Решение № 13401 от 02.12.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13401

Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20257050702070 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е образувано по жалба на М. М. П. от [населено място], обл. Варна , [улица] , подадена чрез адв. В. Д., срещу решение № 2153-03-107/09.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане № 031-00-6435/02.12..2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна, обективиращо отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Релевира се материална незаконосъобразност на оспореното решение и несъответствието му с целта на закона. Оспорва се извода на административния орган, че българската институция не е компетентна да изплати парично обезщетение за безработица, тъй като неправилно е прието, че България не е държавата на обичайно пребиваване на П. . Центърът на жизнените интереси на жалбоподателя е в Република България. Постоянният му адрес е в Република България . Сочи се, че заетостта не е основание за определяне на пребиваването на лицето, поради което неправилно е тълкуван и приложен чл. 65, § 2 и § 5 от Регламент (ЕО) № 833/2004. Счита се, че са изпълнени и условията на решение № U3 от 12.06.2009 г. на административната комисия за координация на системите за социална сигурност и разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 следва да бъде приложена. Навеждат се доводи, че през периода на трудова заетост жалбоподателят е живял на кораба, на който е работил, и не е имал адресна регистрация в нито една от посочените в заявлението за обезщетение държави, което също е основание да се приеме, че намерението му е да живее в Република България. Изтъква се, че на основание чл. 65, § 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 средствата, представляващи изплатените парични обезщетения, се възстановяват на институцията по пребиваване от компетентните институции на държавите-членки на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария. Посочва се, че административният акт е издаден в несъответствие с целта на закона, тъй като е нарушен принципът на солидарност при социалните фондове. Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на длъжностното лице за ново произнасяне по заявлението. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски .

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за присъждане на направените по делото разноски. В депозирани писмени бележки подробно се аргументира правната му позиция по спора.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание , аргументира правна теза за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за законосъобразен индивидуален административен акт. Твърди, че по повод претендираното право на парично обезщетение за безработица компетентната институция е тази в държавата по последна заетост на жалбоподателя , още повече че П. няма няма принос в осигурителната система на Република България. Отправеното искане към съда е да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.12.2024г. М. П. е подала заявление до дирекция „Бюро по труда“ – Варна и до ТП на НОИ – Варна с искане за отпускане на парично обезщетение / л.69 от адм. преписка/. В него е посочила, че последното й трудово правоотношение с работодателя „Uniworld boutique river cruises“ , което е прекратено на 21.11.2024г. Към заявлението са приложени документи , доказващи трудовата заетост на заявителя, включително преносен документ ПД U1 , издаден от компетентната институция на Швейцария и на Франция.

В попълнена от П. декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност /л.145-147 от адм. преписка/ се посочва, че през периода на последната й заетост в чужбина е живяла на речен пасажерски кораб, несемейна е , няма деца , след приключване на заетост в чужбина, се връща В България .

С разпореждане от 16.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна, на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно, за да се изисква по служебен път удостоверяване на осигурителни периоди и доходи със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Швейцария и на Франция, необходими за преценка правото на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО.

На 05.03.2025г. е получен структуриран ел. документ СЕД Н001 на компетентната институция на Швейцария с данни за период на трудова заетост на П. от 29.02.2024г. до 21.11.2024г. и причина за прекратяване - „ прекратяване от работодателя“ .

На същата дата е получена информация и от компетентната институция на Франция с данни за период на осигурена заетост на М. П. от 23.06.2022г. до 02.01.2023г. и от 07.03.2023г. до 12.10.2023г.

Предвид постъпилите документи на 14.03.2025г. адм. производство е възобновено.

На 13.03.2025г. жалбоподателката е подала заявление до ответника за възникнало ново обстоятелство- започнала е трудова дейност в Швейцария на 14.03.2025г.

Със заявление вх. № 302-1449/11.03.2024 г. /л. 97-98 от адм. преписка/ П. е декларирала настъпило ново обстоятелство – започване на трудова дейност от 18.03.2024 година.

С разпореждане № 031-00-6435-3/27.03.2025 г. на н-ка на отдел „Краткосрочни плащания“ , действащ като ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна /л. 65 от адм. преписка/, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на М. П. . Изложените мотиви са , че по изключение такова обезщетение се предоставя от институцията на държавата по пребиваване; че П. не е придобила „последно“ осигурителен период според българското законодателство и България не е нито държава по нейната последна заетост, нито държава по пребиваване .

Служебно известен факт е ,че със заповед №1015-03-54/06.04.2016 г. на директора на ТД на НОИ-Варна на основание чл. 54ж, ал.1-2 от КСО н-кът на отдел „Краткосрочни плащания“ е овластен на издава разпореждания по изплащане на парични обезщетения.

По повод подадена жалба по административен ред на 09.06.2025г. директорът на ТП на НОИ – Варна е постановил потвърдителен контролен акт . В мотивите на акта на горестоящия административен орган се посочва, че П. е трудово активна по законодателства на Кипър, Франция и Швейцария с прекъсвания за периода от 19.05.2015 г. до 22.11.2024г. с обща продължителност от 4 години и 4 месеца . Жалбоподателката не е осигурявана за фонд Безработица“ по българското законодателство . Тя няма връзка с България, основана на трудови/осигурителни правоотношения. Жалбоподателката „не трябва да получава парично обезщетение за безработица, тъй като това би нанесло щета на българското държавно обществено осигуряване“ . България не е държава по нейната последна трудова заетост. България не е и нейна държава по пребиваване. Естеството на работа на П. е сезонен характер, но сключваните срочни договори обхващат „значителен период от време“.

Жалбоподателката представя удостоверение на община Аврен от 07.05.2025. с данни ,че нейния постоянен адрес е в [населено място], обл. Варна от 16.12.2024г. /л.10 от делото/ .

П. е закупила недвижим имот в [населено място] на 05.06.2024г. с оглед представен нотариален акт за покупко-продажба и във връзка с придобиване на този имот тя е сключила договорна ипотека с „Юробанк България“ за 300 месеца / л. 15-21/. П. е собственик на МПС , регистрирано в България / л. 22/.

П. представя сезонен трудов договор с определен срок / л. 80-93/, сключен между нея и „Sea chefs River Menagement Limited „ със седалище в Лион, Франция. Срокът на договора е от 07.03.2023г. до 03.12.2023г. , място на работа - кораб за круизи по реките Рона и Сона, а заеманата длъжност от П. е „професионалист 1 кабина“.

От разпита на П. М. П. / брат на жалбоподателката/ се установи, че по време на почивките по повод работата й на пасажерски кораби , тя се прибира в България, където са нейните близки и приятели . Когато П. е на кораба, тя разговаря по телефон с брат си всеки ден , а като се върне той й помага с поддръжката на закупения имот в [населено място]. Свидетелят твърди, че след всеки два месеца работа на пасажерските кораби , сестра му ползва почивки от около две седмици и се връща в България.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като изхожда от лице с активна процесуална легитимация . Атакуваният акт подлежи на съдебна проверка за законосъобразност . Потестативното право на жалба е упражнено в срок. При изследвана основателността на жалбата , съдът прецени следното:

Изричният отказ по отпускане на парично обезщетение за безработица по заявлението на М. П. е обективиран в разпореждане № 031-00-6435-3/27.03.2025г. с издател- компетентен адм. орган предвид правилото на чл. 54ж от КСО и заповед №1015-03-54/06.04.2016 г. на ответника.

Потвърдителното решение на ответника по повод проведен задължително административно обжалване е с автор компетентния горестоящ адм. орган по смисъла на чл. 117 КСО – в случая директора на ТП на НОИ – Варна .

Оспореният адм. акт е обективиран в изискуемата писмена форма, като съдържа не само фактически основания, но и правни съображения за взетото решение . С това си съдържание актът позволява провеждането на ефективен съдебен контрол за неговата материална законосъобразност.

Събраната административна преписка дава нужните сведения за относимите по случая факти и обстоятелства . Същата съдържа допустими и необходими за правилното решаване на казуса доказателства . В тази връзка съдът счита ,че няма допуснати съществени по своя характер нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореният акт е постановен при неспазване на материалния закон .

М. П. е гражданка на Република България, която е държава-членка на ЕС, поради което намират приложение разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, както и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по неговото прилагане.

В персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 попадат граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004), а сред материалния му обхват попадат обезщетенията за безработица (аргумент от чл. 4, буква „з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Безспорен факт е, че държавата по последна заетост на П. е Конфедерация Швейцария , която също е обвързана от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент за прилагане (ЕО) № 987/2009 по силата на Споразумението за свободно движение на хора между Швейцария и ЕС .

Предвид факта, че последната трудова заетост на заявителката не е в Република България и поради тази причина няма внасяни осигурителни вноски за нея в българската осигурителна система , в случая компетентната институция съобразно дефиницията на това понятие, дадена в чл.1, §3, т. „р“ на Регламент № 883/ 2004г. не е Националният осигурителен институт на Република България, а съответната институция на Швейцария.

Новелата на чл. 65, § 2 от цитирания регламент гласи, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.