа, че не е ясно дали ищецът е извършил задължителната проверка на сменения водомер по чл. 16, ал. 2 от ОУ, като ответникът твърди, че е считал, че подписва протокол именно за подобно изследване, а не за показанията на водомера. Сочи се, че липсва разпоредба, оправомощаваща ВиК оператора да начислява суми за потребление въз основа на протокол за смяна на водомер.

Настоящият състав съобразява, че съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта му – в обжалваната му част. В конкретния случай първоинстанционното решение се преценя за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния акт, съгласно чл.

269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От представената справка № 1303631/08.10.2023 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Агенция по вписванията – Служба по вписванията – гр. Варна се установява, че в процесния период собственик на недвижимия имот, находящ се на адрес гр. Аксаково, ул. „Георги Петлешев“ № 21 е ответникът И. С.. Този факт не е спорен по делото. Видно от констативен двустранен протокол № 051952 водомерът в имота е демонтиран 3 и подменен с нов такъв на 16.01.2023 г. Показанията на старото устройство са 1484 м3, а на новото – 0 м3. Документът е подписан, както от лицето извършило смяната, така и от ответника. Между страните не е спорно, че последният има качеството потребител по отношение предоставяните ВиК услуги.

На база заключението по проведената в първата инстанция ССчЕ, което настоящият състав кредитира като пълно и компетентно дадено, въззивният съд приема за доказано, че в периода 01.01.2020г. – 03.07.2024г. на ответника са издадени 35 фактури, задълженията по които са заплатени в цялост, с изключение на тези по процесната фактура № 1157901043/03.02.2023 г.

Главницата по този счетоводен документ - 3 177,49 лв. е фактурирана за доставянето на 799 м3 вода, тяхното отвеждане и пречистване за периода 16.01.2022 г. – 16.01.2023 г., като към 03.07.2024 г. задълженията по нея не са заплатени от ответника С..

От табличното обобщение на издадените фактури в заключението по ССЕ се установява, че последната такава, съставена преди процесната, е от дата 11.06.2021 г. Между страните няма спор, че след тази фактура до подписване на констативния протокол на 16.01.2023 г. няма други подписани едностранно или двустранно документи по правоотношението. От констативно-съобразителната част на заключението съдът приема за доказано, че през исковия период цената на В и К услугите е променяна три пъти.

Считано от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. тя е 2,709 лв./м3 без ДДС общо за трите компонента доставяне на вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води; в период 01.07.2022 г. – 31.12.2022 г. – 3,790 лв./м3 общо за трите компонента без ДДС; съответно след 01.01.2023 г. вкл. 4,171 лв./м3 без ДДС. Ценообразуването е в съответствие с Решение № Ц46/30.12.2020 г., Решение № БП-Ц-13/29.06.2022 г. и Решение № Ц32/30.12.2022 г. на КЕВР, представени по делото ведно с доказателствата за обявяването им в съответен централен ежедневник. Според експертизата обезщетението за забава, изчислено върху главницата от 3 177,49 лв. за периода 05.03.2023 г. – 08.10.2023 г. се равнява на 233,58 лв. съобразно чл. 44 от ОУ на ВиК оператора.

При тази фактическа установеност съдът приема за доказано от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността им се предпоставя от доказването от страна на ищеца, наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, реалната доставка на В и К услуги на ответника, основанието и размера на претендираните суми, а също и изпадането в забава на ответника и размера на претендираното обезщетение.

За отхвърлянето на претенциите, в тежест на ответника е доказването на цялостното и срочно заплащане на претендираните вземания или наличието на негови правопогасяващи, правоизключващи или правоотлагащи права.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ), предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК операторите по реда на ЗВ и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според чл. 135, т. 15 от ЗВ министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и 4 реда за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Въз основа на тази разпоредба е издадена Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.). Чл. 8, ал. 1 от Наредбата предвижда, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ). В настоящия случай, отношенията между страните се регулират от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР.