Решение № 1963 от 19.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1963

Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180701462 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Д. Т., Г. Д., Р. П. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ .

Образувано е по жалба на Д. А. Д., [ЕГН], чрез адв.Х., против заповед № РД-05-500/25.06.2025 г. на кмета на община Хисаря.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че е насочена против срещу обект, който не представлява преместваем по смисъла на ЗУТ, съответно не подлежи на премахване по реда, по който е процедирал АО, както и за допуснати СПН в хода на производството по издаването ѝ.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Представя се и подробна писмена защита.

Претендират се разноски.

За ответника – кмета на община Хисаря, се взема становище за неоснователност на жалбата в подкрепа на което се представя и подробна писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства (представената административна преписка, писмените доказателства свидетелските показания и заключението на ВЛ), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок и при наличие на правен интерес у жалбоподателя, който е адресат на заповедта, против подлежащ на оспорване ИАА.

По основателността на жалбата:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № РД-05-500/25.06.2025 г. на кмета на община Хисаря, с която, на основание чл.57 и чл.57а, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.56 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат монтиран обект, представляващ конструкция за асма, състоящ се от метални кръгли тръби, които са заварени, като между конзолите са опънати алуминиеви жици (тел). Конструкцията е прикрепена към терена с бетон и се намира от южната страна на ЖСК“Еделвайс“ и от западната страна на ЖСК“М.“и е с размери дължина -7,63м, ширина 4,30 м и средна височина около 2,00 м, собственост на Д. А. Д..

В мотивната част на заповедта се сочи, че монтираната метална конструкция е незаконна, тъй като е изпълнена без Разрешение за поставяне каквото се изисква по чл.56 от ЗУТ.

В изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за необходимостта от премахване на преместваемия обект, се е стигнало след извършване на проверка от страна на служители на община Хисаря, констатациите от която са обективирани в КА № 1 от 19.02.2025 г.

Оспорената заповед е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обектът, чието премахване е разпоредено, е приет от АО за преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Съгласно легалната дефиниция по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. По аргумент от разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва извода, че основни характеристики на преместваемия обект са неговото предназначение /за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност/; след отделянето му от повърхността да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; поставянето или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята и обектът да не представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй като при липсата на който и да е от тях е пречка обектът да се квалифицира като преместваем. Тълкуването в съвкупност на нормите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертава кръга на преместваемите обекти и критериите, определящи ги като такива - конструктивните характеристики и предназначението на обектите.

В случая асмата, предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, тъй като не попада сред императивно изброените такива по т.1-5 от нормата. При положение, че се касае за конструкция за асма не може да се приеме, че същата извършва "обслужваща дейност" по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, вр. чл. 39 Наредба № 7 от 22.12.2003 г., поради което за нея не е приложим реда за премахване на преместваеми обекти. Предназначението на конструкцията за асма не е свързано с увеселителни, търговски или други обслужващи дейности, а служи за поддържане на листната маса на асмите.

С оглед на гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика, съдът приема, че неправилно разпореденият за премахване обект е определен като преместваем обект по см. на чл. 56, ал. 1 във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и съотв. при неправилно приложение на закона с обжалваната заповед е разпоредено премахването на обекта при упражняване на административното правомощие на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Макар по вида на своята конструкция според заключението на ВЛ – начина на нейното изпълнение, съединенията между елементите и присъединяването ѝ към терена, тя да може да се определи като преместваемо съоръжение, тя не е преместваем обект по смисъла на ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията за целта по своето предназначение съгласно чл.56 ал.1 ЗУТ – не попада сред изброеното от т.1 до т.5.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като постановена при неспазване на нормативно установените материалноправни изисквания следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Горните изводи правят излишно обсъждането на изслушаните по делото свидетелски показания.

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като община Хисаря бъде осъдена да заплати на Д. А. Д., [ЕГН], общо сумата от 1186 евро направени деловодни разноски за заплатена ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно предвид проведените по делото четири открити съдебни заседания, предприетите от адвоката процесуални действия (СЕ, разпит на свидетели) в хода на делото, както и представената писмена защита.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-05-500/25.06.2025 г. на кмета на община Хисаря.

ОСЪЖДА община Хисаря да заплати на Д. А. Д., [ЕГН],, сумата от 1186 евро, представляваща направените деловодни разноски.

Решението е окончателно - чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.

Съдия: