Определение № 2374 от 04.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2374 гр. София, 04.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002900436 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. Т. от гр. Костенец - чрез адв.

Н. Н., против решение № 1135 от 29.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 765/2023 г. на Апелативен съд - София, в следните части : 1) В частта, с която е обезсилено решение № 18 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 54/2022 г. на Софийски окръжен съд в частите, с които съдът се е произнесъл по искове на И. Й. Т. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за прогласяване нищожност на заповед за незабавно изпълнение № 405/29.06.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 566/2012 г. на Районен съд - Ихтиман, и на заповед за незабавно изпълнение № 408/29.06.2012 г., издадена по ч. гр. д. № 565/2012 г. на Районен съд Ихтиман, и по искове с правна квалификация чл. 424, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 408/29.06.2012 г. - за главница в размер на 113 546.29 лв., ведно със законна лихва от 28.06.2012 г. до окончателно плащане, и за договорна лихва в размер на 14 412.91 лв. за периода 15.08.2011 г. - 27.06.2012 г. по договор за банков кредит № 71212765/25.02.2008 г., заедно с разноски, и на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 405/29.06.2012 г. - за главница в размер на 26 412.93 лв., ведно със законна лихва от 28.06.2012 г. до окончателно плащане, и за договорна лихва в размер на 3 500.73 лв. за периода 1

23.06.2011 г. - 27.06.2012 г. по договор за банков кредит № 71938646/23.05.2008 г., заедно с разноски; 2) В частта, с която е потвърдено решение № 18 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 54/2022 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. Й. Т. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за несъществуване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 408/2012 г. по ч. гр. д. № 565/2012 г. на Районен съд - Ихтиман, за главница до размер на сумата 93 994.28 лв. и за възнаградителна лихва до размер на сумата 8 137.66 лв. по договор за банков кредит № 71212765/25.02.2008 г., заедно с разноски до размер на сумите 2 042.64 лв. и 1 656.60 лв., и на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 405/29.06.2012 г. по ч. гр. д. № 566/2012 г. на Районен съд - Ихтиман, за главница до размер на сумата 22 271.46 лв. и за възнаградителна лихва до размер на сумата 1 882.18 лв. по договор за банков кредит № 71938646 от 23.05.2008 г., заедно с разноски до размер на сумите 483.07 лв. и 774.46 лв.; 3) В частта, с която е потвърдено решение № 18 от 30.01.2023 г. по гр. д. № 54/2022 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на И. Й. Т. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземанията - предмет на заповед за незабавно изпълнение № 405/29.06.2012 г. и на изп. дело № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., съответно на заповед за незабавно изпълнение № 408/29.06.2012 г. и на изп. дело № 671/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д., поради изтекла погасителна давност.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и нищожно в частта за обезсилване на първоинстанционното решение, тъй като въззивният съд е обезсилил акта на първата инстанция като недопустим, без да констатира наличието на нередовности на исковата молба и да даде указания за тяхното отстраняване чрез уточняване на основанията за нищожност на заповедите за изпълнение и въвеждане на аргументи за нищожност на договорите за кредит. Излагат се и оплаквания за неправилност на решението поради неизпълнение на задължението на въззивния съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото, липса на произнасяне по общите основания за нищожност на договорите за кредит, пропуск да се извърши дължимата съгласно чл. 7, ал.

3 ГПК служебна проверка за неравноправни клаузи в договорите и за 2 предпоставките по чл. 22 ЗПК за обявяване нищожност на договорите в тяхната цялост с освобождаване на кредитополучателя от отговорност за лихви и разноски, необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за настъпила предсрочна изискуемост на кредитите, за съществуване на признатите като дължими части от вземанията по двата договора за кредит и за неоснователност на исковете по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Предвид поддържаните оплаквания се иска въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално - да бъде отменено като неправилно, в обжалваните части и спорът да бъде разрешен по същество с уважаване на предявените искове и присъждане на разноски или делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания по тълкуването и прилагането на закона.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК - вероятност въззивното решение да е нищожно и недопустимо в частта за обезсилване на първоинстанционното решение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението в същата част, и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - произнасяне от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС, с практиката на Конституционния съд на Република България в решение № 7/30.06.2020 г. по к. д. № 11/2020 г. и с практиката на Съда на ЕС в решение от 24 март 2024 г. по дело С-714/22 г. по следните въпроси : „1. Допустим ли е иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността, на основание чл. 270, ал. 2 ГПК, на съдебен акт заповед за незабавно изпълнение; 2. При какви обстоятелства може да се заведе иск за нищожност на заповед за незабавно изпълнение, с оглед формалния характер на производството по чл. 414 и сл. ГПК и изискването на чл. 121, ал. 4 от Конституцията за мотивиране на съдебните актове; 3.

Задължен ли е потребителят да плати лихви и разноски по кредита (в това число в целия срок на договора), когато в договора за кредит не е посочен годишен процент на разходите по кредита; 4. Следва ли съдът служебно да направи проверка дали договорът за кредит може да запази действието си при наличие на множество неравноправни клаузи спрямо потребителя или съдът е длъжен да прогласи целия договор за нищожен и да откаже принудителното изпълнение за всички вземания по издадените изпълнителни листа срещу потребителя; Може ли съдът да запази договора като неутрализира 3 неравноправния характер на клаузите“. За въпроса по т. 2 се сочи бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище в гр. София - чрез юрк.

Н. И., в който са изложени съображения за отсъствие на предпоставки по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК против решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по в. гр. д. № 765/2023 г. е образувано пред Апелативен съд - София по въззивна жалба на И. Й. Т. против решение по гр. д. № 54/2022 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени искове срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с правна квалификация чл. 270, ал. 2 ГПК - за прогласяване нищожност на две заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ч. гр. д. № 565/2012 г. и ч. гр. д. № 566/2012 г. на Районен съд - Ихтиман, с правна квалификация чл. 424, ал. 1 ГПК - за несъществуване на вземанията по двете заповеди поради наличие на нови факти и доказателства, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за несъществуване на вземанията поради наличие на основания по чл. 26 ЗЗД и чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП за нищожност на представените в заповедното производство договори за кредит и на отделни клаузи в съдържанието им, и с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК - за несъществуване на изпълняемо право на ответника - кредитор за вземанията, предмет на заповедите за изпълнение, поради изтекла погасителна давност.

За да обезсили обжалваното с въззивната жалба решение в частта за отхвърляне на исковете по чл. 270, ал. 2 ГПК, съставът на Апелативен съд София е направил извод, че в посочената част решението е недопустимо като постановено по непредявен иск. Въззивният съдебен състав е констатирал, че формално в исковата молба ищцата е заявила искания за прогласяване нищожност на заповедите за изпълнение, съставени във формата на 4 утвърдения с наредбата по чл. 425, ал. 1 ГПК образец и инкорпориращи разпореждания за незабавно изпълнение, но в обстоятелствената част на молбата няма фактически твърдения за наличие на основания, обуславящи нищожност на заповедите (издаване на заповедите от ненадлежен орган в ненадлежен състав, извън правомощията на заповедния съд, в различна от задължителната по закон писмена форма и без подпис). Нищожността е обоснована с твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуални разпоредби (чл.411, ал. 2, т. 2, чл. 412, чл. 417 и чл. 418 ГПК) и на материалноправни разпоредби (чл. 143 и сл. ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО), в т. ч. издаване на заповедите без приложен от заявителя надлежен документ, удостоверяващ конкретни забавени плащания и изявления за предсрочна изискуемост, без извършване на проверка за наличие на неравноправни клаузи в договорите за кредит, без посочване в мотивите на документа по чл. 417 ГПК и на доказателствата по чл. 418, ал. 3 ГПК, без указания до длъжника за продължителността на срока за възражение и началото му, без постановени разпореждания за незабавно изпълнение. След като е преценил, че така наведените твърдения не се отнасят до неспазване на изискванията за валидност на актовете на заповедния съд, въззивният състав се е произнесъл, че не може да се приеме, че ищцата упражнява право на иск за прогласяване нищожност на оспорените заповеди за изпълнение.

Обезсилването на първоинстанционното решение в частта относно исковете с правна квалификация чл. 424 ГПК, основани на твърдения за новооткрити факти и нови писмени доказателства (банково удостоверение и извлечение за движение по банкови сметки от 19.10.2022 г., установяващи приети от кредитора плащания чрез директен дебит по обслужващата връщането на кредита сметка въз основа на нищожни клаузи и в нарушение на поредността по чл. 76 ЗЗД), е мотивирано с липсата на правен интерес от исковете. Позовавайки се на разясненията в т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013 по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съдебен състав е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че преценката дали сочените от ищеца факти са новооткрити, а писмените доказателства - нови по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, следва да се извърши при произнасяне по съществото на спора. По съображения, че твърдените в исковата молба „нови факти“ са били известни на ищцата и че при полагане на дължимата грижа за собствените й дела тя е могла да се снабди със сочените „нови доказателства“ 5 преди влизане в сила на заповедите за изпълнение, въззивният състав е отрекъл правния интерес от оспорване на вземанията с искове по чл. 424, ал. 1 ГПК, а като последица от това - и допустимостта на исковете.

При осъществяване на правомощията по чл. 269 ГПК съставът на Апелативен съд - София е съобразил задължителната за националния съд практика на Съда на ЕС в решения по дела С-49/14, С-531/22, С-600/19 и С724/22, като в съответствие с нея е приел, че доколкото заповедите за изпълнение са издадени на 29.06.2012 г. преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (ДВ бр. 100/2019 г.), задължаваща заповедния съд да следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, и заповедният съд не е извършвал такава проверка, правото на ищцата да се ползва в качеството на потребител от защитата срещу неравноправни клаузи в договорите за кредит не е преклудирано. Предвид пропуска на първоинстанционния съд да извърши проверка за неравноправни клаузи в договорите и да се произнесе по твърденията в исковата молба за неравноправен характер на изрично посочени договорни клаузи, въззивният състав е преценил, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК е длъжен сам да извърши необходимата проверка, за която предварително е уведомил страните с посочване на подлежащите на проверка клаузи. Във връзка с проверката по чл.