Решение № 131 от 02.05.2025, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1800/2024
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 02.05.2025
- В сила
- 04.06.2025
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. гр. Димитровград, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20245610101800 по описа за 2024 година
1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
2. ИЩЕЦЪТ- „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Е. Л. моли съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника В. К. В., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ сумата в общ размер от 568.62 лв., формирана както следва:главница в размер на 400 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 60.62 лв. за периода от 13.06.2019 г до 15.12.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 108 лв. за период от 15.12.2019 г. до 23.05.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Моли за присъждане на разноски в заповедното и исково производство. С писмено становище изнася подробни аргументи в своя подкрепа.
3. ОТВЕТНИКЪТ- В. К. В. чрез представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК оспорва в писмен отговор, излага различни основания за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендираната договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 60. 62 лв. за периода от 13.06.2019 год. до 15.12.2019 год. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода от 15.12.2019 г. до 23.05.2021 год., за претендираната законна лихва за забава върху 1 главницата в размер на 108 лв., за период от 15.12.2019 г. до 23.05.2024 год. В зала чрез представителят си- адв.С. У. при ХАК поддържа такава позиция.
Съдът намира:
Приложим закон.
4. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват: в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания;
5. Граждански процесуален кодекс(ГПК)
Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.
По фактите
6. На 13.06.2019 година Длъжникът В. К. В., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 326087 с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 122 лв. в срок до 15.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.69 %.
7. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 326087 на 13.06.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните 2 договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
8. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г.
„Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение №1 към договора за цесия. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020.
9. Ответникът не е погасявал задълженията си по този договор, в следствие на което е било депозирано пред Районен съд Димитровград заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. № 929/2024г. по описа на ДРС, издадена заповед за изпълнение № 764/ 16.08.2024 г., с която съдът постановил Длъжникът В. К.
В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., ул. "****, общ. Димитровград, обл.
Хасково, да заплати на кредитора "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133. със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "България" № 81В, ап. 3, както следва: сума в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 04.06.2024 г., до окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 60,62 (шестдесет лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.06.2019 г. до 15.12.2019 г., сума в размер на 108,00 (сто и осем) лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.12.2019 г. до 23.05.2024 г., сума в размер на 12,58 (дванадесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща заплатена от заявителя държавна такса съразмерно на уважената част от претенцията, както и сума в размер на 50,30 (петдесет лева и тридесет стотинки) лева.
10. Исковата молба е предявена при условията на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
По процеса.
11. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен съд, в 3 сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во от ГПК.
12. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК вземане. То е за главница и лихви върху нея.
13. Такъв иск е допустим, съдът е съгласен със съображенията на ищеца, изложени в исковата молба по този повод, следва да се обсъди по същество.
По същество.
14. Според този съд, несъмнено се установи, че „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 122 лв. в срок до 15.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.69 %.
15. Сумата е реално получена на датата на сключване на договора- 13.06.2019 г. , видно от разписка за усвоена сума.
16. Горното прави безпредметно обсъждането на обстоятелството- дали договорът е сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, защото е правилно становището в исковата молба, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума
17. Безспорно е, че плащане по този договор няма.
18. Не е основателно възражението на ответникът, че след като посоченият договор, който има характеристиките на договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД не е съобщен на ответника лично, предвид и процесуалното качество на неговият представител, то на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
19. По принцип целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането[1]. Това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.[2] Ако тези обстоятелства са налице, при отпочнато исково производство, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник [3] . Накрая ,при изпълнение на тези обстоятелства, длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквато не е настоящата хипотеза.
20. Няма спор обаче, че договорът за кредит е потребителски, така и попада в обзора на ЗЗП и ЗПК. Изпълнявайки служебното си задължение ,съда провери за съответността му с изискванията за закрила на по- слабата страна, т.е. на ответника по това дело. Нарушения съдът не констатира, договорът не е нищожен поради противоречие с тези закони.
21. Така искът за главница е основателен и доказан в пълен размер.
22. Претендират се две лихви- сума в размер на 60,62 (шестдесет лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.06.2019 г. до 15.12.2019 г.; и сума в размер на 108,00 (сто и осем) лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.12.2019 г. до 23.05.2024 г.
4
23. Направени са възражения за изтекла давност- за претендираната договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 60. 62 лв. за периода от 13.06.2019 год. до 15.12.2019 год.; и за изтекла погасителна давност за периода от 15.12.2019 г. до 23.05.2021 год. , за претендираната законна лихва за забава върху главницата в размер на 108 лв.
24. Заявлението по чл. 410 от ГПК пред ДРС прекъсва давностният срок. То е подадено на 04.06.24 г.
25. Възражението за погасителна давност по отношение на договорната лихва е изцяло основателно. Три години изтичат на 13.06.2022 г., съответно- на 15.12.2019 г. за последната лихва . Така това вземане не е погасено и претенцията – съответно не е основателна.
26. По отношение на лихвата за забава, възражението относно периода е основателно.
27. Законна лихва за забава обаче се дължи за периода от 23.05.21 до 23.05.24 г.
28. Използвайки общодостъпен инструмент за изчисляването `и[4], съдът намира претенцията за основателна по размер , който изчидлен за периода , в който съдът е сезиран, съответно- отчитайки и възражението, е равна на сумата от 137.17 лева. Така и претенцията от 108 лева трябва да се уважи.
Разноски.
29. Уважаването на главният иск предпоставя и основателност на претенцията за разноски.
30. Ищецът е поискал разноски по заповедното производство – които са в размер на 62.58 лева, те трябва да му бъдат признати като вземане.
31. Налице има ефективно положен високо квалифициран труд, адвоката е написал искова молба и становище, макар и да не се е явил в с.з. , полага действия по защита на своя клиент.
32. Претендирани са разноски в исковата молба, а в последствие – със становище ищецът отново иска присъждане на разноските така , както са описани в исковата молба.
Разпечатката съдържа 55 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d73146d1-3c38-48b1-8f54-5158a9b6f8a5