Решение № 386 от 29.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000403 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по две въззивни жалби, и двете насочени против Решение № 904280/18.11.2020 г., постановено по т.д. № 35/2020 г. по описа на ОС Благоевград, с което по предявени иск с право основание чл.646, ал.1, т.1 ТЗ от синдика на „В § ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/, ЕИК 811202228 са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на посоченото дружество, извършените прихващания между „В § ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/ и Земеделска кооперация „Цар Самуил“, ЕИК 101658073, обективирани в общо четири протокола – 1/ протокол за прихващане от 26.06.2019 г.; 2/ протокол за прихващане от 08.07.2019 г.; 3/ протокол за прихващане от 05.08.2019 г. и протокол за прихващане от 05.09.2019 г.

Във въззивната жалба на Земеделска кооперация /ЗК/ „Цар Самуил“, чрез адв.А.Т. от САК, на първо място се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по непредявен иск.

Поддържа се в тази връзка, че съобразно изложеното в исковата молба, ищецът е поискал да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността не плащания, извършени не по реда за удовлетворяването на кредиторите, а описаните в исковата молба прихващания. В случая синдикът отъждествявал прихващането, като способ за погасяване на задължение, с фактическото изпълнение на задължението, разгледано в смисъл на плащане, извършено не по реда на удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Това било неправилно, защото извършените от длъжника прихващания били обект на самостоятелна уредба в чл.645, ал.3 и ал.4 ТЗ.

Исковете, основани на посочените текстове, били специални по отношение на чл.646 ТЗ, поради което и според този въззивник предявеният иск в случая намирал правното си основание в чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.625, ал.2 ТЗ, с оглед изложените от синдика в исковата молба твърдения.

Поради това и като не съобразил изложеното, първоинстанционният съд се произнесъл 1 по непредявен иск – такъв с правно основание чл.646, ал.1, т.1 ТЗ и решението му било недопустимо. Затова следвало да се обезсили.

Отделно от това се поддържа, че не бил отчетен безсъмнено установения в първоинстанционното производство факт, че ЗК“Цар Самуил“ не е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност спрямо „В § ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/. Поради този факт и процесните прихващания щели да се явят нищожни, но не по чл.646, ал.1, т.1 ТЗ, а на общо основание – по чл.26, ал.1 ЗЗД, защото при пропускане на сроковете по чл.685 ТЗ и чл.688 ТЗ за предявяване на вземане срещу длъжника в производството по несъстоятелност, вземането се погасява. В този смисъл и извършените прихващания щели да се явяват нищожни, но поради липса на предмет – обстоятелство, което не било отчетено в обжалвания съдебен акт.

По изложените съображения се иска от настоящата инстанция да обезсили постановяване на атакуваното решение, като недопустимо – постановено по непредявен иск.

Отделно от това при условието на евентуалност е формулирано и искане за неговата отмяна поради неправилност, в подкрепа на което искане обаче не са изложени каквито и да е оплаквания.

Първоинстанционното решение е обжалвано и от „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/, чрез управителя му В. Г., в чиято жалба са развити идентични на изложените от другия жалбоподател оплаквания за недопустимост, поради постановяването му по непредявен иск.

Във връзка с тези оплаквания също е поискано обезсилване на обжалвания съдебен акт, а при условието на евентуалност – отмяната му, като неправилно, без конкретно изложени доводи за последното.

В отговора по въззивните жалби синдикът на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/ В.С. оспорва развитите в тях оплаквания и поддържа правилност на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Оплакванията за неговата недопустимост, поради постановяването му по непредявен иск, решаващият състав приема за несъстоятелни, по следните съображения:

В обстоятелствената част на исковата молба, депозирана от назначения към момента на подаването й синдик на „В и ВГД оранжерии Петрич“ООД, са изложени твърдения, че с Решение № 860/20.02.2019 г., постановено по т.д. № 252/2016 г. по описа на ОС Благоевград, обявено в ТР на 21.02.2019 г., е обявена неплатежоспособността на последното дружество, определена е първоначалната й дата – 01.01.2011 г. и е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, както и общ запор и възбрана на имуществото му и същото е обявено в несъстоятелност, като производството по делото е било спряно.

С решение № 1119/07.03.2019 г. на съда по несъстоятелността Д. Б. А. е била назначена за временен синдик на дружеството.

Твърдяло се е, че на 24.04.2015 г. между „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД и ЗК“Цар Самуил“Петрич, бил сключен договор за наем, вписан в службата по вписвания на 27.04.2015 г., с който първото дружество е отдало на кооперацията за временно и възмездно ползване свои недвижими имоти – поземлен имот и намиращи се в него сгради, подробно 2 индивидуализирани, за срок от 12 г., при годишна наемна цена от 5 820 лв. с включен ДДС, и при посочените в този договор права и задължения на страните по него.

След постановяването на решението, с което „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД е обявено в несъстоятелност между същото, представлявано от управителя му с вече прекратени правомощия и управителя на ЗК“Цар Самуил“, които били свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ – съпрузи, били по подписани общо четири протокола за прихващане – съответно от 26.06.2019 г., 08.07.2019 г., 05.08.2019 г. и 05.09.2019 г., с които били извършени погасяване на насрещни задължения на страните, конкретизирани в протоколите, като по този начин се споразумели, че е погасено вземането по договора за наем от страна на дружеството в несъстоятелност.

Твърдяло се е и че в протоколите не било разяснено на какво правно основание се възникнали насрещните вземания на наемателя, вкл. дали същите са изискуеми и ликвидни.

Поддържано е и че вземания от ЗК“Цар Самуил“ в такъв размер и на такова основание /посочено в протоколите/ не били предявени в рамките на производството по несъстоятелност и не били включени в списъците по чл.686 ТЗ спрямо „ В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/.

За тях не бил уведомен и синдикът.

Тези прихващания били извършени след датата на откриване на производството по несъстоятелност, не по установения ред, от лице без представителна власт по отношение на дружеството в несъстоятелност и за тях били налице предвидените в закона предпоставки по чл.646, ал.1, т.1 ТЗ и същите били недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД. С тях длъжникът постигал изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и е направено след тази дата, не по установения в производството ред.

При тези твърдения е и поискано от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД /н/ процесните прихващания.

В отговора по исковата молба ответникът е въвел възражения за недопустимост на предявения иск, идентични с наведените във въззивната му жалба.

При тези твърдения и така формулираното искане към съда в исковата молба първоинстанционният съд, без да излага каквито и да е съображения в подкрепа на този си извод е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.646, ал.1 ТЗ и разглеждайки го по същество, го е уважил.

Съобразявайки изложеното по отношение правната квалификация на предявения иск, решаващият състав приема следното:

Искът по чл.646, ал.1 ТЗ по правната си природа е отрицателен установителен иск за възстановяване на установения в производството по несъстоятелност ред, който има за предмет правни действия или сделки, извършени след откриване на производството по несъстоятелност, вкл. на датата на откриването му, преценявайки ги спрямо критерия нарушават ли същите установения в производството по несъстоятелност ред, без да се държи сметка за това дали съответното правно действие/или сделка, са довели до увеличаване или намаляване на масата на несъстоятелността. При уважаването му се постига целения правен резултат – възстановяване на установения в производството ред за справедливо удовлетворяване на всички кредитори от масата на несъстоятелността.

В случая с оглед изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирания петитум следва да се приеме, че предявеният иск е именно такъв – цели се 3 възстановяване на установения в производството по несъстоятелност ред за удовлетворяване на кредиторите, който се твърди да е нарушен с постигнатите споразумения /протоколи/ за прихващане, сключени между длъжника по несъстоятелността и съконтрахента, след като първият е бил обявен в несъстоятелност, доколкото „ЗК“Цар Самуил“ не е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност /обстоятелство, установимо от служебно извършената справка от настоящия състав по партидата на дружеството в ТР/, а чрез процесните споразумения вземанията му към длъжника са били удовлетворени.

Съобразявайки гореизложеното решаващият състав приема, че макар и непрецизно, доколкото в исковата молба са изложени множество твърдения, основното твърдение е за нарушаване на установения в производството по несъстоятелността ред за удовлетворяване на вземанията на кредиторите, който ред е уреден по императивен начин от материалния закон – ТЗ и е чрез включването им в списъка с приети вземания, поради което се иска и обявяване недействителността /разб. – нищожността/ спрямо кредиторите на несъстоятелността на действията, чрез които този ред е нарушен. Последният извод се базира на обстоятелството, че именно това твърдение съответства на формулираното искане към съда.

Не може да се приеме за състоятелно възражението на въззивниците, че при изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата и конкретизирания петитум предмет на предявения иск е недействителността на едностранно изявление за прихващане, било то на длъжника в производството по несъстоятелност, било на неговия съконтрахент, а от там и че синдикът е предявил /при това пак непрецизно, с оглед конкретизирания петитум/ иск по чл.645, ал.4 или чл.645, ал.3 ТЗ.

В този смисъл следва да се подчертае, че е налице постоянна практика на ВКС, според която погасяването на задължения чрез прихващане може да бъде атакувано само чрез исковете по чл. 645, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, които имат специален характер за този вид погасителен способ.

Посочените искове обаче имат конститутивен характер, от една страна, а от друга имат за предмет преодоляване на т.нар. „преферентен ефект“, създаващ се в полза на едни кредитори на несъстоятелността спрямо други и осигуряващ им привилигировано положение относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, в нарушение на императива на чл.722, ал.1 ТЗ.

Първият от тях – този по чл.645, ал.3 ТЗ, има за предмет извършено от кредитора на неплатежоспобния длъжник едностранно правно действие - прихващане, а не извършено такова от самия длъжник.